19 фев. 2013 2013-02-19 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Протестите сложиха партиите на електрическия стол

протестиТези протести са различни. Каквото и да говорят партийните анализатори и политическите лидери, никой от тях не може да отговори на един простичък въпрос. Защо никой от българските нотабили не смее да отиде на улицата и да поведе протестиращите хора или най-малкото да ги попита какви точно са исканията им, за да може да ги вкара за разглеждане в Парламента. Защото инстинктите им за самосъхрание ги карат да проумеят, че подобна поява може да е опасна за здравето им или поне за целостта им. Представете си колко трябва да е фалирала политическата класа, щом не може да излъчи от редовете си водачи, хора, които да овладеят кипящата всенародна енергия и да я насочат в някаква посока. Днес площадите и улиците на българските градове се изпълват с огромна сила, която клокочи ден след ден и става толкова мощна, че може да помете морално банкрутиралите партии. Протестите започнаха срещу тока, но вече се превърнаха в токов удар срещу политическата система. А това, че тя не проумява случващото се, е повече от очевидно. Днес Народа обгражда парламента, не за да извика и да приветства с „добре дошъл” в редиците си някой лидер или народен трибун, а за да поиска сметка от своите 240 слуги...всъщност просто, за да скъса трудовите им договори. Такава убийствена девалвация на професията политик звучи потресаващо. В рамките на няколко дни партийните кадри бяха изхвърлени зад борда и бяха обявени за излишни. Нито управляващи нито опозиция. Никой не може да бъде припознат като свой от протестиращите българи. Оказва се, че тези над сто хиляди бесни граждани не смятат, че някой ги представлява политически. В момента хората са поставили на електрическия стол политиците  и са дръпнали шалтера, а конвулсиите на партиите се виждат от километри. И всички вопли, че нямало кой да се появи, че нямало достойни, че нямало време да се излъчат нови водачи звучат ужасно абсурдно. Ниманякой знаеше или беше чувал за всички тези, които на ротационен принцип си играят на управляващи и опозиция или като пъргави номади сменят партийното си местожителство. Но докато едните са се запенили от експертна логорея и носят от сто кладенеца вода, за да обяснят същността на протестите, един особено приказлив човек мълчи. Защо? Не знае какво да каже? Няма какво да каже? Изпреварващият ход на премиера Бойко Борисов е съвсем елементарен. Да поеме дълбоко въздух и да отиде при хората на улицата. В края на краищата това е начин да покаже на всички, че управник, който не се страхува от народа си. Тогава на улицата ще разбере всичко. Ако хората поискат да го изслушат и го чуят, тогава не му трябват никакви социолози, защото ще знае, че българите още му имат доверие. Ще му бъде изключително полезно, защото ще чуе истинския глас на Народа. Ако обаче му кажат в очите да си ходи, не му трябват никакви социолози или медийни глашатаи,за да го убеждават в рейтинга му. Просто ще му трябват няколко куфара, в които да си вземе сувенирите и конграчулейшъните от кабинета и да си отива. Пък и нали поетът го е казал, макар и по друг повод. Аз паднах, друг ще ме смени Какво тук значи някаква си личност.         Коментари