Необходимост, идваща от същността на развитието

От новините чуваме непрекъснато: “Освобождават се работни места!” Да, но те не са били необходими. Защото се произвеждат ненужни стоки с кратък срок на годност, за да се закупят нови и да се поддържа кръговрата в икономиката. “Източихме всички земни ресурси, замърсихме земната повърхност!” Да, защото са произведени ненужни и после  изхвърлени неща! “Отровихме околната среда! Невъзможно е да се пие водата!” Да, защото не знаем какво е състоянието на реките и предполагаме по цвета им! А какво се случва с почвата от количеството пестициди и химикали в нея? Можем, само да гадаем! Необходимо ли е да продължаваме така да живеем? Трябва да намалим всичко до разумния му предел и човекът да е освободен за занимания, които природата е подготвила за него на този нов етап от неговото развитие. До средата на 20 век не се произвеждаха тези огромни количества ненужни вещи и нездравословни храни. Но от края на века вече се развиваме в тази насока на максимален егоизъм, заложен ни от еволюцията в природата.   За да осъзнаем “злото” на този егоизъм и към какво ни води той, сме в състояние на криза в обществото от всякакъв аспект. Необходимо е да разберем, че тя ни спира, за да не продължаваме това пагубно съществуване.   Предстои огромна работа по разясняване на този момент от развитието на човека и трябва всеки да е компетентен за пътя, който трябва да измине и да го споделя със своите близки и познати.   Хората, които са освободени от работа ще имат време да се занимават със своето развитие. Чрез виртуалните мрежи и средствата за масова информация те ще придобиват необходимата представа, а в организирана клубна дейност, на практика ще прилагат наученото за новото интегрално общество и възпитание.   Така след няколко месеца хората ще започнат да разбират и усещат света, в който живеем.  Това е неизбежният ход на обективния закон на природата. Затова необходимостта и търсенето на интегралното образование започва да се проявява отвътре, от самата същност на нашето развитие.   Изисква се да се освободим от излишъка на всичко неупотребявано, което притежаваме или което е произведено. Има хора, които се нуждаят от тези вещи и храни. Ще работим по-малко време и ще отделяме повече внимание на възпитанието си в този нов аспект на поведение: взаимна отдаденост, взаимопомощ и добронамереност. Вече сме на този път и това ще се случва автоматично. Собствениците на фирми няма да могат да поддържат голяма продължителност на работния ден, защото няма да им е възможно да реализират стоките, произведени от работниците, работещи в заводите по 12 или 8 часа на ден. Никой няма да ги купува! Има криза, хората излизат на протести, покупателната способност намалява. Ще се налага да уволняват хората си и повече няма да могат да развиват своята производственост. Необходимо е да работим само в такъв обем, в който да обезпечим себе си, а всичките други усилия да са насочени към възпитание и към изкачване на следващото ниво в развитието ни като част от природата. Много самотни хора и много семейства не могат да се изхранват до изтичането на календарния месец. Има проблеми с финансовите помощи и със здравеопазването. Всичко се разпада. Невъзможно е да продължава и печатането на пари. Тези проблеми застигат и големият производител на стоки – Китай. Сега кой ще ги купува в Америка, която се явява основният потребител? Всички страни са включени в този процес и във всички страни се освобождават работни места. Ако в Китай освободят 100 или 200 милиона работници, какво ще се случи? Днес те живеят в градове, наброяващи милиони жители. Няма да могат да се върнат обратно по селата. Няма отново да станат необразовани селяни, задоволяващи се с купата ориз. В Китай, в един завод се трудят около 50 хиляди човека. Това е много сериозен проблем за страната и за света. Нямаме друг избор. За да предотвратим една бъдеща война, с унищожаването на “излишъка“ от хора, трябва да осъзнаем, ако не можем да повярваме, че интегралното възпитание ще ни даде баланса с природата и именно това се явява нашето спасение и правилният път, към който ни подтиква самата природа чрез ситуацията на криза, в която ни поставя. В интегралното общество, докато човек преследва своето поправяне, рано или късно ще достигне до момента, в който природата ще му осигурява всичко. Трудно е да си обясним и осмислим, че природата не ни е създала, за да унищожава, а да ни развива. Трудно е да предполагаме каква е системата, която съществува над човека. Ние се стремим към нея – това е системата “Адам“. В много техники и практики хората се възползват от факта, че се стремят към това ниво и се опитват да притеглят силите от бъдещето върху себе си. Но да кажем на някого, че трябва да действа по определен начин, да се стреми към него, а той да види, че се случва, което желае е спорно и  недоказуемо. Доколкото човекът се включва в интегралността на обществото, която създава поле на взаимно подпомагане около него, дотолкова той може да действа по този начин, защото чувства себе си в ръцете на обществото. Затова той трябва да се съедини с обществото, активно да участва в него и да възприема това общество за идеалното общество. И тогава, по естествен начин той ще пробуди силите на природата и движенията от обществото, които действително ще му помагат. Съществуваме така в единното поле, че го възбуждаме и то съответно реагира върху нас. Това наистина е нещо, което можем да разберем и усетим, че съществува. Защото това е нашият общ разум, нашето общо желание, нашето подсъзнателно влияние един на друг, общото мнение. Но трябва да работим внимателно с него, защото има хора, които са неспособни веднага да възприемат подобни фини неща. Като начало, се нуждаем от възпитание, а практическото приложение идва малко по-късно. Трябва да помагаме на хората да видят основата, базата и да започнат сами да дават решения. Не трябва да се налага определено поведение върху тях. Те сами ще видят от обясненията, че това ще сработи. Това се нарича: “обучавай детето по неговия път“, т.е. направете така, че човек сам да опита и почувства своя собствен път. Вие го обучавате, напътствате, разширявате кръгозора му и така то има вече способността да сравни, да прецени и да избере своя път правилно. По-голямата част от хората не могат да изразяват своите мисли и желания. Имат набор от няколко установени формулировки, които употребяват в общуването си с другите. Човекът не се замисля за себеизразяването си, а е загрижен как да избегне да каже нещо неуместно. Хората са необщителни, не искат и ги е страх да се разкриват, защото веднага ще получат отрицателна реакция. Нека всеки да живее “вътре в себе си“ така, както си е. Не трябва да го сломяваме, да го дърпаме, да го задължаваме да излезе от своята “клетка“. Той не иска да излезе, но въпреки това, му отваряме вратата, разбиваме я, ако трябва и го изкарваме извън нея, а той нещастният упорства. Така предизвикваме съпротива и хората спират да се доверяват. Нахлува се в личния живот на човек без да го облекчаваме и без да го правиме по-добър, а просто го затрудняваме. Той се е крил през целия си живот; знае, че да се открие означава да стане уязвим. А сега изискваме това. Какво трябва да се направи? Трябва да създадем общо интегрално ниво над човека, над нас и тогава ще можем спокойно да се изкачим на него. На това ниво аз оставам себе си, със своите собствени качества, и в същото време се свързвам с другите. Мога да разговарям общо за любовта, за взаимодействията и общата взаимна гаранция, защото в този случай те не са егоистични и не са лични за мен. Все още не се докосваме до егоизма. Сякаш отиваме на приключение с магически хеликоптер и хората участват в тази игра. Те са съгласни да се качат, да играят, да общуват. Това не ги принуждава да се разкрият и да бъдат уязвими и не представлява опасност за техния вътрешен егоизъм. Позволете им, постепенно да почувстват това състояние, да просъществуват в него. Оставате ги малко да се сгреят в него, да се разтопят, “да се притиснат“ и “да се усетят“ един друг, да разберат, че това е възможно. Тогава, от това състояние, ще започнат сами да си въздействат и ще видят, че вече са различни. Те изведнъж ще разкрият, че не трябва да се грижат за тази „клетка“, в която съществуват и в която постоянно се крият от другите – това престава да бъде важно за тях. Но това е нещо, което ще решат сами, за целта и за това, което е пред нас. Трябва да възвеличаваме целта, за да може доброто да ни направлява напред, а не злото, притискайки ни “отзад”. Човек се развива, когато го храним, когато се грижим за него. Тогава той “напълнява“ като дете и пораства. Нужни са му възможно най-добрите усещания. Новият тип глобално общество е аналогова система, където общото и частното имат еднакви характеристики. Затова можем да приложим това поведение и към семейството. От класната стая, от групата веднага можем да преминем към семейството и да установим интегралните условия в него. В същото време никой не влиза в личното пространство на другия. Занимаваме със създаване на семейство, което е нещо общо над нас, където “ти” и “аз” сме “ние”. След това присъединяваме децата към него и те също стават част от тази интегрална система.  В резултат, се създават напълно различни взаимоотношения в семейството. Най-важното е да не оказваме натиск над другите, защото нормалното и правилно развитие изисква вътрешна хармония между човека и неговите вродени качества. Той не трябва да ги крие, да ги разрушава и заличава. Трябва да се достигне до такова състояние, когато нашите вродени качества се разкриват напълно. Може би не се разбира, защо трябва да съхраним всичките си отрицателни качества: лъжа, завист, ревност, омраза, стотиците видове страх и други. Всички, те имат своето решение и своята реализация, именно в това крайно състояние. Развивайки се, човек постепенно вижда, че тези качества са му необходими и ги прилага, но в обратна форма, като тези страхове го принуждават да бъде интегрален и го водят “извън себе си“, вместо да го затварят навътре в себе си. Коментари