
Рецептата на щастието не е в точно определени пропорции, но ако имаше алгоритъм той със сигурност щеше да е универсален за всяка отделна личност. Аз бих се почувствала щастлива от факта, че ТИ четеш тези редове сътворени от мен с много чувства и страст. Ти може би ще се почувстваш щастлив от факта, че аз се чувствам щастлива, а той от нещо съвсем различно. Проблемът на щастието е, че никой не го оценява. Всеки път когато някой човек се почувства щастлив, сякаш не го изпитва толкова силно и гръмогласно, както когато е нещастен. Повече ни харесва да се оплакваме, да говорим зад гърба на чалгарите, да мислим за България като едно неудобно място за живеене и да издигаме на пиедестал битовите си проблеми. Но това не е рецепта за щастие, нали? Да говорим за проблемите си, не ни кара да се чувстваме по-пълноценни. Натоварвайки някой друг с нашите неуспехи в живота не решаваме неговите проблеми, най-много другият да се почувства по-добре, ако нашите са по-сложни от неговите. Има една теория, че вселената е един организъм, който попива всичко и дава това, което е взел. Т.е. ако постоянно хленчите, мрънкате и бълвате негативни неща, то това ще получавате и занапред. Хората, които оценяват щастието са на горните стъпала и можем само да се учим от тях.
Как да задържим щастието за по-дълго време, когато ни навести? Как да запазим един момент в спомените си толкова светъл, че да го изпитваме след време по същия начин отново и отново. Замислете се за някой щастлив момент от живота си… Просто затворете очи и си го представете… Колко време махахте прахта от този миг? Колко време ви беше необходимо, за да си спомните последния път, в който сте се смели от сърце? Дано да е било малко. За да удължите моментите на щастие и да ги задържите за по-дълго време в сърцето си, трябва да направите само едно много просто нещо. Всеки път, когато се почувствате щастлив и сте в средата на своето еуфорично торнадо, затворете очи, докоснете длани една в друга и преплетете пръсти. Стискайте силно, сякаш сте стиснали щастието за опашката и благодарете на живота. Кажете го на глас, ако сте сам, изречете нещото, поредицата от събития или хора, които са ви направили щастливи. Благодарете за всичко, което имате, което ви се случва тук и сега. Благодарете на Бог, на Вселената или на силата в която вярвате, но най-вече на живота!
Докато се кълча неритмично по време на танца ми на щастието, просто спирам за миг, благодаря за всичко, което имам и най-вече за причината, поради която танцувам смешно. След това довършвам несвързаните си движения, удрям няколко юмрука в небето в знак на успех и записвам в съзнанието си момента на щастие. Изпитвам го сякаш за последно, с всяка част от тялото си, като танцувам, като се смея и усмихвам. Когато съм с някого, прегръщам него, давам му от моето щастие, споделям го с него. Ако успея да го накарам да се усмихва с мен, го хващам за ръцете и го карам да танцува глупаво.
С други думи, това което ви казвам да направите е да благодарите на щастието. Колкото повече му се отдавате и танцувате, смеете се и най-вече го споделяте, толкова по-пълноценно ще го изживеете. Ако мислите, че това са врели-некипели, нищо няма да загубите, ако го изпробвате. След няколко такива откраднати мига, ще усетите едно личностно удовлетворение от себе си. Нещата, които сте постигнали, хората, които обичате и ви обичат, ще имат реална цена. Цената, която всеки плаща, когато загуби някого или нещо. Когато осъзнае колко ценен е бил човека, който си е тръгнал от живота му твърде късно.
Хората все по-рядко казват обичам те, мислейки, че действията са по-силни от думите. И това е така, но не трябва да пренебрегваме силата на словото. Когато изречем на глас чувствата си щастието ги чува и разбира, че го оценяваме и няма да ни го отнеме, защото щастието не е лошо, а добро. Мисля, че ако оценяваш нещата и най-вече хората в живота си, те никога няма да си тръгна от теб, поне не доброволно. Колко хора са си тръгнали от живота ви, защото сте ги пуснали? Не бързайте да отговаряте, защото аз знам колко – нито един. Хората не бягат, когато са свободни, бягат когато са затворени. Това е отговор, който много ревниви сърца търсят, но не намират и отговорът на много родители, които се опитват да ограничат децата си. Свободата е човешко право, което когато бъде отнето става единственото към което човек се стреми! Приемете щастието като отделна личност, която сама избира дали ще върви с вас. Ако я оценявате, тя никога няма да си тръгне.
Идват ми на ум толкова много метафори, които искам да използвам, но най-добрата е ПИСМО ДО ЩАСТИЕТО. Напишете писмо до щастието и то ще дойде! Опишете всичко, за което сте му благодарни, че имате. Напишете му за хората, които ви разбират и подкрепят, за верните ви приятели и любящите ви родители. То няма да ви завиди, то ще ви благослови. Това е първата крачка към щастието! Оценяването на това, което вече имате е достатъчно, за да се почувствате щастливи.
БЛАГОДАРЯ ТИ за времето, което отдели, за да прочетеш тези редове!
Коментари