Закон на природата е подчинението на човека на обществото и на заобикалящата го среда. Не съществува истина или лъжа, добро или зло, не съществува нищо от това, с което сме свикнали. Съществува само насочване, от страна на средата. Човекът й се подчинява и се възпитава. Това, което средата твърди, че е добро или зло, правилно или грешно – се приема от него.
Дали можем да се убедим, че соленото има сладък вкус? Ако обкръжението започне да се отнася към соленото като към сладко, веднага ще започнем да усещаме соленките със сладък вкус. Защото обкръжението променя нашите вътрешни психологически параметри до такава степен, че напълно се променяме.
Не можем да кажем дали това е добре или не, просто се дава като факт. Можем ли да даваме свое мнение за ускорението при свободното падане или за някакъв друг физически параметър? Така е, както съществува. Друг въпрос е начинът, по който го прилагаме.
Нашата задача е да приложим законите на природата правилно, с цел човекът да постигане подобие, съчетание и хармония с нея.
Можем да променим човека именно, благодарение на заобикалящата го среда. Средствата за масова информация, обществото и възпитанието изграждат заобикалящата среда. Като влияем избирателно на човека отвън, ще е възможно да го изменим. Това е единственото средство за влияние върху човек.
Какво означава “взаимно поръчителство“?
Аз съм отговорен за всички. Общото и частното са равни по сила и влияние – това заключава законът за всеобщо поръчителство.
Ако в крайната интегрална система липсва дори един малък елемент – аз, ти или той, то тя не би могла да функционира. Не би могла да действа на 100%, а ще се разпадне не на 99% или на 50%, а на 100%, защото интегралната система предполага участието на абсолютно всички.
Законът е такъв, че един е равен на всички, един е важен за всички. Няма нито един, който да може да се измъкне и да избере да не участва.
Цялото човечество сме като в една голяма лодка. Ако някой под себе си направи дупка в лодката, то всички ще потънем. Не може този, някой да каже: “Съжалявам приятели, но това са си мои лични неща. Искам да се удавя. Това няма нищо общо с вас. Нямате право да влизате в собствената ми територия и да ме убеждавате или да ми нареждате!“
Ако съществуваме в рамките на един закон на природата – в една лодка, както в “Ноевия ковчег” и ако някой пробие дупка в него, то всички ще потънем.
Тоест, отговорността не може да бъде разпределяна между всички. За всеки един от нас отговорността е същата, както и за всички останали.
Затова всеки, който е около басейн и вижда, че някой се дави, трябва да си представи, че ако не направи някакво действие, то никой не би направил нищо.
Така, когато се сблъскаме със закона за взаимно поръчителство и го виждаме в действие, веднага трябва да започнем да следим другите “да не направят дупка в лодката” и чисто егоистично да им посочваме, че не трябва да го правят.
С правилния алтруистичен подход действаме различно. Казваме си: “Всички те са идеални и мога да бъда напълно сигурен в тях. Само трябва да следя себе си, за да ги допълня правилно.“
Ако действам правилно в интегралната схема, то цялата схема ще бъде поправена. Това е обратно следствие на същия закон, при който всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, действам правилно, то задължавам цялата интегрална система също да го прави. Ако някой наруши закона, цялата система се проваля.
В техниката има примери на различни системи, в това число и на интегрална.
Дискретната система е със строго определено начало и край, където всички работещи части комуникират една с друга посредством импулси.
Има и система, която се задейства от сигналите, които получава, а след това се успокоява, достига до уравновесено състояние и едва тогава можем да измерим нейната мощност. Това е така наречената интегрална или аналогова система.
В тези системи има смущение и естествено усредняване, успокоение. Докато всичко не се успокои и не достигне “до един общ знаменател”, т.е. до решение, няма да можем да видим никакви резултати.
Когато подадем сигнал, довеждаме егоистичната среда до определено състояние. А след това се случва поправяне: постепенно се постига баланса между абсолютно всички нейни частици – системата се успокоява. И тогава измерваме потенциала, възникнал от нейната връзка. Ако говорим за човешкото общество, тогава постигнатият резултат се приема от всички равномерно, единодушно и с добро – всеки се опитва да задържи това състояние, защото е най-комфортното за всеки.
Да предположим, че човек се съгласи с интегралната методика на своето лично поправяне. Откъде може да получи гаранция и доказателство, че всичко останало ще бъде също поправено?
Има хора, които могат да разберат нуждата от такова общество:
- Има такива, които достигат до това чрез страдания, защото виждат, че страданията не водят до нищо добро;
- Съществуват и тези, които изучават природата и виждат от практиката, от постигнатото чрез природните науки, че очевидно, това е крайната цел на природата.
Има различни хора и съответно с това, цялото човечество е разделено на една пирамида. На върха на пирамидата са тези, които просто разбират, чувстват и усещат вътрешна нужда за това общество. Тези хора са създадени по този начин. Те мога да бъдат наречени идеалисти – така са си по природата, готови са за нея.
Има хора, които достигат до това от научна гледна точка. Те се съгласяват с това като с реална необходимост, дадена ни от природата, в която съществуваме и от която се явяваме резултат.
Има и такива, които могат предварително да видят резултата. Въпреки че, не го харесват или не виждат нещо привлекателно в него, разбират, че в противен случай ще бъдем заставени да достигнем до него посредством страдания, което се нарича “палка към щастието“.
А има и хора, които страдат много в нашия свят. Те са огромно количество. Борят се за своето съществуване и живеят на обикновеното, животинско ниво. Те нямат нищо друго освен работа и грижи, и така прекарват живота си. Достатъчно ще бъде да им се обясни, как постепенно да организират живота си така, че да изместят всички свои притеснения за себе си върху обществото, като поемат на себе си грижата за интегралното общество.
Можем да разберем, че когато човечеството премахне излишното натрупване и достигне до този общ знаменател, то естествено се възбуждат огромни сили. И под влиянието на обкръжението действително можем да достигнем до хармония.
Виждаме този пример в Европа – как голямо количество европейци: учени, политолози, социолози и психолози, започват да разбират, че разрушаването на интегралността е много трудно, че е равносилно на това да се изправиш срещу вече установен процес, установен от природата – в този случай и от тях. Много им е трудно да се разделят със своите пари – например, много е трудно Германия да даде 500 милиарда долара или евро на Гърция. Но в противен случай ще им струва много повече. Да си върнеш парите обратно не е същото като да ги напечаташ! Тук започваме да пробуждаме огромно количество отрицателни сили върху себе си. Протекционизмът е опасен.
Когато започнем да виждаме неумолимостта на този процес и постепенно хората си го обяснят, то е невъзможно те да не се съгласят – животът ще ни застави да се съгласим.
Трябва постепенно да въведем образованието и възпитанието за човека, обективно да му става ясно какви събития стоят пред нас, в какви рамки, матрици и шаблони трябва да влезем, започвайки от сегашното състояние и завършвайки с това, което трябва да достигнем.
Постепенната подготовка на обществото за това, означава значително да се смекчи целия път, през който трябва да преминем. Ние ще преминем по него или по неволя, чрез еволюционните сили, които жестоко ще ни притискат, до самото ни изчезване, както е било с динозаврите, или можем да обърнем всичко това в приятна и осъзната промяна на човек от животинското ниво до това на “Адам“ – “Човек“.
Коментари