Кум

Васил не искаше да се събуди. Събота сутрин след тежка работна седмица (без да броим двучасовите почивки на всеки половин час, в които двамата с Марин от корпоративния отдел водеха кървави битки с компютърни чудовища) си е време за спане. Жена му обаче упорито го ръчкаше. - Васко! Василе, ставай, СТАВАЙ бе! Няма да успеем да стигнем до гражданското!! Това малко го поразбуди и в просъница понапрегна памет, чакай , какво гражданско,  нали се оженихме преди пет години? Сигурен беше, че са се оженили, защото дружеските запои рязко намаляха за сметка на внезапната му страст към риболова, флиртовете се ограничиха до в работно време, и изобщо, той с чужди жени не се занимава отдавна. От пет години.  - Трябва да сме там по-рано, ти ще си най-важният след булката и младоженеца! Ставай! ВАСИЛЕ!  - Не ща. Няма да ходя! И в къщи мога да се напия като змей. Пък ако искаш, мога и да танцувам на Бони М. Е, няма да има с кой да се сбия, но пък и без това всеки, който трябва, вече съм набил. Майната й на сватбата. Я ела тука.  - Васко, ВАСКО бе! Не ме пипай, гримирана съм вече! Ставай! Васил отвори едно око. Над него, приведена като прекрасната Диана, с голи рамене и гладка шия, жена му, Марина, се опитваше да го извлече от леглото. Триизмерният образ на дълбоката й пазва грейна точно пред сънените му очи и той леко я дръпна към себе си. Ето как на главното събитие за годината – сватбата на Маринината сестра – кумът позакъсня. Булката, разбира се, беше най-най! Бяла бухнала рокля, съща пряспа сняг, накичена с рози. Румено лице, нервен смях и пълни със сълзи очи. Пффф... Васил смяташе въпросната покрита с тюл и органза  особа за лигава и трудно поносима, но пък правилото „сестрата на мойта жена е и моя сестра” го задължаваше. Погледна младоженеца, който с важното изражение на първокласник стоеше опънат в костюма си, нервно-щастлив,  с букет в ръка и  забит в адамовата му ябълка възел. Само раницата с учебници му липсваше... Дълга сватба се очертаваше, да.  Васил се огледа наоколо, търсейки подходяща компания за наздраве.  Мъже от неговата ръстова и възрастова категория почти нямаше, само някакви хобити в официални кецове се разхождаха наоколо. Е, имаше две-три лели, които можеха да му съперничат,  но като цяло се чувстваше като Гъливер в страната на лилипутите. И след тая тъжна констатация, той се зае да кумува. Комедията „Дай булката, искам да се женя – Няма да ти дам, намери си друга”, мина перфектно. Васил така се вживя в ролята, че на кандидат-жениха му се наложи да мине през седемте кръга на ада, преодолявайки препятствия от домофона на входа, през асансьора,  стълбищната площадка и накрая входната врата на избраницата му. Женихът обаче показа добър търговски нюх и с бутилка уиски и парче луканка успя да срази защитата на кума. После добави още една бутилка уиски и така успя нда откупи не само булката, но и майка и и съседката в ляво. Когато поискаше, Васил можеше да е щедър! Церемонията в гражданското мина по план. Всички се разреваха. Маринините роднини – от радост, че са се отървали от сестра й. Роднините на младоженеца – от мъка,  с какво се сдобиват. И след дружния рев, който му дръпнаха, всички се изнесоха към ресторанта. Почетната му длъжност си имаше и предимства, така Васил се озова пръв нареден на сватбарската маса, което му даваше възможност да огледа добре дефилиращите пред него гости, настаняващи се по масите.  Гледката не беше лоша. Не, никак не беше лоша! Като се има предвид възрастта на младоженците, наоколо беше пълно с приятелки на булката, коя от коя по- хубави. Явно имаше някакъв конкурс за най- тясна блузка и най-къса пола, защото той не можеше да откъсне очи от тях. Рязко сръгване в ребрата го върна на земята. Марина се усмихваше през зъби и в очите й имаше една искрица, която Васил и друг път беше виждал. - Марче, ти си ми най-хубавата бе! Гледам, гледам, ама като теб втора няма! – съобразително изстреля той и я прегърна през кръста. Марина се усмихна и по доволното и изражение Васил прецени, че е спечелил време за още един обстоен оглед на онази апетитна брюнетка с деколте до коленете.  И тъкмо народа се укроти и задрънчаха чаши и чинии, когато нервозната му тъща скочи на един стол и триейки с вълнение невидима сълза от едното око, треперливо изписка „Наздраве за младити!” В ръка държеше чаша за безалкохолно, пълна с прозрачна течност.  Уж минерална вода. Да бе. Язва имала, ха-ха.  Но Васил беше доволен – храната беше вкусна, а двете бутилки уиски, спечелени преди час, до него. Така, плавно, веселбата прерасна в глобален запой. Въодушевен от подаръците, женихът целуваше френетично наред, ту булката, ту кумата,  ту кума. Диджеят се раздаваше и не спираше да организира игри и танцови състезания за гостите, а Марина  няколко пъти се опита да го включи в мероприятия от рода „потанцувай ,поскачай, пораздрусай”, но Васил беше твърд и непреклонен. До мига, вкойто диджеят не обяви играта „Спраскай балона!” Първо на сцената излязоха девойките, а сред тях и апетитната брюнетка, която плени погледа на кума в началото. Не, той просто се почувства длъжен да спраска балон с нея! И се отправи, сериозен такъв, към дансинга. Настаниха го на стол и му обясниха правилата на играта. Простички, по прпинцип.  Мъжът  държи в скута си балон, а някоя от участващите дами със засилка трябва да седне в него така, че да спука балона. Който пръв успее – печели бутилка уиски. Но той беше там заради състезателният принцип, кум е все пак, пример да дава! И с периферното си зрение не спираше да следи брюнетката...Да! Точно срещу него застана! Васил примря в томително очакване, пред очите му се редяха еротични сцени, даже измисли как да й вземе телефона... И в този момент брюнетката се врътна и си седна на масата. Кумът направо зяпна от изненада. Остана си така със зяпнала уста, но пък със стиснати от ужас очи, защото мястото на неговата фея беше заето от една от лелите. Достолепна жена, участвала като доброволка във втората световна война. С размерите на танк и същият устремен скос на торса. Но място за отстъпление кумът нямаше. Играта продължи сякаош векове. Тъпите балони бяха направени от нещо като свръхиздържлива гума, вероятно произведени в тайна лаборатория единстевно с цел да се изгаврят с Васил.  Лелята не спираше да се засилва и да се тръсва в скута му, а балонът не се пукаше и не се пукаше. Светът пред очите на горкият кум  се превърна във водовъртеж от лица, а сред мъглата от крясъци и ухилени до ушите роднини, Васил мерна лицето на жена си, която не можеше дъх да си поеме от смях и си триеше избилите от кикота сълзи.  Той впи нокти в балона, но здравата гума просто потъна под тях и не даваше вид изобщо да смята да се пука. Неговият балон се спука последен. Което разбирате, че означва, че пияният танк, увит в десетки метри коприна, се наскача на воля върху Васил и най-вече върху най-важните му органи.  Накрая самият балон се предаде и се спихна нещастно, а партньорката му закачливо размаха пръст към кума и порейки въздуха като броненосец, си се върна на масата. Васил повече не погледна към брюнетката. На финалният танц, вече поосвестен,  той покани своята Маринка. В онзи кротък, тих момент, в който всички гости спят пияни по масите, Васил си взе довиждане с младоженците и, прегръщайки собственически жена си, се отправи към къщи. В таксито й се обясни пет пъти в любов, закле й се поне три пъти, че тя е най-най-красивата, най-добрата и най-хубавата от всички и даже геройски се опита да я пренесе през прага. Щом стъпи у дома, се просна на дивана и тихо и кротко заспа.  И въобще, майната им на чуждите жени. Сънува Марина.  автор: Ели Ст. Коментари