Любов от първа цицина

Всичко започнало, когато У усетил миризмата на преливащи хормони от О. Прическата й тип растафари от кал и клечки, които тя старателно забождала в косите си, напомняла на майка му. У наблюдавал как О завъртала калните си кичури около дебела цъфнала ябълкова клонка и пиела от водите на езерото. Слънцето оставяло златиста пътека, която водела до падащите води пред пещерата. Свит зад водното перде У за първи път усетил как под дебелата мамутска кожа се случва нещо странно. Някакво желание, което той не разбирал го карало да наблюдава пещернячката. Неразбран дори от себе си, мърлявият неандерталец, който бил известен в племето си с добрите си ловни умения, взел един плосък камък и го хвърлил по слънчевата водна пътеката. Камъкът отскочил няколко пъти над водата, образувайки кръгли вълнички, които бавно стигнали до другия бряг. О погледнала с изумление странното явление и заподскачала на четири крака като куче преди разходка: „а а О о ъ” (което означавало „Какво е това? О иска още от него”). По устните на У се прокраднала усмивка от успешното привличане на нейното внимание. Взел още един камък и повторил действието. О забелязала, че камъкът не пада от небето, а идва от пещерата и тръгнала натам. Космите по гърба на У се изправили като наелектризирани от балон. Настръхнал, но не от студ, а от приближаващата неандерталска женска, У се препарирал. Странно чувство в стомаха, което не било свързано с глад го уплашило, ръцете му започнали да се овлажняват безпричинно, лицето му сякаш горяло и когато О била на една ръка разстояние от него, той грабнал ловната си бухалка и я цапардосал. Страхът от неизвестното чувство, което първо накарало тялото му да тече, а след това да го изгаря отвън и отвътре, предизвикал усещане, че е О го напада. След като смирил нападателя си, с полусвит юмрук У побутнал неподвижното тяло, помирисал лицето й, повъргалял се около нея и му се приискало да я запази само за себе си. Хванал я за единия крак и я задърпал към пещерата. Пощил косите й, вдигал неподвижния й крак и го поставял на лицето си, играел си с ябълковата пръчка в косите й и така чакал цяла луна преди О да се събуди, за да й покаже как мята камъка в езерото. Когато тя се размърдала У отново се вцепенил. Неандерталката била още по-красива когато мърдала. Без да разбира защо, У не можел да каже нищо, освен някакво не свързано „У О а а”. Стреснат от силата, която притежавала будната пещернячка, той я цапардосал отново. На следващата луна, когато О се събудила, У бил на лов. Болката от цицините била забравена от спомена за косматия пещерняк, който можел да накара камъка да ходи по вода. Последното нещо, което помнеше О бе как У вдига силната си космата ръка над главата и я удря с усмивка. Тя обаче не искала да признае, че толкова лесно може да бъде повалена и избягала от пещерата, оставяйки на стената следната бележка: „О ъ а У о ъ” (което означавало „Аз будна тръгнала У мен ударил”) Минали се седем луни, когато О вече не издържала и решила да отиде на езерото, за да види защо У не я търси и да не би да е взел думите й твърде присърце. Пещернякът ровел в калта до водата с ябълковата пръчка, която му била останала от О. Тя го гледала скрита зад храстите, усмихвала се със задоволство и шумкала в листата нарочно, за да привлече вниманието му. След като тактиката й не проработила, решила да го уцели с камък в главата. У почувствал по-голяма радост и от изобилен лов, когато се съвзел от удара. Изскимтял като умиращ глиган в знак на извинение и повторил номера с камъка. О решила да не се прави на интересна след трогващото извинение на своя възлюбен и се приближила до него. Така двамата неандерталци открили любовта и живели цели 5 години щастливо, докато У не бил изяден от съседното канибалско племе. След време момченцето, което си имали се влюбил в дъщерята на вожда на канибалите и така възникнал мирът. Любовта от първа цицина с времето била перифразирана на любов от пръв поглед, а днес на любов от първия „път”. Свалките на бъдещето може би ще са още по-първични, може би дори ще изчезнат и хората ще скачат от креват на креват без приказки. Не мисля, че формулата на любовта се променя с вековете, по-скоро се променя начинът, по който достигаме до нея. Задявките преди няколко поколения се осъществявали на кладенците, когато момата пълнела стомната си с вода, а момците от селото искали да пият от нея. На когото позволявала, той бил избраният. След време се ухажвали на седенките и така с времето се стигнало до днешното „friend with benefits”. Отношенията „приятели с облаги” са новия начин, по който поколението сега достига до истинската любов. Да осъзнаеш, че обичаш някой приятел може би е страхотно начало на щастлив семеен живот. Колкото и да се променя светът, а заедно с него и ние, има едно нещо, което от епохата на У и О не се е променило. Усещането за огън и вода едновременно в тялото на човека, върху което не един писател е разсъждавал, не един поет е бил вдъхновяван, но никой, дори и науката не може да го обясни. Усещането ЛЮБОВ никога няма да се промени! автор: Емилия Иванова     Коментари