От дълбините на канала

Писала съм статия за свободата на словото, писала съм и такава, която обяснява каква ще бъде предизборната ми платформа, когато на следващите избори се кандидатирам за диктатор. Писала съм. И най-вероятно не са много хората, които са обърнали внимание на текстовете и са ги прочели. Осъзнах, че не съм права. Не искам обаче да имитирам голяма част от днешните държавници и журналисти като обръщам мнението си на 180 градуса. Аз може би ще го направя, но няма да изтрия доказателствата за предишните си тези. Може и да не съм толкова широко скроена. Може би просто не зависи от мен,  кои материали ще бъдат качени в интернет пространството и кои не. Важното е, че веднъж искам и аз да се почувствам жълта. Искам и аз да стана почитателка на черната Златка и да повярвам, че момичето не е лошо. Ето защо се обръщам и ви казвам: не съм права! Никакъв диктатор не мога да бъда и никаква предизборна платформа няма да мога да прокарам. Причината е проста - избирателите спят. Свобода на словото има, но не е осъзната. Избирателите спят и си говорят на сън. Те говорят предимно за себе си. Виждаме ги в градския транспорт, чуваме ги в заведенията, четем ги в социалните мрежи.  Сега се сещам, че бях писала текст и за Звездария – една малка държавица, чийто народ се състои само от звезди – малки и големи. Бях чела в една книга, че комунизмът е възпитал лошия навик у гражданите на нашето общество да мислят за егоизма като за отрицателно качество. Грешка - няма нищо лошо да бъдеш егоист. Лошото идва тогава, когато егоизмът прерасне в егоцентризъм. Защо ви изброявам всички тези факти, които в момента ви звучат повече от несвързано? Ако искаш да кажеш истината на някого, накарай го да се разсмее, в противен случай рискуваш да бъдеш намразен. Българите обичаме да се изживяваме като пиари на собственото си аз. Чудя се защо всеки един от нас, не вземе да изпраща по някой друг мейл, в който да осведомява медиите, какво се случва в живота му. По-възрастните потребители могат да използват куриерска пратка или пощенски гълъб. И бездруго голяма част от публикациите в медиите стават за онова, за което са били използвани вестникарските издания по времето на тоалетните с клекала. Представете си сега, че синоним на подобни функционални хартийки са компютрите. Колкото и скъпо да ви се струва това удоволствие, винаги помнете, че времето е по-ценно. Времето е пари. А колко дълго трае една минута, зависи от коя страна на вратата на тоалетната се намирате. С три думи – няма безплатен обяд! Както искате, така ме разбирайте. Ако изпратите мейл, който да свърши в тоалетната, замислете се. Докъде ви е довел собственият ви егоизъм? Влизали ли сте в обществена тоалетна, която се намира в друга държава. Аз съм. И да ви кажа първият път, когато излязох извън родината си, тоалетната беше първото нещо, което ме впечатли. Смейте се с глас, ако щете. Не знам дали съм била в нужда, но бях само на 16. Разликата от егоизъм до егоцентризъм е равностойна на разликата между българската и тоалетната в чужбина. Хората са егоисти – искат да им е кеф. Ние сме егоцентрици – влизаме в тоалетната и ни е все тая каква е обстановката, тъй като не виждаме нищо друго освен себе си. Нищо друго не ни интересува освен собственото ни аз. Ето затова няма да ви се случи, да използвате компютрите като синоним на тоалетна хартия в някоя западна тоалетна. Там даже и в тоалетната, компютърът си е компютър. Използва се за информация. И журналистите си знаят- написаното се уважава, ще бъде прочетено - тоест трябва да има стойност. Ние в нашата тоалетна спим – все ни е тая дали вестник или компютър ни е под ръка. Затова и написаното няма значение. Нямат значение държавниците.  Ние дори не сме сигурни какво казваме, докато спим. Важното е, че говорим. И бездруго никой не чува. Пардон, важното е, че говорим за себе си. Надявам се, че поне за момент съм ви накарала да помълчите. Ако не, няма нужда да ми благодарите за поредната ролка тоалетна хартия. автор: Пламена Джигова Коментари