Съзнателно общество

Съзнателно ли е обществото ни? Какво е това: Съзнание на обществото? Това означава, че на правилното място и в правилното време да може да отреагира правилно на определени събития, да поддържа справедливост в обществото, да се предотвратява объркването, да прави избор, съзнателно и рационално да оценява последиците от него, да чувства отговорност за насоката на развитие на обществото, да влияе на обществения живот чрез различни форми на участие. Проблемът е в разликата между понятията „знание“ и „съзнание“. „Знам“ означава да имаш познания по някаква тема, а не само наличие на диплома. „Осъзнавам“ е да разбереш, какво е придобитото знание, откъде се получава, на кого и на какви цели служи. Съзнателният човек се възпитава в съзнателно семейство и в училище. Съзнателно семейство е семейството, което правилно поглъща жизнените ценности и предава тези ценности на децата си, участва в живота на децата си, избира тяхната образователна траектория, самоконтрол и способност да виждат, да приемат и да поправят грешките си. Обществото от личности, възпитавани по такъв начин, формира т.н. „съзнателно общество”. Съзнателното училище знае, защо и как да учи. Приоритет на образованието е формирането на съзнание. Така, по време на развитието на човека, трябва да го възпитаваме, ориентирайки го към целта на природата, към която задължително или по собствена воля вървим. Ако човек е възпитаван и е получавал знание да следва природата, той никога няма да сгреши и ще достигне оптимума на своето развитие и максимален успех. Тогава няма, като антропологът в Африка да се учудваме на децата от племето, наблюдавано от него, а ще постъпваме като тях, според изискванията на природата, които са дълбоко заложени в жителите на това племе и на които ние трябва осъзнато да се възпитаваме, тъй като с развитието на цивилизацията сме се откъснали от природната хармония. И така, антропологът предложил на децата на африканското племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко, което е в кошницата“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и започнали да тичат всички заедно. Те заедно достигнали целта, после заедно седнали и започнали да се наслаждават на вкуса на сладките плодове. Удивеният учен ги попитал защо постъпват така, тъй като всеки един от тях би могъл да получи цялата награда. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ или убунту на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“. Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го следват в живота си, без да го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, като „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има. Това естествено, природно отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането за пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията и съществува до построяването на Вавилонската кула. След това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя. Днес се случва обратния процес – същият този егоизъм се е слял с нас дотолкова силно в течение на хилядолетията, че сме принудени да го поправяме, за да се развиваме по-нататък, иначе ще ни погуби. автор: Емилия Наумова   Коментари