Във всяка уважаваща себе си компания винаги има по един лекар. Ако сте късметлии – гинеколог. Независимо дали е мъж или жена, гинекологът е придворният клоун и душата на компанията. По правило, никой от останалите не използва услугите му, но в замяна настоятелно го перпоръчват на всичките си познати и приятели, убеждавайки ги в професионализма му. А за този професионализъм членовете на компанията имат възможност да гарантират, с оглед обилният запас от истории, с които гинекологът разполага.
Лекарската етика е понятие имагинерно, в смисъл, направо си я няма. Но ако я имаше, специално за гинеколозите щеше да е забранена, защото няма по-смешно нещо от техните разкази и анекдоти.
В нашата компания ролята на придворен шут играеше Гошо. Със засукана докторска фамилия, с финото излъчване на интелектуалец, Гошо не веднъж ни е карал да залягаме от смях с екзотичните си разкази от работното ежедневие, но веднъж самият той се превърна в тема на разговор и дълго след това беше основна тема за смях.
Една вечер Гошо не дойде на събирането ни. Липсата му започна да се усеща осезаемо на втората бутилка вино и тъй като досега не се беше случвало да отсъства без основателна причина, му звъннахме, за да питаме защо го няма.
Гошо вдигна от болницата и смутено обясни, че се налага да остане няколко дни там. Паднал от колелото, каза той, при това така лошо, че се наложило лека оперативна интервенция и затова лежал в хирургията.
Ние, като истински приятели, ходехме при него всеки ден, в часа за посещения. Носехме му портокали, разказвахме му вицове и изобщо, опитвахме се да го развеселим всякак, защото имаше мрачен, депресивен вид и сякаш беше загубил вяра в живота!
Веднъж, докато се бяхме събрали край леглото му и се опитвахме да предизвикаме усмивка на изтерзаното му лице, в стаята влезе добре сложена девица с трогателен букет фрезии в ръце. В момента в който я видя, Гошо дръпна одеалото до брадичката си, сякаш да се скрие, почерня, изсъска злобно и процеди към дамата „Махай се! Вън! ВЪН!” Последното „вън” беше почти крясък, девойката изхлипа, разплака се и избяга в коридора. Пред втрещените ни погледи Гошо най-после събра сили да признае грозната истина.
Мъжете са същества странни. Понякога ги обземат странни желания и ги завладяват фантазии, които мира не им дават. И те, в плен на низките си страсти, не виждат друг начин да победят изкушението, освен да му се отдадат. Нещо такова се случило и с Гошо. Случайно мерната снимка в спортната страница на някакъв вестник го довела до операционната маса. Снимката била на културистка. На истинска културистка, ама съвсем истинска – нелеп изрязан бански на мускулестата гръд, автобронзант в цвят „индийски земеделец”, тестостерон във вените, бутилка с протеини в ръката и прочие, и прочие.
Внезапно сетил нагон и от този момент нататък Гошо имал една-едничка цел – да налюби културистка! Самата мисъл за това как се люлеят в томителен екстаз карала колената му да треперят и предизвиквала такава мощна ерекция, че чак да се гордее с нея. Но тъй като мислел за това непрекъснато, изпадал и в неловки ситуации по време на работа, в магазина, по улиците. Решил да вземе крути мерки.
С цел съблазняване, си купил карта за фитнес, където се предполагало, че ще е пълно с жени-културистки. Така се и оказало и скоро една от дамите, посещаващи фитнеса, го поразила право в сърцето!
Била снажна, къдрокоса хубавица с мощен гръб, добре оформени бицепси, стегнат, вирнат глутеус и с насечената походка на гръцка статуя, ако статуите можеха да ходят. Привичката да напряга всеки мускул като ходи и обилната протеинова храна и позволили да накачи по себе си всичката възможна мускулатура, която е известна на човека. В това число и по лицето, от което изражението й имало решителен, отривист вид. В момент на изтласкване на щангата дори можела да мине за изгубената сестра-близначка на Арнолд Шварценегер.
Междувпрочем, останалите жени-културистки в залата също били валкирии, но Тони, нашата героиня, се отличавала от тях по това, че докато изтласквала щангата, стенела. На гладиатора стенела. На лежанката стенела. Стенела! В началото тихо, но постепенно усилвала децибелите.
Най-силни били стоновете, когато правела преси – притваряла очи и се отдавала изцяло на процеса. 150-200 сгъвания, с ненатрапчиво нарастваща гръмкост, плавно достигайки в последните повторения горно До. Без изобщо да и пука за околните. Изглеждала твърде обещаващо и нашият Гошо цял месец се чудел как да скъси дистанцията.
Тъй като така и не могъл да измисли нищо оригинално, решил да щурмува като при всички други моми – да я покани на кафе, да й подари цветя, комплименти да ръси, обичайните неща.
И таз валкирия, железната лейди, меденруднишката Айрън Мейдън поддала! Като десетокласничка хлътнала по нашия доктор.
На първата им среща извън залата, Гошо съвсем загубил ума и дума. Контрастът между обичайният й изглед на скандинавски бог с чук в ръка и свенливата Ева с рокля, бил, меко казано, впечатляващ. Тя все още решително приличала на кон, но смутен, изчервяващ се, захласнат кон.
И се озовали в леглото незабавно.
Нашата героиня се окозала жена страстна, а стоновете започнали още на форплея, докато доктора целувал вратните й жили. Когато се стигнало до сюблимният момент на сливане, Гошо разбрал, че ненапразно е лелеял тоя миг. Всяка изхарчена стотинка за фитнес карта, цветя и кафе, всяка пролята капка пот на гладиатора, си стрували! Невероятната физическа сила на партньорката му, в комбинация с тестостероненият й темперамент, създавали умопомрачителен резултат.
Но в пиковият момент, когато дамата достигнала горно До и останала там задълго, а Гошо разбрал, че финалът е близо и за двамата, в този точно момент, той почувствал две стоманени шепи да го стисват за задника. И го застискали все по-силно и по-силно.
Дори не успял да изписка, когато тялото й се разтресло в конвулсии, а виковете й скочили с две октави, достигайки в най-високият си момент звукът на противоракетна сирена. Стоманените й шепи стиснали за последен път двете му бузи и на финалната конвулсия с едно широко движение тя ги разделила като две половинки на зряла праскова.
Както се казва, от ухо до ухо.
От нос Калиакра до Мусала.
Просто наполовина.
Другото ни е известно.
автор: Ели Ст.
Коментари
21 ян. 2013
2013-01-21
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Страст
Във всяка уважаваща себе си компания винаги има по един лекар. Ако сте късметлии – гинеколог. Независимо дали е мъж или жена, гинекологът е придворният клоун и душата на компанията. По правило, никой от останалите не използва услугите му, но в замяна настоятелно го перпоръчват на всичките си познати и приятели, убеждавайки ги в професионализма му. А за този професионализъм членовете на компанията имат възможност да гарантират, с оглед обилният запас от истории, с които гинекологът разполага.
Лекарската етика е понятие имагинерно, в смисъл, направо си я няма. Но ако я имаше, специално за гинеколозите щеше да е забранена, защото няма по-смешно нещо от техните разкази и анекдоти.
В нашата компания ролята на придворен шут играеше Гошо. Със засукана докторска фамилия, с финото излъчване на интелектуалец, Гошо не веднъж ни е карал да залягаме от смях с екзотичните си разкази от работното ежедневие, но веднъж самият той се превърна в тема на разговор и дълго след това беше основна тема за смях.
Една вечер Гошо не дойде на събирането ни. Липсата му започна да се усеща осезаемо на втората бутилка вино и тъй като досега не се беше случвало да отсъства без основателна причина, му звъннахме, за да питаме защо го няма.
Гошо вдигна от болницата и смутено обясни, че се налага да остане няколко дни там. Паднал от колелото, каза той, при това така лошо, че се наложило лека оперативна интервенция и затова лежал в хирургията.
Ние, като истински приятели, ходехме при него всеки ден, в часа за посещения. Носехме му портокали, разказвахме му вицове и изобщо, опитвахме се да го развеселим всякак, защото имаше мрачен, депресивен вид и сякаш беше загубил вяра в живота!
Веднъж, докато се бяхме събрали край леглото му и се опитвахме да предизвикаме усмивка на изтерзаното му лице, в стаята влезе добре сложена девица с трогателен букет фрезии в ръце. В момента в който я видя, Гошо дръпна одеалото до брадичката си, сякаш да се скрие, почерня, изсъска злобно и процеди към дамата „Махай се! Вън! ВЪН!” Последното „вън” беше почти крясък, девойката изхлипа, разплака се и избяга в коридора. Пред втрещените ни погледи Гошо най-после събра сили да признае грозната истина.
Мъжете са същества странни. Понякога ги обземат странни желания и ги завладяват фантазии, които мира не им дават. И те, в плен на низките си страсти, не виждат друг начин да победят изкушението, освен да му се отдадат. Нещо такова се случило и с Гошо. Случайно мерната снимка в спортната страница на някакъв вестник го довела до операционната маса. Снимката била на културистка. На истинска културистка, ама съвсем истинска – нелеп изрязан бански на мускулестата гръд, автобронзант в цвят „индийски земеделец”, тестостерон във вените, бутилка с протеини в ръката и прочие, и прочие.
Внезапно сетил нагон и от този момент нататък Гошо имал една-едничка цел – да налюби културистка! Самата мисъл за това как се люлеят в томителен екстаз карала колената му да треперят и предизвиквала такава мощна ерекция, че чак да се гордее с нея. Но тъй като мислел за това непрекъснато, изпадал и в неловки ситуации по време на работа, в магазина, по улиците. Решил да вземе крути мерки.
С цел съблазняване, си купил карта за фитнес, където се предполагало, че ще е пълно с жени-културистки. Така се и оказало и скоро една от дамите, посещаващи фитнеса, го поразила право в сърцето!
Била снажна, къдрокоса хубавица с мощен гръб, добре оформени бицепси, стегнат, вирнат глутеус и с насечената походка на гръцка статуя, ако статуите можеха да ходят. Привичката да напряга всеки мускул като ходи и обилната протеинова храна и позволили да накачи по себе си всичката възможна мускулатура, която е известна на човека. В това число и по лицето, от което изражението й имало решителен, отривист вид. В момент на изтласкване на щангата дори можела да мине за изгубената сестра-близначка на Арнолд Шварценегер.
Междувпрочем, останалите жени-културистки в залата също били валкирии, но Тони, нашата героиня, се отличавала от тях по това, че докато изтласквала щангата, стенела. На гладиатора стенела. На лежанката стенела. Стенела! В началото тихо, но постепенно усилвала децибелите.
Най-силни били стоновете, когато правела преси – притваряла очи и се отдавала изцяло на процеса. 150-200 сгъвания, с ненатрапчиво нарастваща гръмкост, плавно достигайки в последните повторения горно До. Без изобщо да и пука за околните. Изглеждала твърде обещаващо и нашият Гошо цял месец се чудел как да скъси дистанцията.
Тъй като така и не могъл да измисли нищо оригинално, решил да щурмува като при всички други моми – да я покани на кафе, да й подари цветя, комплименти да ръси, обичайните неща.
И таз валкирия, железната лейди, меденруднишката Айрън Мейдън поддала! Като десетокласничка хлътнала по нашия доктор.
На първата им среща извън залата, Гошо съвсем загубил ума и дума. Контрастът между обичайният й изглед на скандинавски бог с чук в ръка и свенливата Ева с рокля, бил, меко казано, впечатляващ. Тя все още решително приличала на кон, но смутен, изчервяващ се, захласнат кон.
И се озовали в леглото незабавно.
Нашата героиня се окозала жена страстна, а стоновете започнали още на форплея, докато доктора целувал вратните й жили. Когато се стигнало до сюблимният момент на сливане, Гошо разбрал, че ненапразно е лелеял тоя миг. Всяка изхарчена стотинка за фитнес карта, цветя и кафе, всяка пролята капка пот на гладиатора, си стрували! Невероятната физическа сила на партньорката му, в комбинация с тестостероненият й темперамент, създавали умопомрачителен резултат.
Но в пиковият момент, когато дамата достигнала горно До и останала там задълго, а Гошо разбрал, че финалът е близо и за двамата, в този точно момент, той почувствал две стоманени шепи да го стисват за задника. И го застискали все по-силно и по-силно.
Дори не успял да изписка, когато тялото й се разтресло в конвулсии, а виковете й скочили с две октави, достигайки в най-високият си момент звукът на противоракетна сирена. Стоманените й шепи стиснали за последен път двете му бузи и на финалната конвулсия с едно широко движение тя ги разделила като две половинки на зряла праскова.
Както се казва, от ухо до ухо.
От нос Калиакра до Мусала.
Просто наполовина.
Другото ни е известно.
автор: Ели Ст.
Коментари