Грета- момичето, което премахва границите между хората и държавите чрез изкуството

Запознайте се...с Грета. Едно момиче от Бургас, което може да бъде пример за всеки възрастен човек. Тя е представител на днешното поколение, което е част от глобалния свят и за нея границите не съществуват или ако ги има, то трябва да бъдат преодолявани постоянно. Онова, което веднага ви се набива на очи още в първите секунди на първата ви среща, не са татуировките и. Не, те са просто подробност от пейзажа. Това, което е изключително завладяващо, е нейният смайващ позитивизъм. Грета от пет години е лидер на общество от млади и креативни хора, които са се обединили около най-различни проявления на изкуството. Образовани са, способни са и са настина непредвидими, защото вместо да емигрират някъде по света и да се радват на красотите му, са решили да докарат света в Бургас, за да му покажат красотата на своя град. Срещнах се с чудноватото момиче по повод на филмовия фестивал „МЕNАR”  (Мiddle East & North Africa Region)  , който ще представи на бургазлии „ленти” от Турция, Иран и страни от Северна Африка. Съгласете се, че най-естественият въпрос е да попитате Грета защо се е захванала да организира такъв точно фестивал. За протокола:необичайният и нетрадиционен филмов форум ще се проведе за трети година в Бургас от 21 до 24 януари. И на въпроса си получих първо една усмивка, а после Грета ми обясни, че е била водена от съвсем простичка цел. Това момиче и всичките и приятели от организационния комитет /Боже мой дано ми простят, че ги слагам в такива банални рамки/ от първия ден на своя проект пожелали да покажат на колкото се може повече хора в Бургас и в България, че живеят в огромна заблуда към културата на Турция, на Иран и на арабския свят. Заради това според Грета хората у нас изпитвали негативни или смесени чувства и се заблуждавали. В този момент едва сподавих желанието си да и кажа, че ако човек опита оригинална турска баклава, няма как да е агресивен към турците, но реших благоразумно да замълча. Моята умихната и целеустремена събеседничка ми сподели още, че иска да разкрие истината за тази култура, как изглежда, как хората от тези държави говорят за себе си, какво е ежедневието им. Добре де, тогава какво очакваш да проумеят хората у нас я попитах аз, за да покажа, че не съм загубил ума и дума от този пример за огромна толерантност. И Грета внимателно ми обясни, че се надява хората проявят разбиране  и да се уверят, че всъщност не сме толкова различни. За да се случи всичко това, отраканата и амбицирана бургазлийка лично селектирала филмите. Постарала се да избере „ленти”, които да покажат различни гледни точки, документални истории, абстрактни истории, човешки истории  едни нов свят. Знаете ли кое ме порази. Това, че едно младо момиче, ми каза на мен...носителя на ордена „Старуха Изергиль” I степен като представител на поколение с поизтекъл срок на годност, че изкуството няма етикет. Понеже рунтавите ми вежди вероятно са се повдигнали в недоумение Грета ми разясни Когато застанете до една картина, вие не се интересувате от автора или от неговата националност, а просто гледате картината. Затова не гледайте откъде идва този филм, защото това е изкуство, история, която показва хора като нас И точно си мислех, че вече съм разбрал идеята на целия фестивал и се готвех да си изключа камерата и репортерския диктофон, тогава момичето ми поднесе нова изненада. Оказа се, че в рамките на филмовия фестивал ще бъде представена и изложбата „Турция през моите очи”, а автори на кадрите са членове на бургаската фотографска общност, т.е момчета и момичета от Бургас, които са запечатали със своите фотоапарати красотите на нашата югоизточна съседка. Да им се не надяваш. Напук на политиците и бесните националсти от двете страни на границата млади бургазлии и техни колеги от Турция взели, че подписали спогодба за културно сътрудничество между фотографските общонсти в Бургас и Текирдаг и провеждали общи изложби, а дори тази последната щяла да бъде представена и в Турция. Изкуството е равно за всички, те са ни съседи и ние трябва да работим заедно за един по-добър свят – ми каза Грета и нямаше нищо, което би ме накарало да не се съглася с нея. А вие? Коментари