Датата е 14 януари, годината 1987. В България се отпускат едни от първите кредити на Банката за стопански инициативи. Светът преосмисля ядрените открития, призовавайки страните да не използват оръжието. От декларацията на Михаил Горбачов се е изминала година. Предложението му за ликвидиране на ядрените оръжия отеква в Отава, Москва, Токио, Ню Йорк и Мадрид. Хвалебствени коментари по адрес на колектива на Завода за пластмасови детайли в Белица не остават в тайна. Централна Европа е скована от студ, а по Парижките улици има около 10 000 скитници, които са изложени на смъртна опасност от измръзване на минус 27 градуса…
Светът на българите преди повече от четвърт век разглеждам в пожълтелия от времето вестник „Работническо дело”. Някои от вас сигурно си спомнят дори лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, но аз още не съм била родена и за журналиста в мен, това е ценна историческа находка.
Заглавията на пожълтялата антика ми действат като поетическа инжекция, сякаш няма да чета новини, а разкази или стихове. Статия на втора страница носи заглавието „Две страни на… облика”, което ми напомня на есе по литература и ме подготвя да срещна разсъжденията на някой мислител. Откривам обаче, проблеми на столицата, текст стриктно разграфен на сигнал, факти, причини и перспектива за разрешаване на проблема. Ясно поставените срокове за разрешаването им, вдъхват надежда. Кореспондентите от другите градове съобщават за добре свършената работа на Районен универсален магазин в Пловдив, похвали отнасят фабрики за производство в Сливен, Силистра и Плевен. Интервю с председател на фабрика за производство на детски и бебешки облекла носи заглавието „Облеклото на най-малките”. Петте въпроса са посветени на постигнатите резултати, причините за успеха и бъдещите планове за успешно задоволяване на потребителите. Морските проблеми не се представят като такива и носят заглавието „Срещу стихията на морето”. Поместеният текст съобщава отново за постигнатите резултати до момента и бъдещите планове, които се представят като 100% успешни. Трета страница носи гордо заглавието „Богатство през сито”. Добре че драгите журналисти са сложили поясняващ текст, който да подскаже какво се крие в поетическото заглавие - „Български природни зеолити за производство на въздух, обогатен на кислород. Пътищата за приложение са… километрични” на същата страница са поместени отново постижения на фабрики. Изглежда само другите държави имат проблеми, защото нашите не се представят като такива. Реклама няма, черно-белите снимки са оскъдно положени на страница по 2 -3 и ако вестника не приличаше на съвременника си, който познавам щях да се чудя какво е. Няма да анализирам тогавашната преса, затова спирам до тук с надеждата, че съм успяла да ви потопя в странния свят, в който попаднах, но от който някои от вас със сигурност отдавна са изплували.
Два пъти по-голям от модерния си наследник днес, остарялата хартия не може да бъде прочетена по заглавията. Осем страници разказват за 13 януари 1987 година. Сякаш са достатъчни да информират хората за най-важните събития. 26 години по-късно един от нашите ежедневници е дебел само 40 страници! Младият наследник, който държа в ръцете си още мирише на мастило, а увехналия му прадядо мирише на антика. Приближавам вестника на сантиметри от очите си, за да успея да го прочета, освен следите на времето, ми пречи и дребния шрифт. Съвременника му разлиствам на две педи разстояние, а дизайна му е обогатен с много повече цветове и снимки, които разсейват погледа ми от текста.
14 януари 2013 година.
„Кока-кола търси 300 финансисти”, „Летим до Америка директно”, „София препъва Кирил за патриарх”, „Ню Йорк в плен на грипа”, „1000 лева депутатска лепта за референдума”, „Хиляди на опашка за ски на Витоша”, „Африканци стават кукери”, „Атентатът в Бургас по учебник на „Ал Кайда”… това са малка част от заглавията, които грубо подбрах от съвременната пресата. Тя може да бъде прочетена на един дъх само по заглавията. Това е реалността видяна през призмата на пресата днес. Свободата на словото дала свобода и на печата и вестникът пораснал с около 30 страници. А така изглеждат заглавията от 1987 год. - „Простото и сложно правило: находчивост, риск, ефективност”, „Машини от Батак”, Историческа мирна инициатива”, „Две страни на… облика”, „Сроковете са ясни, остава изпълнението”, „Богатство през сито”, „Творческият подход осигури сполуката”, „Предимствата – на заден план”, „По-високи нравствени стойности”, „Лекционно ехо” и т.н.
Новините поместени в стария пожълтял чичко създават в читателя впечатлението, че в България всичко върви по план, че съществуват само успехи, че проблеми няма, има само решения. Една позитивна манипулационна вълна от новини е заливала съзнанието на човека. Истината по разкази на очевидци на 13 януари донякъде се препокрива с информацията от вестника, но да не забравяме, че източникът на информация е бил строго диктуван от комунистическата партия. Наркомани, проститутки и убийства са съществували и тогава, но само невъздържаните устни са шепнали за тях.
Днес може да почетеш вестника до толкова, че да се информираш какво се е случило само по заглавията на новините. И по-добре, защото светът се върти на бързи обороти и за да не изоставаш трябва да живееш на бързи обороти и ти. Днешните заглавия на хартиената медия имат за цел да привлекат вниманието на човека, но често попадам на такива, които залъгват читателя да прочете текста и сам да открие, че той няма общо със заглавието.
Часовникът на медията ни показва, че е дошло време за „обективната истина”. Но има ли обективна истина? Пресата днес ни залива с информация, която според изследвания е точно тази, от която най-много се вълнуват хората. Медиите са като метлата и лопата, замитат боклука, най-мръсните, негативни и злочести новини и с лопатката ги изсипват върху хората. Дали е по-добре да научаваме само грозната истината или е по-добре да живеем в илюзията, че всичко е наред и вървим само напред? Дали не прекаляваме със затрупването на хората с проблеми? Забравени ли са онези хвалебствени статии и коментари, които сигурно са повдигали духа на хората? Негативна манипулационна вълна залива пресата днес и дори и да се правят опити за повдигане на духа и да се съобщават позитивни събития, то на фона на всички останали новините изглеждат нищожни.
Забравяме ли да гледаме часовника на медията или просто не искаме да сменим батерията?!
Коментари
17 ян. 2013
2013-01-17
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Часовникът на медията
Датата е 14 януари, годината 1987. В България се отпускат едни от първите кредити на Банката за стопански инициативи. Светът преосмисля ядрените открития, призовавайки страните да не използват оръжието. От декларацията на Михаил Горбачов се е изминала година. Предложението му за ликвидиране на ядрените оръжия отеква в Отава, Москва, Токио, Ню Йорк и Мадрид. Хвалебствени коментари по адрес на колектива на Завода за пластмасови детайли в Белица не остават в тайна. Централна Европа е скована от студ, а по Парижките улици има около 10 000 скитници, които са изложени на смъртна опасност от измръзване на минус 27 градуса…
Светът на българите преди повече от четвърт век разглеждам в пожълтелия от времето вестник „Работническо дело”. Някои от вас сигурно си спомнят дори лозунга „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”, но аз още не съм била родена и за журналиста в мен, това е ценна историческа находка.
Заглавията на пожълтялата антика ми действат като поетическа инжекция, сякаш няма да чета новини, а разкази или стихове. Статия на втора страница носи заглавието „Две страни на… облика”, което ми напомня на есе по литература и ме подготвя да срещна разсъжденията на някой мислител. Откривам обаче, проблеми на столицата, текст стриктно разграфен на сигнал, факти, причини и перспектива за разрешаване на проблема. Ясно поставените срокове за разрешаването им, вдъхват надежда. Кореспондентите от другите градове съобщават за добре свършената работа на Районен универсален магазин в Пловдив, похвали отнасят фабрики за производство в Сливен, Силистра и Плевен. Интервю с председател на фабрика за производство на детски и бебешки облекла носи заглавието „Облеклото на най-малките”. Петте въпроса са посветени на постигнатите резултати, причините за успеха и бъдещите планове за успешно задоволяване на потребителите. Морските проблеми не се представят като такива и носят заглавието „Срещу стихията на морето”. Поместеният текст съобщава отново за постигнатите резултати до момента и бъдещите планове, които се представят като 100% успешни. Трета страница носи гордо заглавието „Богатство през сито”. Добре че драгите журналисти са сложили поясняващ текст, който да подскаже какво се крие в поетическото заглавие - „Български природни зеолити за производство на въздух, обогатен на кислород. Пътищата за приложение са… километрични” на същата страница са поместени отново постижения на фабрики. Изглежда само другите държави имат проблеми, защото нашите не се представят като такива. Реклама няма, черно-белите снимки са оскъдно положени на страница по 2 -3 и ако вестника не приличаше на съвременника си, който познавам щях да се чудя какво е. Няма да анализирам тогавашната преса, затова спирам до тук с надеждата, че съм успяла да ви потопя в странния свят, в който попаднах, но от който някои от вас със сигурност отдавна са изплували.
Два пъти по-голям от модерния си наследник днес, остарялата хартия не може да бъде прочетена по заглавията. Осем страници разказват за 13 януари 1987 година. Сякаш са достатъчни да информират хората за най-важните събития. 26 години по-късно един от нашите ежедневници е дебел само 40 страници! Младият наследник, който държа в ръцете си още мирише на мастило, а увехналия му прадядо мирише на антика. Приближавам вестника на сантиметри от очите си, за да успея да го прочета, освен следите на времето, ми пречи и дребния шрифт. Съвременника му разлиствам на две педи разстояние, а дизайна му е обогатен с много повече цветове и снимки, които разсейват погледа ми от текста.
14 януари 2013 година.
„Кока-кола търси 300 финансисти”, „Летим до Америка директно”, „София препъва Кирил за патриарх”, „Ню Йорк в плен на грипа”, „1000 лева депутатска лепта за референдума”, „Хиляди на опашка за ски на Витоша”, „Африканци стават кукери”, „Атентатът в Бургас по учебник на „Ал Кайда”… това са малка част от заглавията, които грубо подбрах от съвременната пресата. Тя може да бъде прочетена на един дъх само по заглавията. Това е реалността видяна през призмата на пресата днес. Свободата на словото дала свобода и на печата и вестникът пораснал с около 30 страници. А така изглеждат заглавията от 1987 год. - „Простото и сложно правило: находчивост, риск, ефективност”, „Машини от Батак”, Историческа мирна инициатива”, „Две страни на… облика”, „Сроковете са ясни, остава изпълнението”, „Богатство през сито”, „Творческият подход осигури сполуката”, „Предимствата – на заден план”, „По-високи нравствени стойности”, „Лекционно ехо” и т.н.
Новините поместени в стария пожълтял чичко създават в читателя впечатлението, че в България всичко върви по план, че съществуват само успехи, че проблеми няма, има само решения. Една позитивна манипулационна вълна от новини е заливала съзнанието на човека. Истината по разкази на очевидци на 13 януари донякъде се препокрива с информацията от вестника, но да не забравяме, че източникът на информация е бил строго диктуван от комунистическата партия. Наркомани, проститутки и убийства са съществували и тогава, но само невъздържаните устни са шепнали за тях.
Днес може да почетеш вестника до толкова, че да се информираш какво се е случило само по заглавията на новините. И по-добре, защото светът се върти на бързи обороти и за да не изоставаш трябва да живееш на бързи обороти и ти. Днешните заглавия на хартиената медия имат за цел да привлекат вниманието на човека, но често попадам на такива, които залъгват читателя да прочете текста и сам да открие, че той няма общо със заглавието.
Часовникът на медията ни показва, че е дошло време за „обективната истина”. Но има ли обективна истина? Пресата днес ни залива с информация, която според изследвания е точно тази, от която най-много се вълнуват хората. Медиите са като метлата и лопата, замитат боклука, най-мръсните, негативни и злочести новини и с лопатката ги изсипват върху хората. Дали е по-добре да научаваме само грозната истината или е по-добре да живеем в илюзията, че всичко е наред и вървим само напред? Дали не прекаляваме със затрупването на хората с проблеми? Забравени ли са онези хвалебствени статии и коментари, които сигурно са повдигали духа на хората? Негативна манипулационна вълна залива пресата днес и дори и да се правят опити за повдигане на духа и да се съобщават позитивни събития, то на фона на всички останали новините изглеждат нищожни.
Забравяме ли да гледаме часовника на медията или просто не искаме да сменим батерията?!
Коментари