Криворазбрана демокрация

Здравей, драги ми Смехурко! Пиша ти, за да ти разкажа поредната доза небивалици. Както знаеш аз живея в столицата, но съм от провинцията. Интересното е, че селото се оказа тъкмо в града...Звучи нелепо, нали? Какво значение има кой откъде е? В България по един невероятно смешен начин делим хората на селяни и граждани. На 21 години съм, но и до ден днешен не мога да разбера, кое му е обидното на това да си от село. В Западна Европа и в Америка хората се стремят да излязат извън шумотевицата на града, да установят дома си „in the countryside“. Тук обаче ако някой дръзне да те нарече селянин, се оказва, че си последна дупка на кавала. Ами на какво друго да си дупка, като все пак си от село? Аналогично, ако те нарекат гражданин, би трябвало да значи, че си дупка на пътя. Всъщност при наличието на толкова засилени проекти, свързани с изграждането на пътна инфраструктура, дупки няма да останат. По този повод гражданите би трябвало да са силно притеснени. Ето това е истинска тема за размисъл и протест! Сещам се за една подобна тема – европари за попфолк. Голям прах се вдигна около „събитието“. И какви са изводите – тия дето не мрънкат са селяни, щото са свикнали на голяма пушилка! И тук идва въпросът: Защо съм поставила думата „събитие“ в кавички? Скъпи Смехурко, веднага ще ти обясня! Не виждам, кое е неочаквано и странно. Живеем в свободна страна със свободно изтичащи (незнайно накъде) европари. Сделки и тарикатски трикове се осъществяват под и над селски и градски пътища – с дупки (където изчезват парите) и с ями (където дори не се е стигнало до обществена дискусия за пари). Кандидати за пари – евро, градски или селски – бол! А проблемът се оказа чалгата. Струва ми се, мили Смехурко, че за 23 години преход, биваше поне да сме прескочили темата за музикална и регионална дискриминация. Уви, такива сме си ние – криворазбрани. Медиите въртят предавания, в които гостуват интелектуалци, които непрестанно се жалват, че културата измирала. Ако е умряла тая култура, какво правите вие на малкия екран? Смехурко, знаеш, на 21 години съм, не слушам чалга и съм от Бургас. Любимата ми книга е „На Изток от Рая“ и знам кой е Камен Донев, гледала съм перформънси на Дейвид Гарет и все още пиша грамотно. Живея в Студентски град и имам приятели, които слушат чалга и същевременно споделят интересите ми. Познавам и хора, които мрънкат, че интелигенцията е измряла. В същото време за ориентир в столицата са научили местоположението на елитна чалготека, но нямат и представа къде се намира Народния театър (позициониран в близост до заведението). Живеем в свободна страна – някои го наричат демокрация. Всеки избира начина си на живот и повярвайте ми - всеки избира фактори, които да влияят на вижданията му за света. Това е човешко право! Сделки и корупционни измами – явления, за които чалгата сама по себе си не е виновна. Живеем в закостеняла и ограничена демокрация... А днес, на най-оживеното място в столицата, ограбиха човек. Едър мъж го нападна и грабна чантата му. Човекът викаше за помощ – наоколо беше пълно с хора, които можеха да помогнат. Резултат: стадо, в чиято многобройност, отекваше  въпросът „Я -я, някой да каже какво стана? Тц, тц, ограбиха ли го тоя?“. Форумите са пълни с празни приказки. Екраните, драги ми Смехурко - също! автор: Пламена Джигова Коментари