Със своята бъдеща жена Стойчо се запозна....в леглото. Една сутрин се събуди в чужда стая, лежащ на рамото на съвършено непозната жена. Тя кротичко похъркваше под тънката завивка, а същата тая тънка завивка очертаваше параболите на форми, сякаш изваяни от четката на Тициан. Мътният му взор отчете попрезряла блондинка с привлекателно, кръгло лице и разрошена коса. Стойчо по принцип не се притесняваше да се събуди в чужд апартамент – подобно събитие не беше нещо необичайно в биографията на някой истински поклонник на Бакхус, но пълната липса на спомени за предната нощ все пак леко го притесни. Колкото и да се опитваше да извади спомен от , хм, очевидно богатата на събития нощ, не му се получаваше. Мислите му бяха объркани и плуваха в мъглата на махмурлийският му мозък. Последният му спомен бе от това как пие кафе(кафе!) в някакво заведение, в непосредствена близост до весела компания. Всякаква допълнителна информация липсваше на харддиска.
Слепоочията на Стойчо пулсираха като блъскани от парен чук, ръцете му трепереха и на него ужасно му се искаше да се телепортира. В щедро спиртосаният му мозък объркани му мисли се лутаха пияни, а душата му мучеше обидена от сутрешния махмурлук. Той хвърли отново поглед на спящата Мадона и дъхът му секна от ширналото се великолепие. Замаяното му съзнание простена и укоризнено отбеляза „Бил си напълно невменяем, Стойчо, от торбата с джанки да отбереш динята” . И не за друго, не, Стойчо беше ценител на женската красота във всичките й форми, но мисълта, че за да стигне до тоалетната ще се наложи да катери Джомолунгма, караше изтерзаният му пиянски мозък да страда двойно. Впери поглед нашият герой в ковьорчето на стената и се опита да начертае маршрут, преодоляващ Мадоната без да я събуди, но не успя. Стойчо се опита нежно да се прескочи масивната бариера, но отровеният му вестибуларен апарат отказа и той се просна, първо върху красивата непозната, а после се стовари с грохот на пода. Плътно стисна клепачите в очакване на ... нещо, но се чу само: "Чоченце, удари ли се?". Отвори плахо очи, фокусира и видя приятно закръглено лице със сияйни, но леко сънливи очи. Те гледаха с тихо обожание лежащия на пода злополучен Стойчо. Тлъстичко амурче сякаш прелетя над леглото, конспиративно намигна на зашеметения посетител и с легендарния си лък изстреля една стрела в неговото зажадняло за любов сърце. Пияното му лице се озари от щастлива усмивка, която обикновено по това време на деня Стойчо успяваше да докара само след лечебна чаша бира.
След това събитията се развиха скоротечно. Новата му приятелка внезапно командирова малкият си син при майка си си взе неплатен отпуск. Цяла седмица сладката двойка си пускаше ръцете, само за да хване стъкленото тяло на Столичная или на буркана с кисели краставички. Вулканичната им страст се оказа достатъчна причина за успешното приключване на отношенията под дрънчащите звуци на акордеонна версия на Менделсон в кафенето, където, както се оказа, е било запознанството им, и където булката работеше като барманка. „Младата булка” се казваше Виолетка.
Семейния живот на Стойчо не оказа някакво съществено влияние на отношението му към пиенето. Той искрено вярваше, че пиенето е смекчаващо вината обстоятелство между подлата реалност и сладките мечти. Количеството алкохол в кръвта вече си съперничеше с нивото на хемоглобина и без алкохол органите му отказваха да функционират. Тъй като караше само на калориите, съдържащи се в бутилките водка и бира, Стойчо стана толкова хърбав, че по време на война спокойно би могъл да се скрие зад пръта на знамето. Новоизлюпеният съпруг се установи на постоянно пребиваване в едностайната квартира на Виолетка, където миришеше на вкусен и уютен живот. Идилията бе отровена единствено от съществуването на шестгодишният син на Виолетка, чието русоляво, бузесто лице Стойчо бе взел за Амурче при първата им среща. Лъкът и стрелата, както изглежда, явно са били страничен ефект от махмурлука през онази паметна утрин. Отрочето предизвикваше непротиворечивото чувство на омерзение у Стойчо, с постоянното си врещене и ококорения си поглед, още повече, че въпросното създание яростно ревнуваше новопоявилият се член на фамилията от майка си. Но за всеобща изненада, брачната двойка се любеше славно, като в първия си страстен миг, въпреки че добрите отношения от време на време бяха помитани от някое алкохолно цунами. Виолетка обаче проявяваше огромна търпимост, правопропорционална на огромната й гръд. Както се оказа по-късно от нейните признания, Стойчо, въпреки гърчавите си мащаби, обладавал неутомим и неустоим мъжки чар и потентност и със загадъчната си женска интуиция Виолетка веднага разпознала и почувствала в него гигант на хормоналната индустрия! Изглежда, че на тази чувствена основа се крепеше пламенната им любов.
Понеже синчето отдавна беше израстнало фазата на зелетата, щъркелите и птичките и пчеличките, а и беше изкарало пълен курс от улични лекции за секса, "младите" често трябваше, с одеяло и бутилка коняк, да ходи сред природата. Природата беше близка горичка, където двамата се отдаваха на опияняващи любовни удоволствия, наслаждавайки се един на друг до изтощение. Виолетка беше жена силна, издръжлива – качество, изключително полезно, в смисъл, че след пикника нямаше никакъв проблем да метне и отнесе у дома полумъртвият от пиене и наслади Стойчо.
Неизменен спътник на активно пиещият мъж се явява хроничното безпаричие. Те са неразделни и винаги са там, като водка и цироза. Поради което ролята на глава на семейството се падна на плещите на Виолетка. Притежанието на неработещ и пиещ мъже предполага значителни разходи. Дълговете започнаха да растат в геометрична прогресия и скоро достигнаха сериозни мащаби. Наложи се да се запознаят с един-двама лихвари..
Веднъж младото семейство изпадна в дълбока дрязга. И то заради някаква глупост, моля ви – само защото Стойчо, по време на як купон в кръчмата на гарата, в компанията на току-що срещнатите си нови приятели, посегна на светая-светих – тайните спестявания на Виолетка, заделяни за лелеяно палто с кожена яка. След цяла седмица ледено мълчание, една нощ Виолетка се събуди от нежно докосване. Милият й мъж, тоз сексуален змей я драскаше нежно с нокти по шията, раменете и гърба. Сърцето й заби като чук върху наковалня, тя тежко и многообещаващо задиша, сграбчи в здравите си обятия своя несериозен Пинокио, притисна го към меката си гръд и впи устни в неговите в страстна целувка. Всичко се случи в пълно съответствие с препоръките на популярна брошура "Как да съхраним брака и хармонията в него". След приключване на сладострастната лудост, укротената и блажена Виолетка, за първи път от седмица насам му заговори с нежен глас „Чоченце, идва зима, нали нямаш нищо против парите за палтенцето да взема назаем от мама?” . Стойчо изсумтя сърдито и каза хладно: "Между другото, ние с теб не разговаряме!". Виолетка го погледна изумено: "Как? Ами ТОВА? .. ". "Не ми пробутвай ТОВА – това са две различни неща!" – твърдо каза мъжът в семейството, изсумтя, обърна се към стената захърка.
автор: Ели Ст.
Коментари
14 ян. 2013
2013-01-14
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Любов
Със своята бъдеща жена Стойчо се запозна....в леглото. Една сутрин се събуди в чужда стая, лежащ на рамото на съвършено непозната жена. Тя кротичко похъркваше под тънката завивка, а същата тая тънка завивка очертаваше параболите на форми, сякаш изваяни от четката на Тициан. Мътният му взор отчете попрезряла блондинка с привлекателно, кръгло лице и разрошена коса. Стойчо по принцип не се притесняваше да се събуди в чужд апартамент – подобно събитие не беше нещо необичайно в биографията на някой истински поклонник на Бакхус, но пълната липса на спомени за предната нощ все пак леко го притесни. Колкото и да се опитваше да извади спомен от , хм, очевидно богатата на събития нощ, не му се получаваше. Мислите му бяха объркани и плуваха в мъглата на махмурлийският му мозък. Последният му спомен бе от това как пие кафе(кафе!) в някакво заведение, в непосредствена близост до весела компания. Всякаква допълнителна информация липсваше на харддиска.
Слепоочията на Стойчо пулсираха като блъскани от парен чук, ръцете му трепереха и на него ужасно му се искаше да се телепортира. В щедро спиртосаният му мозък объркани му мисли се лутаха пияни, а душата му мучеше обидена от сутрешния махмурлук. Той хвърли отново поглед на спящата Мадона и дъхът му секна от ширналото се великолепие. Замаяното му съзнание простена и укоризнено отбеляза „Бил си напълно невменяем, Стойчо, от торбата с джанки да отбереш динята” . И не за друго, не, Стойчо беше ценител на женската красота във всичките й форми, но мисълта, че за да стигне до тоалетната ще се наложи да катери Джомолунгма, караше изтерзаният му пиянски мозък да страда двойно. Впери поглед нашият герой в ковьорчето на стената и се опита да начертае маршрут, преодоляващ Мадоната без да я събуди, но не успя. Стойчо се опита нежно да се прескочи масивната бариера, но отровеният му вестибуларен апарат отказа и той се просна, първо върху красивата непозната, а после се стовари с грохот на пода. Плътно стисна клепачите в очакване на ... нещо, но се чу само: "Чоченце, удари ли се?". Отвори плахо очи, фокусира и видя приятно закръглено лице със сияйни, но леко сънливи очи. Те гледаха с тихо обожание лежащия на пода злополучен Стойчо. Тлъстичко амурче сякаш прелетя над леглото, конспиративно намигна на зашеметения посетител и с легендарния си лък изстреля една стрела в неговото зажадняло за любов сърце. Пияното му лице се озари от щастлива усмивка, която обикновено по това време на деня Стойчо успяваше да докара само след лечебна чаша бира.
След това събитията се развиха скоротечно. Новата му приятелка внезапно командирова малкият си син при майка си си взе неплатен отпуск. Цяла седмица сладката двойка си пускаше ръцете, само за да хване стъкленото тяло на Столичная или на буркана с кисели краставички. Вулканичната им страст се оказа достатъчна причина за успешното приключване на отношенията под дрънчащите звуци на акордеонна версия на Менделсон в кафенето, където, както се оказа, е било запознанството им, и където булката работеше като барманка. „Младата булка” се казваше Виолетка.
Семейния живот на Стойчо не оказа някакво съществено влияние на отношението му към пиенето. Той искрено вярваше, че пиенето е смекчаващо вината обстоятелство между подлата реалност и сладките мечти. Количеството алкохол в кръвта вече си съперничеше с нивото на хемоглобина и без алкохол органите му отказваха да функционират. Тъй като караше само на калориите, съдържащи се в бутилките водка и бира, Стойчо стана толкова хърбав, че по време на война спокойно би могъл да се скрие зад пръта на знамето. Новоизлюпеният съпруг се установи на постоянно пребиваване в едностайната квартира на Виолетка, където миришеше на вкусен и уютен живот. Идилията бе отровена единствено от съществуването на шестгодишният син на Виолетка, чието русоляво, бузесто лице Стойчо бе взел за Амурче при първата им среща. Лъкът и стрелата, както изглежда, явно са били страничен ефект от махмурлука през онази паметна утрин. Отрочето предизвикваше непротиворечивото чувство на омерзение у Стойчо, с постоянното си врещене и ококорения си поглед, още повече, че въпросното създание яростно ревнуваше новопоявилият се член на фамилията от майка си. Но за всеобща изненада, брачната двойка се любеше славно, като в първия си страстен миг, въпреки че добрите отношения от време на време бяха помитани от някое алкохолно цунами. Виолетка обаче проявяваше огромна търпимост, правопропорционална на огромната й гръд. Както се оказа по-късно от нейните признания, Стойчо, въпреки гърчавите си мащаби, обладавал неутомим и неустоим мъжки чар и потентност и със загадъчната си женска интуиция Виолетка веднага разпознала и почувствала в него гигант на хормоналната индустрия! Изглежда, че на тази чувствена основа се крепеше пламенната им любов.
Понеже синчето отдавна беше израстнало фазата на зелетата, щъркелите и птичките и пчеличките, а и беше изкарало пълен курс от улични лекции за секса, "младите" често трябваше, с одеяло и бутилка коняк, да ходи сред природата. Природата беше близка горичка, където двамата се отдаваха на опияняващи любовни удоволствия, наслаждавайки се един на друг до изтощение. Виолетка беше жена силна, издръжлива – качество, изключително полезно, в смисъл, че след пикника нямаше никакъв проблем да метне и отнесе у дома полумъртвият от пиене и наслади Стойчо.
Неизменен спътник на активно пиещият мъж се явява хроничното безпаричие. Те са неразделни и винаги са там, като водка и цироза. Поради което ролята на глава на семейството се падна на плещите на Виолетка. Притежанието на неработещ и пиещ мъже предполага значителни разходи. Дълговете започнаха да растат в геометрична прогресия и скоро достигнаха сериозни мащаби. Наложи се да се запознаят с един-двама лихвари..
Веднъж младото семейство изпадна в дълбока дрязга. И то заради някаква глупост, моля ви – само защото Стойчо, по време на як купон в кръчмата на гарата, в компанията на току-що срещнатите си нови приятели, посегна на светая-светих – тайните спестявания на Виолетка, заделяни за лелеяно палто с кожена яка. След цяла седмица ледено мълчание, една нощ Виолетка се събуди от нежно докосване. Милият й мъж, тоз сексуален змей я драскаше нежно с нокти по шията, раменете и гърба. Сърцето й заби като чук върху наковалня, тя тежко и многообещаващо задиша, сграбчи в здравите си обятия своя несериозен Пинокио, притисна го към меката си гръд и впи устни в неговите в страстна целувка. Всичко се случи в пълно съответствие с препоръките на популярна брошура "Как да съхраним брака и хармонията в него". След приключване на сладострастната лудост, укротената и блажена Виолетка, за първи път от седмица насам му заговори с нежен глас „Чоченце, идва зима, нали нямаш нищо против парите за палтенцето да взема назаем от мама?” . Стойчо изсумтя сърдито и каза хладно: "Между другото, ние с теб не разговаряме!". Виолетка го погледна изумено: "Как? Ами ТОВА? .. ". "Не ми пробутвай ТОВА – това са две различни неща!" – твърдо каза мъжът в семейството, изсумтя, обърна се към стената захърка.
автор: Ели Ст.
Коментари