Дрогата на 21 век

Представете си живот, в който годините не се отразяват на тялото ви. Живот, в който можете да останете вечно млади и слаби. Свят, в който можете да изберете вашата половинката бързо и лесно. Още преди да сте научили истинското му/й име, вече да сте разбрали за всичките позитивни и негативни черти на характера. Представете си да контролирате всичко около вас с минимални физически усилия и все пак да изглеждате страхотно. Да поливате цветята, да извеждате кучето, да храните рибките. Страхотно, нали? Представете си живот, в който можете да допускате съвсем спокойно грешки и само с един “back” бутон да връщате времето назад и да грешите отново и отново, докато не налучкате правилния път. Да можете да изтривате спомените, които не ви харесват – несполучлива връзка „delete” и вече не я помните. Или искате да запазите нещо, което с времето ще бъде безвъзвратно разрушено – “save” и то никого няма да бъде подвластно на годините. Представете си да сте винаги с прекрасна прическа, а часовете сутрин прекарани пред огледалото, за да дресирате непослушната си коса, да не съществуват. Да казвате на света какво мислите във всеки един момент и никой да не ви съди, да избирате какво искате да знаят хората за вас и какво не. Живот само с хубави моменти! Няма сълзи, освен ако не търсите съжаление, няма болка, освен ако не търсите съпричастност. Само забавни мигове и удоволствия! Да можете да натриете носа на бивше гадже с компроматна снимка от луд купон или да излъжете за идеална работа завистливи познати. Всъщност, ако имахте бутоните „back” и “delete”, тези неща нямаше никога да са се случили. Сега спрете да си представяте, защото вие вече живеете този живот и сте зависими от него! Лесно е, нали? Да изливате агресията си, плюейки като побесняло псе клавиатурата и никой никога да не разбере, защото напук на всички ще сложите статус – “I am so happy X O X O”. Да се смеете гръмогласно на чуждата снимка, но да я like-нете послушно. Животът в интернет е много по-лесен от реалния. Вие избирате коя врата да отворите, в кой портал да влезете, какво да прочетете, какви снимки да публикувате, каква музика да слушате и т.н. Е, не че наистина заличавате спомените си или връщате назад времето, но каквото и да сте сложили във фейсбук страницата си, то е било по ваше желание и никой не може да ви го отнеме. Да си зависим, означава да си контролиран от някого. Най – големият парадокс е, че в unreal живота ви сте контролирани от „нещото”. Нещото, което не можете да видите без необходимото съоръжение, нещото, което не можете да докоснете, помиришете, разплачете или прегърнете, защото то няма душа. Но можете да го подчините да изпълнява всичките ви желания. Кой е робът? Защото НЕЩОТО може без вас, но вие не можете без него… Другата реалност в която отиваме благодарение на всички нови технологии не е по-различна от онази, в която отиват напудрените с бяло носове. Трайна е, но не е истинска! Не ме разбирайте погрешно, аз също съм пристрастена към интернет, със ставането включвам компютъра и не знам как съм живяла преди и как ще живея сега, ако нещо се случи и дрогата ми изчезне. Както всички видове наркотици, така и този те изпраща в един построен по твой вкус свят. Благодарение на избирателните ни способности, можем да изградим точната unreal среда, в която искаме да живеем. Само че, аз искам да видя лицето ти, а не малкото жълто мехурче на екрана си, аз искам да чуя смеха ти, а не да си го представям. Искам да усетя парфюма ти, а не миризмата на прегрелия ми компютър от чатене, искам да докосна ръката ти, да усетя пулса ти, а не затоплената мишка под дланта ми. Искам да се наслаждаваме на ценното време, което сме отделили един за друг, за да се видим! Няма да повтарям всички онези изследвания и коментари, за това колко е вредно прекомерното висене пред компютъра или как днес бебетата се раждат с таблет, вместо с пъпна връв. Мисля, че на хората повече им харесва виртуалния живот от реалния, защото интернет си има back бутон, delete, save и др. Там може да си злорадствате, без другите да знаят, можете да криете емоциите си, да бъдете повече от това, което сте или поне да се лъжете, че сте нещо повече. Представете си, ако в реалността съществуваше бутон за връщане. Колко често щяхте да го натискате? Колко често ви се е искало да натиснете „delete” на момент от живота ви? Киснеш по цял ден във facebook, защото това е мястото, където можеш да дразниш бившето гадже, да го следиш, като психопат, без то да разбира колко си ЛУД! Можеш да наблюдаваш от разстояние събитията в живота на другите, да им завиждаш, да ги съжаляваш, да се радваш за тях, да ги псуваш и те никога да не разберат! ФБ е мястото, където можеш да се хвалиш без да се притесняваш, че ще те помислят за надут! А истината за ФБ е, че това е списък с контакти, хора, по-голямата част от които са ти безразлични и сигурно няма да видиш повече. Доволна част с хора, които не харесваш, но не са те обидили жестоко, за да ги премахнеш от листата на контакти. Някаква част с хора, които харесваш и всеки път когато ги засечеш online им обещаваш да пиете кафе, но това никога не се случва и едно коматче с роднини и истински приятели, с които нищо не си пишете, защото в реалността сте всеки ден заедно. ФБ е ИЛЮЗИЯТА, че можеш да бъдеш какъвто искаш, ЛИЦЕМЕРИЕТО, че чувстваш каквото пишеш, СУЕТАТА, че изглеждаш така както искаш и ЛЪЖАТА, че казваш всичко за себе си и живота си. Всеки, който не може да живее и час без чудото facebook да чете на глас: Аз не съм зависим от facebook, а той от мен. Facebook не е моя реален живот! Facebook не е част от личния ми живот! Facebook не е част от мен! Вие сериозно ли? автор: Емилия Иванова Коментари