Да поискаме страстно

По мнението на икономиста Р. Гордън: “Икономическият ръст не може да продължава вечно и е предмет на спор. Човечеството вече преживява единствената  в историята си епоха на буен ръст и сега се потапя отново в “тъмнината”. А в бъдеще, в продължение на стотици години,  растеж няма да се случи отново.” От 1300 до 1750 година в света не е имало никакъв икономически ръст. А след 1750 година той рязко се е ускорил. Сега се е забавил и не му помага, дори третата по ред научно-техническа революция, завършила през 2004 година. Ускоряването на ръста в икономиката за последните 250 години е било предизвикано от трите научно-технически революции, като ефектът на всяка от тези НТР е продължавал още 100 години напред, след като тя завърши. Първата НТР от 1750 г. до 1830 г. е известна с изобретяването на парния двигател и железниците. Втората НТР от 1870 г. до 1900 г. донася изобретяването на електричеството, на двигателя с вътрешно горене, на телефона, на фонографа, на киното, на водопровода, на асансьора, на битовите електрически прибори, машините, самолетите, пътищата, супермаркетите, телевизорите, климатиците. Третата НТР от 1960 г. до наши дни е известна с компютрите, роботите, кредитната карта, касовите апарати, персоналните компютри, масовия достъп в интернет, сайтовете, новите бизнeс-модели. Но третата НТР, за разлика от първата и втората, не успява да поддържа предишните темпове на ръст в производителността на труда, като в последните две години напълно спира. Нови НТР повече няма да има, защото болшинството крупни открития вече са направени. Няма как за втори път да се преселят хората от селата в градовете, няма как до безкрайност да се  увеличава  скоростта на влаковете, всичко важно относно производителността на труда вече е изобретено и усвоено, а жените, вече отдавна са на пазара на труда, като се трудят и в къщи. Ръстът на икономиката в САЩ, според прогнозата, ще се върне на изходно нулево ниво, както е било преди 1750 година. До преди стотина години философите, икономистите и социалните мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено и продължително. Струвало им се, че още малко, и ерата на принудителния, изнурителен, многочасов, наемен труд ще бъде забравена. Продължителността на работния ден в заводите, през 19 век е достигала до 16 часа. След Първата световна война, в развитите страни започва да се разпространява преминаване към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозирали, че след още няколко десетилетия и работният ден ще се съкрати на 6, на 4, на 2 часа, а след сто години необходимостта да се работи за храната, напълно ще изчезне. В материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации е необходима заетостта на много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи средният темп на потребление от населението на планетата, е достатъчно да работи 20% от населението, а останалите 80% биха могли да не правят нищо. А сега, работят всички, работят много, без свободно време, като страдат и от безработицата. Вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години. Знае се, че е напълно възможно, основният гарантиран доход да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не. И вместо сложната, бюрократична система за социални помощи на бедните и безработните да бъде осигурена минимална работна заплата за всички. При това тези, които нямат възможност да работят, ще са в състояние да преживяват. Подобен експеримент е бил проведен в Канада, по време на икономическата депресия през 70-те години. Резултатите са били много положителни. В района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността е намаляла, подобрил се е успехът на децата в училищата. А пазара на труда са напуснали само майките на малки деца. Източникът на средствата могат да бъдат различните данъци върху лукса, наследствата, собствеността, доходите от банкови депозити, данъците върху замърсяването на околната среда, трансформирането на бавно функциониращите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавните помощи за хората в нужда. В съвременното общество се губи смисъла, хората да работят повече от необходимото. Защото, за по-нататъшното подобряване на живота, трябва да се произвеждат дълготрайни и качествени изделия, а не непрекъснато да се произвеждат некачествени и с малка дълготрайност, заради печалба. Трябва да се осигуряват необходимите на хората чист въздух, вода и пространство, тишина, красота, време и човешко общуване. Това е възможно да се постигне с превъзпитаването на обществото, чрез изменение на природата на човека от егоистична на алтруистична, по метода за интегралното възпитание, който отговаря на интегралната природа и станалия вече глобален, взаимосвързан наш  свят. Настъпва време, когато човечеството трябва да се обезпечава с жизнено необходимото и не повече от това. Необходимо е да насочи всичките си ресурси за създаването на доброто взаимодействие между хората. Това е запрограмирано от природата и чрез натиск от нейна страна, изявяващ се с природни катаклизми, криза във всички сфери, болести и страдания, ще бъдем принудени да го реализираме. Другият начин е, осъзнавайки необходимата и неизбежна промяна, която трябва да извършим със себе си, да го направим. И напълно осъзнато да работим в насоката на взаимопомощ, обединяване, разбиране на другите за това, че техните действия, както и нашите, се заформят от създалата ни сила в посока, определена от нея, отговаряща на нов етап от развитието на човечеството, вече като “говорящо”, над предишното ни “животинско” ниво, характерно с материалистична същност, задоволяваща телесни и егоистични инстинкти като слава, желание за власт, доминиране и експлоатация. Това наше желание за промяна и живот в един обединен свят трябва да излъчваме от себе си с молба към висшата природа, която ни е създала и само, и единствено тя, е в състояние да промени нас, защото както ни е вдъхнала живот, по единствен и неповторим начин, така е в състояние, само тя, да коригира своето осъзнато за промяната създание. Целта на нашето досегашно развитие, към което ни тласка и кризата, е да достигнем, точно до този момент, когато самите ние “Да поискаме, страстно, своята прилика със създалата ни алтруистична сила!”. Тя действа само и единствено върху това създадено от нас общо поле на изпратените към нея желания! Да поискаме заедно! автор: Емилия Наумова       Коментари