ФрагМенти 6.1.13

[caption id="attachment_14724" align="alignleft" width="300" caption="Дюните се превърнаха във фрагмент на седмицата"][/caption] Дочакахме я!!! Да ни е честита Новата... реч на новия президент. Човекът ни пожела хубави неща. От сърце и душа ни ги пожела. Изглеждаше искрен, ама в интерес на истината усмивката му беше леко нервна също като на човек, който е направил вече осемнайсет дубъла на видеозаписа, но предполага, че ще има поне още десет. Трябва да си голямо перде, за да кажеш на президента, че се е провалил...на записа и че ще трябва да повтори словото си. На мен пък ми хареса речта. А обстановката около главата на държавата беше една такава академична. Кабинет, приглушени светлини, тъмна мебелировка, май имаше и книги. Дали не трябваше да е с бяла брада ...за по-голям ефект и авторитет? Ама като на Гандалф или като на Саруман? Не, май без брада си е по-добре. Признавам си, че ме изненадаха. Вече си мислех, че е нормално първенците на държавата да ми говорят с лопата в ръце или с ножица край някой път и до два три умело аранжирани валяка и асфалтовози в близък план. Но да не се оплаквам. Можеше речта да е от някое футболно игрище, а речевитият държавник да е чучнат с потна фланелка край накокържаните репортерски микрофони. -2- Американците постъпиха подло. В последния възможен момент републиканци и демократи се разбраха и се договориха ръка за ръка да прескочат над „фискалната пропаст”. Не ми стана ясно кой е изкопал пропастта, но ми направи впечатление, че прелетяха заедно над нея. А иначе в САЩ данъците за богатите щяли да се увеличат. Нещо на социализъм ми мирише, на френски социализъм естествено, вие какво си помислихте. Апропо скъпото бяло френско вино, което отворихме навръх Нова година, се оказа скъпа ...боза. Не ща им френската кухня, не ща им виното. За екскурзията в Париж обаче съм безсилен. Жена ми я иска и това е. Само не разбрах защо никой не обърна внимание на зарята. Толкова се стараха хората, а накрая какво получиха...равнодушие. Ще ми равнодушничат. На какви се правят? Кога сте виждали изобщо да се прави заря в Северна Корея. За мен това беше гвоздеят на вечерта. И речта разбира се, ама за нея вече писах някъде напред. -3- Лицемери такива. Заядоха се с кучето на една видна парламентарна дама. Госпожата честно казала „Фифи не яде сух хляб”, пардон „Армандо яде кюфтенца от телешки шол и хапчици от варена сьомга”, а те се нахвърлиха върху рейтинга и като банда улични псета. Дори зълодяите казаха, че такова куче не било подходящо за такава жена. Ами какво искат...да гушне някой мастиф ли или аржентинско дого? Че то тогава само на вечеря ще яде по половин крава. А госпожата от парламента си е взела малко кученце с малки нужди. Кюфтенцата били по 30 грама едното. Това да не са половинкилограмовити буци, които средният българин увива в кисело зеле. Не се цени изтънчеността в нашата държава и това си е. Пенсионерите , викат, нямат коледни добавки, а Армандо ядял кюфтенца от телешки шол и хапчици от варена сьомга. Ами той Армандо също няма коледна добавка, ама си мълчи и възпитано си яде порцийката. У нас все в чуждата паница се гледа. Не е възпитано никак. Като се замисля, май и аз не съм ял такива кюфтенца. Какъв кучешки живот. -4- Започнах Новата година с бягане на плажа. Чувствах се като самотния рогач на дълги разстояния. Но да не се оплаквам. Можеше да съм министър, край мен да бяга пот певецът  Веселин Маринов и да ми пее на уше „Нашата полиция ни пази”, а около нас да топуркат запъхтени репортери. Така че винаги може да е по-зле. -5- Една зам. министърка се превърна в най-одумваната жена в страната. Извъртяла подпис под един документ от всичките, които и поставят сутрин на бюрото, за да спази буквата на закона, пък те да вземат да я разберат буквално и за една нощ изравнили с багерите дюните край Несебър и почнали да строят апартаменти. Всички гракнаха срещу жената, а пък никой не се замисля, че тя работи точно това. Разписва документи. Дори жената каза в своята трогателна изповед, че преди нея същия документ го разписали 15 човека, ама зълодяите само за нейния подпис се захванаха. Няма угода. И сега накрая какво стана. Спряха строителната техника и в момента няма нито дюни, нито апартаменти, само петнайсет подписа на експерти и един заместник министерски. На това ли му казваха цунг цванг или май беше чики рики? -6- Социолозите се натъкнали на прелюбопитен факт. По време на проучвания 25% от хората отговаряли на въпроса „как сте” с отговора „Слава Бойку, добре сме”, ама други 25% отвръщали „Слава Бойку добре сме, ама да не чуе Дянков” -7- „Някъде да виждате дюни тук?”  Това питаше един мирославен земеделски министър край Несебър. Беше стъпил върху пясъка и питаше ли питаше. И прав беше човекът. Дюни нямаше, пардон вече ги нямаше. Както казват учените дюнолози „Когато има дюни, край тях няма министри, а птици и хора. Когато дюните ги няма, на тяхно място се появяват природозащитници и министри”. А от престолнината пристигна вестоносец, който съобщи, че премиерът е забранил да се строи върху горките жалнаиммайка дюни край Несебър. Браво, браво. Само че как ще се забрани да се строи върху нещо, което го няма? -8- Свалихме украсата от елхата. Украсата прибрахме в найлонови чували и ги складирахме на тавана. Елхата хвърлих. Защо пиша това ли? Защото когато украсяваме елхата, всички се събираме около нея и това се превръща в празник, правим снимки, хвалим се навсякъде с украсата и дори участваме в конкурси за най-добре украсена елха, а когато я хвърляме, сме сами. Вие да сте чували за конкурс за най-добре хвърлена елха или за най-бързо свалена украса от елха. И аз не съм чувал. Това си е двоен стандарт, а уж става въпрос за една и съща елха. Та, ще прощаваш елхице зелена в гората родена. Беше ни хубаво около теб, но вече те няма. Сега само един Бойко ни остана да ни радва. -9- Спасиха Светия кръст. Хвърляха го по море, реки, езера, блата, водни огледала, басейни и къпални. Все се намираше някой мирянин да се хвърли и да го спаси. После получаваше благословия и парична премия. Благословията от отеца, а премията...не, не е от лукавия, вие как можахте да си го помислите дори. Кой духовник ще се хвърли в разпенената стихия на безверие и униние, за да спаси църквата? Вече се записаха няколко кандидати. За някои от тях се говори, че го правят заради паричната премия. Да се помолим  кръстът и българската църква да бъдат спасени от онзи, за когото е важна благословията...и вярата. Бъдете благословени. Оставям ви до следващите фрагменти. Ваш Фрагментий                                     Коментари