Болестта на празниците

Първите десет дни и последните двадесет от годината са най-опасния период. Заразата се разпространява най-вече между работещи, родители и пенсионери. Симптомите на болестта на празниците са разширяване на стомаха, болки в главата и празни джобове. Лекарство до момента не е направено, но неволята е измислила полезни съвети. Още от древни времена, когато са били създадени традициите се появява и болестта на празниците. Именните дни са увити изкусително между великите Коледа и Нова Година и дори да не познавате Николай, Стефан, Васил или друг именник, си пийвате и хапвате за тяхно здраве. Българинът обича да празнува и без повод, петък ли е – празник е! Цяла година се оплакваме, че няма пари, но точно в края на годината българина изхарчва една-две заплати за отрицателно време. Това не е всичко, защото някъде между или върху празниците работодателят ви организира банкет и ако сте семейна двойка – банкет на квадрат. Тридесет дни боледуваме несъзнателно, а когато свърши инкубационният период, ни остават дупките на джобовете и качените празнични килца. Болестта на празниците е заразна. Целият свят се разболява с желание всяка година. Най-забавни са сутрините, когато всички лъжат себе си, че повече няма да пият. Денят им преминава в припомняне на части от вечерта и разтребване на апартамента. Всеки прилага своя метод на изтрезняване – сок от кисело зеле и почивка в леглото, алка-зелцер и разходка на чист смог или студена бира в приятелска компания. На другия ден отново стават жертви на омагьосания празничен кръг и сядат на маса със следващия именник. За чревоугодниците този период  от годината е като парче торта от рая. След доволното пренасищане остава само един въпрос, кой кого ще изтъркули до леглото. Кантарът задължително се скрива, за да не се изпитва вина. След месечно - годишния празник - фитнес зала и диета, за да няма празнично коремче. Пенсионерите кътат цяла година под дюшека скромната си пенсия, за да купят подаръци на внуците и да видят онази безценна детска усмивка. Остатъка спестяване дават на децата си, за да купят дрешки на внуците. Все пак бабите и дядовците знаят, че децата се радват повече на играчки, дори и такива, които ще се счупят след няколко дни, отколкото на дреха, която ще им омалее след няколко месеца. И на Дядо Коледа му олеква чувалчето под елхата, но поне той не се оплаква от махмурлук на 25 декември. Не кодовото име на родителите ги спасява от махмурлука, а отговорността. Болестта при тийнейджърите и децата трае около десет дни между Коледа и Нова Година. При тях се наблюдава синдрома „празнична лакомия”. Тийнейджърите стават най-послушни по празници. И ако възрастните спестяват цяла година, то учениците спестяват цяла Коледа и Нова Година. Лакомията за подаръци и пари е разрешена само през този период от годината и на рождените дни. И като извадят онези сурвачки, с голяма усмивка тупат гърбината на родата. „За здраве, бабе, за здраве...” – говори си бабата, а внучето си мисли: „За здраве? За пари, бабо, за пари!”. Празничната лакомия, събужда шоколадовото чудовище във всяко дете и в единствения значим празник за тях, през този период, те изяждат купища от шокоизкушенията за възрастни. Колкото по-голям е подаръка, толкова по-голяма радост. Сутрешния глад за подаръци, може да доведе до неадекватно поведение, но всичко това изчезва с разкъсването на опаковката. Най-ужасните 4 работни дни в годината са между Стефановден и Нова година. Зачервени очи от безсъние, болки в главата и празничен мързел са трите черти на безполезния работник. Кошмарът на безполезния работник е трезвен шев, без чувство за хумор с пяна на устата и зачервени от нерви очи. И точно след Василовден, когато си казвате всичко свърши, съседът Йордан и братовчедът Иван ви канят на имен ден. Наздраве, на почивни дни и на късмет, скъпи именници! Приятно оздравяване, скъпи читатели! Коментари