
Няма как да не започнем новата година с разговор за късмети. Все пак, по цял свят хората стартират новата календарна година с вярвания за пречистване, новост и идея за по-добър живот. При нас българите - добре, че е баницата. Голяма част от народа, може да не си дава сметка, но на новогодишната баница с късмети - ние залагаме много. Предполагам, че идеята има нещо общо с афинитета ни към мистика, гадаене и астрология. Въпросът обаче е до каква степен, късметите се реализират. Чудно ми е.
Ако например ти се е паднала нова кола, сдобиваш ли се наистина с нея? И по-интересното, през цялата година ли помниш късмета си? Аз лично не съм попадала на клиент в магазин за коли, който да подскача и да крещи: "Знаех си, най сетне късметът от баницата ми се усмихна!". Но пък аз и не обикалям магазините за нови коли всеки ден, така че е твърде вероятно да съм пропуснала подобна ситуация. С математиката не съм от най-добрите, та по този повод, вероятността на сбъдване не мога да ви я изчисля. Струва ми се обаче, че шансът да ти се падне нещо голямо и хубаво, е право пропорционален на продуктите в баницата. Колкото повече, толкова повече и обратно.
Ако следваме логиката на събитията и на световната криза, тази година баницата е била постна. Имам съмнения, че дори е била толкова постна, че по-скоро се доближава до циганска баница. Малко трудно би се завъртяла филия с хляб. Но пък и капацитетът за побиране на късмети на една филия хляб, не е много голям. Хубавото е, че с по-малката баница, няма шанс да си изгубиш късмета, освен ако не е много малък. За по-големите късмети - вдигаш филията и търсиш под нея. Обаче трудно бих могла да си представя, да вдигнеш филията и там да те чака нов апартамент. Под такова малко пространство дори гарсониера не може да се побере.
Сега очаквам да си кажете - "Ей, това момиченце много меркантилно се оказа. От началото на статията само апартаменти и коли са й в главата." Не е вярно. Замислете се - пада ви се здраве да речем. Ама вие нямате пари за нормална баница, та камоли за здраве. С щастието е почти същата работа - парите не са всичко, но никой няма против да страда на почивка на Карибите, например. Ако не съм права, опровергайте ме или тихо си страдайте на тъмно пред циганската баница у вас. Сигурно е имало и по-успешни години, но аз не ги помня. Представете си - пада ви се парата, ама то каква пара! Ровиш из това парче, ровиш, а парите изригват все едно си попаднал на петролен кладенец. Чак ти писва да предъвкваш някоя стодоларова банкнота, щото си спрял да ровиш и си започнал да ядеш.
Да, щеше наистина да е хубаво, да гледаш как баба ти приготвя подобна баница. Цялата маса е в брашно, а около нея се търкалят апартаменти, коли, куфарчета с пари, екскурзии в чужбина. Като се замисля, при това положение мога да ви пожелая любов. За нея не са нужни пари, а и няма значение постна ли ви е баницата или не. Ще ми се да ви видя погледа, когато от парчето изровите младеж или девойка, опакован/а с панделка. Не се сърдете на баба си, ако това, което ви се е паднало, не ви е точно по вкуса. Знаете ги бабите, понякога имат малко консервативни представи. Ако пък новата ви любов е малко по-мургава от очакваното, погледнете – може би баницата ви е от онези, най-постните, за които ви разправях по- горе. Ако вече сте намерили човекът до себе си, пожелавам ви, да ви се падне бебе. Сигурна съм, че майките ще бъдат много доволни от спестените 9 – месечни усилия.
Всъщност, каквото и да ви се падне – бъдете благодарни. Баницата ви може да е постна, но при другите народи, изобщо не присъства!
автор: Пламена Джигова
Коментари