От висшето сливане в Атик се появява огромната висша светлина, защото всички светове и всички, които ги напълват, се включват тогава в нуква и едновременно всички достигат истинското съвършенство, това ниво, за което е замисленото и създаденото изначално от Твореца.
Затова се казва, че думата лети в небосвода, което означава създаване на отразена светлина отдолу-нагоре, вследствие на което слиза отгоре-надолу пряка светлина от Твореца. Обличането на пряката светлина в отразената създава небосвод, защото екранът, който се появява в малхут за създаване на отразена светлина, се появява, вследствие на добрите действия на праведниците с издигането на ма”н – молбата за духовно извисяване, за да направят услада на Твореца. Този екран, след сливането с висшата светлина, сам става небосвод, с помощта на който праведниците постигат цялата висота на стъпалото, на което са направили сливането.
Това се получава, защото, когато това стъпало слиза до праведниците през небосвода, то се облича в отразената светлина (облеклото на този небосвод), която заедно с пряката светлина, обличаща се в нея, се преобръща и двете слизат под екрана, под небосвода и по такъв начин стават постигаеми от праведниците.
Тези праведници, които са се удостоили от такова съвършенство, че издигайки ма”н към толкова високо сливане, са вече напълно лишени от егоизъм, от желанието да получат нещо заради себе си, а ма”н, молбата, те издигат само, за да зарадват Твореца. Затова със своите поправяния, ма”н, те поправят екрана в малхут и я правят способна за голямо сливане така, че създават в нея отразената светлина, издигаща се от екрана малхут нагоре. Защото всичко, издигащо се нагоре се явява алтруизъм, отдаване, оттласкване, отказ от получаване заради себе си, отказ от самонаслаждение.
После става сливането с висшата светлина и висшата светлина се облича в отразената, издигаща се светлина. Тази нисходяща висша светлина се облича в отразената и влиза в праведника – човекът, създаващ ма”н. Отдолу-нагоре означава оттласкване от човека, а отгоре-надолу означава получаване от човека.
Понеже висшата светлина преминава към човека през небосвода, то тя взима със себе си отразената светлина на небосвода в качеството на свое облекло и човекът получава висшата светлина, облечена в отразената светлина. Това означава, че след като човек вече приема получаваната духовна информация от цялото стъпало, той се наслаждава от спускащата се към него висша светлина само в тази степен, в която желае да направи с това приятно на Твореца, т.е. в степента на своята сила, силата на екрана, на количеството на отразената светлина, обличаща пряката висша светлина.
Такова получаване на висша светлина, само в степента на големината на отразената светлина, създадена от човека, се нарича получаване заради Твореца. А ако не намира възможност с какво да наслади Твореца, не получава това. Затова неговото получаване е облечено в отдаване: висшата пряка светлина е облечена в отразена светлина, тоест нисшият получава от висшия само чрез небосвода, само облечена висша светлина
64. И така, всяко деяние създава небосводи, представящи се пред парцуф Атик, а той ги нарича нови небеса. Вярното е, че обновените небосводи са затворени с висша мъдрост. А всички други части на Тора, които се обновяват, не, посредством висшата мъдрост се представят пред Твореца, издигат се и се превръщат в земята на живота, и се спускат, и украсяват една земя. И се обновява, и възниква от от всичко, обновено в Тора, новата земя.
Праведниците постоянно издигат, все, нов ма”н. И така получават, все, нови стъпала на постижение от Атик, с помощта на небосводите, създавани от висшето сливане. От тези небосводи се създават нови небеса, обновявани в стъпалата на Атик. Затова тези високи постижения на праведниците се наричат скрити тайни на висшата мъдрост, защото те слизат, облечени в облекла, получавани от небосводите.
Малхут се нарича земя, бина се нарича “страни на живота”. Когато малхут постига всички стъпала на бина, тя се нарича “земя на живота”, а също “нова земя”, защото е променила своите свойства от свойствата на малхут, на свойствата на бина. И всичко, което по-рано е било малхут, сега е станало бина.
Всичко, което се говори в Тора, се казва в сегашна време, защото в духовния свят няма време, а всичко, което е написано, е написано спрямо постигащия в даден момент Тора, човек. Това и иска да подчертае тук книга “Зоар”: става дума за постоянна работа на човека над себе си, над своята природа. Праведниците, които са постигнали висшата светлина, по-нататък създават все нови небеса и земи, както е казано: “Праведниците вървят от връх към връх” и този процес е безкраен.
Отразената светлина, облеклото, идващо от небосвода, обличащо и покриващо светлината хохма, скрива хохма от очите на външните и те не знаят за това, което е вътре. Защо се скриват от ангелите големите стъпала? За да не завидят на човека. Защото ангелите, бидейки самите, те, от много светъл материал, тоест, без егоизъм, когато гледат праведника, виждат в него отрицателните свойства, завиждат му за достигнатото от него голямо стъпало. После те започват да говорят на този праведник за неговите свойства, открити от тях, което е във вреда на праведника.
Затова, когато се облича стъпалото в облеклото на небосвода, в отразената светлина, това облекло отмерва самото стъпало, неговата големина, за да не е получил той повече от възнамеряваното заради Твореца, а само в степента на отразената светлина. В такъв случай човекът е защитен от завистта на ангелите и от техните възможности да навредят на духовното му положение, защото става равен на тях по свойства: неговата отразена светлина го прави равен на тях.
Малахим, както и всички останали, напълващи световете, това са вътрешните свойства и сили на човека. За да не навреди човек, сам на себе си, пожелавайки много високи стъпала, преди още за тях да притежава отразената светлина, е необходимо скриване на тези стъпала. Освен за отразената светлина, трябва да има предпазливост и за пожелаването.
С това се обяснява правилото: “Виждат очите и се пожелава от сърцето” и не може да защити своето намерение да бъде само заради Твореца, а пожелава да получи и заради себе си. Но облеченият в облекло небосвод може да бъде уверен, че няма да получи повече, от неговото намерение да получи заради Твореца.
Как се заражда желанието в човека? Човек гледа за първи път, все още, не знаейки, какво ще види. Подобно е, когато обектът попада случайно в полето на неговото зрение. Естествено, не може да има никаква забрана за това, защото случката не зависи от човека. И не може да има, естествено, нито награждаване, нито наказание.
Но да погледне за втори път – за това съществува избор от човека. И за това има възбрана, ака вторият поглед доведе до желание да се наслади. Ако човекът не се сдържи и погледне втори път, то от очите постъпва сигнал към сърцето и то започва да желае. По такъв начин, човекът е властен над това, ще допусне ли в себе си раждането на желанието или не, което ни казва израза: “Виждат очите и се пожелава от сърцето.”
67. Казал на тези врати и думи, намиращи се едни в други в обновената Тора: “С кого сте вие? Вие сте моите партньори в работата: както Аз създавам небето и земята със своите думи, както е казано, със словото на Твореца са създадени небесата, така и вие създавате новото небе и земя със своя труд в Тора.”
Свойствата за получаване се наричат “врата”, защото те са като отворената врата, винаги готови да получат. А думите са свойства за отдаване, свойствата за издигане на ма”н към Твореца. Намират се едно в друго – обличат се едно в друго и по този начин става получаването заради отдаване.
68. Но ако се твърди, че обновяването на Тора от човека, който дори не знае, какво казва, създава небосвод, то погледни този, който няма работа с тайните на Тора: тъй като, той обновява Тора, не знаейки достатъчно за това, обновеното го издига и на него излиза оборотният човек (мъжката част на нечистата сила) и лъжовният език (от нуква на нечистата сила, наричана от тях робиня – голямата бездна), а оборотният човек преминава 500 парсаот (мярка за разстояние), за да получи това обновение на Тора, взима го и прави с него лъжлив небосвод, наричан Тоу – бездна.
Както вече знаем, праведниците издигат ма”н, за да доставят с това наслаждение на Твореца. Наричат се “думи на Тора”. Защото обновените думи се обновяват, вследствие на висшето сливане и зо”н получава от този зивуг новата светлина напълно, за да се удостоят със своите действия да се обновят небето и земята, с което стават партньори в работата с Твореца, защото, както и Той, те обновяват със своите думи небето и земята.
Но този, който не знае тайните на Тора, т.е. пътя на Твореца, за да познава и да пази себе си, за да не увреди висшите стъпала, въпреки да казва сам, че неговото намерение е заради висшата цел, но се лъже сам, защото не знае, какво точно знае неговата душа – че намерението му е заради себе си. Страшно наказание го чака, защото дава възможност на нечистите сили да убиват работещите в Тора, както обяснява книгата “Зоар”, ако не знае точния смисъл на думите, т.е. издига ма”н към голямо сливане и не знае точно всички тънкости на ставащото, в такъв случай оборотният човек и лъжовният език го завладяват със словото.
69. И този оборотен човек прелита през празния небосвод 6000 парсаот на един път. А после, когато този пуст небосвод се спира, незабавно излиза нечистата жена, държи този пуст небосвод и участва в него. Излиза тя от него и убива много стотици хиляди, защото и в това време, когато тя се намира на този небосвод, й е дадена власт и сила да лети и да пресича целия свят за един миг.
Всичко, което произхожда от празния небосвод, излиза от нечистата сила, намираща се, съответно, срещу висшата свята мъдрост на светлината хохма.
След като са завършени новите небеса от нечистата мъжка страна, наричани празни небеса, се разкрива силата на неговата женска половина – нуква, наричана “Великата бездна”. Нейната сила атакува небосвода с лъжа, с името на Твореца, рее се в небето и тогава небесата се наричат Тоу.
Тъй като нуква на нечистите сили участва в този небосвод, тя се укрепва и расте още повече, от нивото на мъжката нечиста част. Затова има огромна сила и може да съкруши много, защото както казва Раши: “Това срещу това, е създал Творецът”. И както, вследствие на ма”н , издиган от праведниците, се създават новите святи небеса и земи, така, с помощта на ма”н на тези, които не знаят точно, как трябва да се работи за Твореца, се създават нечистите небеса и земи.
70. За това е казано: “Не спомагайте за прегрешението напразно”. Прегрешението това е мъжката част. Като процепи на талига е тежко прегрешението. Какво е прегрешение? Това е нечистата нуква. Тя тегли мъжката нечиста част с поводите към празнотата. А после, вследствие на това, става прегрешението, защото мъжката част тегли настрани тази нуква, която расте и започва своя полет – да убива хора. Така е умъртвила множество. А коя е причината за това – това са тези, изучаващи Тора, които не са достигнали ора и мора – светлината и отдаването. Да се смили над тях Творецът!
Както вече се каза, мъжката нечиста сила не е толкова зла, както женската. Защото тя прави себе си подобна на святата част от творението и затова се нарича празна. Но във вида на нейното подобие, в нея има голяма сила, оплита в своите мрежи хората, защото, например казва, както говорят мъдреците, че трябва да се учи Тора. Но целта й не е целта на Твореца, а друга – да получи мъдрост (хохма), а не да стане алтруист.
След като човек, вече е попаднал в мрежата, нечистата мъжка сила прави сливане със своята нечиста нуква и тогава вече тежки процепи, теглят човека в голямата бездна с такава тъма, че не осъзнава, че е в тъма и му се струва обратно, че е мъдрец и праведник. Мъжката част само свръзва човека, улавя го, довежда и хвърля човека в краката на нечистата нуква, а после вече той се натъква, пада в голямата бездна и загива.
71. Казал раби Шимон на другарите: “Много ви моля, не произнасяйте на глас мъдрости от Тора, за да не узнаете и не чуете от великото Дърво истините. За да не спомагате нечистата нуква да убива множество хора напразно.Доверили се всички и произнесли: “Милосърдни, спаси, милосърдни, спаси!”
Раби Шимон казал, че ако вие сами не знаете мъдростта, то ви се разрешава, но ако не, то сте задължени да слушате, как да работите за Твореца, Великото Дърво (големият човек), на когото може да се доверявате в неговата чистота и знание.
72. Ела и виж – с Тора е създал Творецът целия свят. И Той е гледал в нея не един, и не два, и не три, и не четири пъти. И едва, след това е създал света. Това трябва да учат хората, как да не грешат.
73. Против тези 4 пъти гледал, сверявал, подготвял, разследвал Творецът това, което създал. Още тогава, когато създавал. Затова е казано: “В началото създал Творецът ет (артикъл, член)” – 4 думи, съответно 4-те горепоказани. А после е казано: небе- срещу всички 4 думи, защото Творецът е гледал в Тора преди да е започнал да претворява в деяние своя замисъл.
4-те думи са 4-те времена, те са 4-ри сфирот хохма-бина-зеир анпин-малхут. Видял хохма. Сверявал – бина. Подготвял – зеир анпин. Разследвал – малхут. След 4-те тези Творецът създал, каквото създал. Така и в Тора: Берешит – хохма. Сътворил – бина. Творец – зеир анпин. Ет (артикъл, член) – малхут, включваща в себе си всичко, от алеф до тав. Всички букви, всички свойства. Затова е обозначено в Тора с думата ет = алеф-тав, от първата буква на азбуката алеф, до последната тав. А след тези 4-ри, създал Той небето и земята – разкрил следващото, по-ниско, следващото под малхут, стъпало.
Термини
Книгата “ЗОАР”(СИЯНИЕ) – свещена кабалистична книга, написана около 120 г.н.е. Нейни автори са учениците на раби Шимон бар Йохай (РАШБИ). В нея за първи път е описана зависимостта и влиянието на нашите действия върху различните явления, обменът на информацията, свойствата, качествата между двата свята (висшия и нисшия). Обхваща пълното развитие на събитията, в продължение на цялата история на човечеството. Когато я четем, се докосваме до нейните автори, които ни донасят поправящата светлина, като отговор на издигнатата молба от нас за обединяването на всички ни и придобиване от нас на отдаващите свойства на Създалата ни сила. Творец – общият замисъл и природа на вселената, глобалният закон, който се спуска към нас, изгражда ни, създава нашия свят, управлява всичко, водейки към изначалната цел – да издигне творението в развитието до Своето ниво (стъпало). Адам Кадмон (на ивр. «адам» – човек, «кадмон» – първичен) – праобраз, предшестващ човека. Замисълът, вследствие на чиято реализация, човекът може напълно да се уподоби на Твореца. Светът, който предшества човека. Първият и най-висш от духовните светове, възникнал след първото съкращаване, получаващ светлина от света на Безкрайността. Първото скриване на Висшата светлина. Корен, източник, зародиш на създаването на човека в нашия свят. Нарича се „Адам”, защото неговите сфирот са корен (зародиш) на човека от нашия свят. Нарича се „Кадмон” (първи, основа), защото в него действа първото съкращаване. Атик – буферна система, която свързва световете Адам Кадмон и Ацилут. Ацилут – свят на пълното усещане на Твореца и сливането с Него. Безкрайност – състояние, в което всички желания са удовлетворени напълно без ограничение, т.е. творението (желанието за наслажддаване) не ограничава разпространението на светлината (наслаждението). Бина – свойство на светлината, в което се усеща (като наслаждение от чувството за отдаване) подобието с Висшата сила, Твореца. Това наслаждение се нарича ор хасадим. Висша светлина – усещане за присъствието на Твореца; определен вид излъчване свише, положителни външни енергийни полета. Висш свят – Духовен свят – свят, който съществува по законите на свойството отдаване. Нарича се «Висш», защото свойството отдаване е причина, корен на нашия свят, който се явява негово следствие и е напълно управляван от него. Свят на причините, в който се намират и действат само сили и чувства, без да са облечени в материалното. Зеир анпин – стдий, свойство, възникващо, в резултат на решението да се получава само необходимото за живота количество светлина хохма, а останалото да се отдава. ЗО”Н – зеир анпин и нуква (малхут), прообраз на мъжа и жената в нашият свят, на духовното начало – мъжко и женско, системата занимаваща се с поправянето на душите. Клипот – желание да се наслади «заради себе си», въпреки забраната цимцум алеф (първото съкращаване). Малхут - желанието за наслаждаване, което започва да усеща в себе си резултата от това въздействие. Резултатът от това въздействие, в малхут се усеща като срам. Тя започва да съпоставя себе си като наслаждаваща се от светлината на Твореца и като усещаща Неговото вътрешно свойство да отдава. Малхут открива в себе си крайното противоречие: на своята природа, по отношение на Неговата природа, на своето желание да получава, по отношение на Неговите свойства да отдава. Огромното различие в свойствата, усещано от нея, предизвиква цимцум алеф (първото съкращаване на желанието): малхут съкращава себе си, не желаейки нищо да получава. Чувството за нейния недостатък, дотолкова превъзхожда наслаждението в нея, напълно го подтиска и гаси така, че тя остава абсолютно празна. Малхут остава празна, но в нея се съхранява всичко, което е изградено вътре, градациите на желанието, създадено от светлината. При това обаче, самата светлина изчезва, т.е. пропада усещането за Твореца, наслаждението. Малхут може да се поправи само, придобивайки свойството на бина. Тя трябва да се издигне през Зеир анпин в бина и да се съедини с нея. Нуква – от думата «некев» - отвор за преминаване на светлината. Парцуф - желанието за наслаждаване от Твореца, което е снабдено с екран, чрез който е способно да получава светлина. Стъпала – нивата на желанието за отдаване, придобивани от човека, се наричат стъпала на духовните светове. Те са 125 стъпала. Сфира (мн. ч. сфирот) – различните свойства, които е приел върху себе си Творецът по отношение на творението. Те са общо 10 – кетер, хохма, бина, зеир анпин (състоящ се от: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод), малхут. 10-те сфирот на пряката светлина, обличащи се в 10-те сфирот на отразената светлина, родени от едно сливане, се наричат „една сфира”, по името на висшата сфира. Този свят – нашият свят, свят на абсолютния егоизъм, който не е способен да получи светлина (наслаждение) в себе си и затова се усеща от нас като пустота (страдание). Това състояние е следствие от чувството за отделяне, защото сме разделени на хиляди частички от първоначално съществуващата обща душа (Адам). Цялата съвкупност от усещания (реакции на външното въздействие), постъпващи в петте сетивни органа (зрение, обоняние, осезание, вкус, слух) създава в нас изключително субективна вътрешна картина, която наричаме „този свят”. Тора – светлината на зеир анпин. Цимцум Алеф (първо съкращаване) – напускане на светлината от малхут, вследствие желанието да се уподоби на Твореца. Решение никога повече да не се наслаждава от светлината заради себе си. Действието, посредством което малхут скрива своето желание, не си позволява да го използва (тя нищо не може да направи с това желание, защото то не е дошло отвън, а се е родило в нея и продължава да живее), се нарича цимцум алеф. Единственото, което тя може да направи, е да го покрие с «обвивка», непозволяваща на това желание да се напълни със светлина. Тя със сила изгонва от себе си светлината, продължавайки да желае наслаждение. автор: Емилия Наумова Коментари