Коледни (м)истерии

Дядо Коледа стоеше на върха на елхата и тихичко, пакостливо се хихикаше. Наоколо мълчаливо стояха и гледаха лошо няколко сърдити дечица, преялата им с пияни вишни учителка, два елена и една Снежанка с килната коронка и раздърпан реквизит - булчинската рокля на някоя по-голяма сестра. - Слизай, ти, вредна твар - просъска с притеснително равен тон Снежанка, докато се опитваше да намести върху разчорления си кок коронката. - Слизай, иначе ще се наложи сам да си пишеш писмо за подарък - ново чейне! - И защо да си пиша писмо! - инатливо изду бузи Дядо Коледа. - Защото нямаш пукнат лев и ако искаш да имаш зъби, след като ти ги избия, ще трябва да помолиш дядо Коледа да ти ги донесе!  Слизай долу! ВЕДНАГА! - Не е добре тая нервност- угрижено размаха пръст към Снежанка дядото. - Трябва да се лекуваш, на нареченските бани ще те пратим догодина, но все пак, пиши ми едно писъмце, да не забравя! И вземи я смени тая рокля и закрепи коронката с фиби, че така си като персонаж от риалити шоу - хем е гадно да те гледа човек, хем не може да отмести поглед от теб! Снежанка изпусна въздух през зъби. Звукът беше добър и наситен, сякаш гнездо пепелянки пееше коледни песни. После издърпа коронката, метна я на земята и с един скок се вкопчи в елхата и започна да я тресе. Мълчаливите до тоз момент деца започнаха да пищят и се втурнаха да я спират, все пак още не бяха си получили подаръците и беше рано за кончината на Добрия Старец, а пияната им учителка щастливо затанцува наоколо. - Психопатка! - щастливо се провикна дядо Коледа и метна лъскава шишарка към Снежанка. После утихна за момент, явно замислен и изведнъж запя - ... подаръци ще имааа..за всички от сърцееее...Снежанка, щом е кууучка, ще гризне тя дръвцеееее.... Под елхата децата едва успяваха да удържат фучащата помощничка на дядото, а булчинската рокля беше заприличала на бойно знаме, видяло не една достойна смърт. - Мъртъв си! - крещеше Снежанка, мятайки се като прясно уловен толстолоб  в здравия захват на пищящите дечица. Дядо Коледа й се изплези и и показа среден пръст. - Ами, да го замерим с табуретка? - с надежда предложи едно момиченце, русокосо ангелче с диадемка с калинка в косите и костюмче на горска фея - Имаме една, дето сами сме правили в час по трудово, грапава, неодялана, тук-таме пирони стърчат, но е от истинско масивно дърво! Снежанка се кротна и погледна замислено хлапето: - Тежка ли е? - Към пет -шест килограма, без пироните. С пироните става към девет! - енергично закимаха и отговориха в хор няколко деца в карнавални костюми - едно мече, един заек и две, които явно играеха катерички, но приличаха на пребити с метла еноти. - Пфф, няма да го стигне, твърде тежка е. - Снежанка скръсти умислено ръце и разсеяно ритна единия енот, пардон, катеричка. Край  нея, въртейки се в танца на снежинка, усмихнато обикаляше учителката. Снежанка я погледна омерзено, а после премести същия тоя омерзен взор към върха на елхата, където Дядо Коледа продължаваше с репертоара от коледни песни. В момента тананикаше Джингъл белс и правеше мръснишки движения, от което цялата елха се люлееше. Изпяваше "джингъл" с леко завъртане на дупето, а на "белс" рязко изнасяше таза напред и намигаше към вперилата в него червени очи Снежанка. Коледните лампички блещукаха и придаваха празничност на сценката. - Ако пробваме с ракета земя-въздух? - обади се момченце с очила. Умно дете изглеждаше, любознателно. Такова се и оказа, защото измъкна от джоба си разпечатка от някакъв сайт "Млад анархист" - "Как да направим ракета земя-въздух с малко титан, инструментите на татко и аксесоарите на мама" - Скъпичко ще ни излезе, заради тоя дърт козел толкова да се охарчим!? - възмутено отхвърли идеята Снежанка, въпреки че за секунда се поколеба. - Жалко, че табуретката е толкоз тежка, не сте ли правили нещо по-леко? - Ами да го застреляме? - отново момиченцето-фея. Очилаткото веднага я парира, при това без да прекъсва бъркането в носа - Не ставай глупава, оръжие имаш ли. Нямаш. Мога да сглобя нещо, но с патроните ще е проблем. - Снежанка го погледна възхитено и нещо като майчина гордост я изпълни. Какви деца, какво поколение расте! -  Тогава да срежем елхата! - някъде от масовката се чу глас, но учителката хлъцна възмутено и спря рязко коледният си танц: - НЕ! Не, не, не! нененененееее, нененененееее, искам си елхааа, тралалалалааааа - категорично изпя тя и отново захвана пируети около Снежанка. После явно батериите й свършиха, защото се свлече на земята и заспа, но децата грижливо я завиха с покривка и я извлякоха за краката в ъгъла. През това време дядо Коледа си стоеше на върха на елхата, като някакъв брадат и червенодрешест Кинг-Конг. Беше минал на мръснишки песнички от по един-два куплета, които няколко дечица слушаха в захлас и усърдно си записваха. В ръка стискаше бутилка шампанско, от която отпиваше юнашки глътки и бършеше брада в ръкав. Благият му, дълбок тембър се носеше из залата: - С червените ботушки, потропва тя край мен! Със цици като чушки, защо без сутиен! Добре, че има вино, да хакна във тоз час,                                                                                                              че инак да го диигна, не ще успея аз! Снежанка беше станала морава от бяс, мозъкът й работеше на двеста оборота, но нищо не и идваше наум. - Откъде взима алкохола?- обърна се към децата тя. - Ами, направил си е горе гнездо и се е запасил...ой! - момиченце в костюм на снежинка отскочи, но не достатъчно бързо и коледната играчка я нацели в челото, а дядо Коледа прекъсна пеенето, за да нададе победен вик. - Ами ако опитаме да го примамим с нещо? С шоколадче? - малък елф с омазана от бонбони уста бръкна в джобчето на сюртючето си, измъкна смачкан бонбон и протегна малка ръчичка към дядото - Гъци гъци гъци! Ела, дедко, сладичко бонбонче! - Той ненавижда сладко - мрачно го попари Снежанка. - Постоянно някой го тъпче с курабии и сега може да убие човек, ако го накарат да яде такива работи. Виж, ако има нещо соленичко... Туршийка? Веяна скумрия... никой ли не носи.... поне консерва копърка? Никой не носеше и Снежанка увеси нос.Децата я наобиколиха и се опитаха да я ободрят, предлагайки различни варианти. - Да пробваме с ракетата, а....Бомба, може да си направим бомба...Или да изкъртим тухла от стената... Ами ако се издигнем с балон и просто го бутнем оттам? - Не става. Не става. Не! Не става! - Снежанка махна отчаяно с ръка - Трябва нещо по-просто, какви са тия сложни планове. По-просто! И изведнъж лицето й засия. - ДЕЦА! - новата надежда във вика й накара хлапетата да се умълчат и да я погледнат обнадеждено. Учителката кротко похъркваше в ъгъла, под огромен куп пакети с панделки. - ДЕЦА! КАКЪВ ПРАЗНИК Е ДНЕС! - КОЛЕДААААА - отвърнаха възторжени детски гласчета, звънки и празнични. - Ей, какво става там - разшава се тревожно елхата и зачервения нос на дядо Коледа щръкна напред - какви ги вършите бе! - Мълчи, гнидо, и си пий там горе, не ни пречи на празника. Ще си се веселим! - в гласа на Снежанка се долавяха леко истерични нотки, а една зле прикрита злост гореше в очите й. Тя се обърна отново към децата - Какво е първото, което трябва да направим, за да започне празника, мили дечица? - Да запалим елхатаааааа! - отвърна нестроен хор от детски гласчета. - Донесете бензиновата горелка - уморено нареди Снежанка, а децата запищяха от възторг и се втурнаха да изпълнят поръчението. Елхата светеше в коледната нощ. Пет минути блестя ярко, озарявайки щастливите личица на облечените в карнавални костюми дечица, които се бяха хванали за ръце и танцуваха около пламтящото дърво. На самият му връх, едва крепящ се до коледната звезда, Дядо Коледа мяташе ръце и крака, отблъсквайки празничният огън и пръскайки наоколо искри, сякаш е жив бенгалски огън. Въздухът беше пълен с магия. Всички успяха да усетят коледният дух и да се нагълтат с известно количество сажди, но бяха щастливи. Щастливо спеше учителката. Щастливо танцуваха децата.                                                                                                                                 Щастлива беше и Снежанка, защото по едно време доста се беше притеснила, че партито ще се провали. Само елените бяха нещастни. Стояха си в единия ъгъл, кашляха от пушека и се заклеха, че сменят попрището. Не знаеха какво ще е новото им такова, но със сигурност нямаше да включва хора, снежанки и дедоколедовци. Просто я ненавиждаха, тая Коледа. автор: Ели Ст. Коментари