Човек дори не може да си представи, че може да снеме от себе си влиянието на егоизма, да изчисти себе си като във фантастичен филм, да изтръгне от себе си подобния по форма на нашето тяло “егоистичен облак”, който ни пронизва и е облечен в плътта ни.
Тогава бихме останали без егоистичните си желания и създалата ни сила ще ни придаде своите алтруистични желания.
Но докато това егоистично същество се намира вътре в нас, ние не можем да си представим, какво ще спечелим от това, а напротив, алтруистичните мисли и желания ни се струват неприемливи, нелепи, несериозни и неспособни да управляват нашето общество, вселената.
Така е, защото нашите мисли и желания се намират под властта на егоизма. За да прецени обективно случващото се с него, човек трябва да се стреми да усети егоизма като нещо странично, като своя вътрешен враг, представящ себе си за приятел, дори за него самия (идентифицираме се с неговите желания), да се старае да го почувства като нещо странично, намиращо се в него по волята на силата, която ни е създала. Такива действия на човека се наричат осъзнаване на злото.
Възможно е само в степента, в която той усеща съществуването на създалата ни сила, защото ние постигаме всичко, само при сравнението с усещане на противоположностите. Затова, вместо да се занимаване с търсене на злото в себе си, трябва да положим всички усилия в опитите си да усетим светлината.
Цялото творение, освен нас, действа по законите на алтруизма. Само човекът и заобикалящият го свят са създадени с противоположни, егоистични свойства. Ако можехме да видим всички духовни светове, веднага щяхме да открием колко микроскопично малък е нашият свят, в сравнение с духовните светове и че само тук действат законите на егоистичната природа.
Но защо тази висша сила се е скрила, нарочно заселвайки ни в свят, изпълнен с тъмнина, неувереност и нещастия?
Създавайки ни, е заложена целта – нашето вечно съществуване заедно с нея, но ние трябва да постигнем това състояние със своите усилия, за да не изпитваме “чувство на срам” за незаслуженото и полученото, вечно и абсолютно наслаждение.
Затова Творецът е създал противоположен на себе си свят, като е създал противоположно на себе си свойство – стремеж за доставяне на удоволствие на себе си, егоизъм и го е заложил в нас. Когато човек усети в себе си това свойство, се ражда в нашия свят и веднага престава да усеща тази висша сила.
Това “скриване” съществува специално, за да създаде в нас илюзията за свобода на волята при избора в нашия свят. Ако въпреки своя егоизъм бихме видели създалата ни сила, то без каквито и да е съмнения бихме предпочели нейния, пред нашия свят като, даващ наслаждения и в който няма страдания.
Свобода на волята, избор може да има само, когато липсва усещането за сила над нас, в състояние на нейното скриване. Ако от момента на раждането си човек изпитва върху себе си абсолютното, смазващо влияние на егоизма дотолкова, че напълно да го асоциира със себе си, то как ще може той свободно, независимо от егоизма да реши какво предпочита? Как се е създало неутралното състояние за избор? Въобще, в какво може да има избор, ако нашият свят е изпълнен със страдания и смърт, а другият е пълен с наслаждения и безсмъртие, какво му остава на човек да избере?
За да ни се създадат условията за свобода на избора, понякога, макар и за малко тази висша сила се открива на човека, за да му позволи да почувства величие и успокоение от усещането за властта й.
Дадена ни е Библията и при изучаването й, човек желаейки наистина да излезе от своето състояние и да усети висшата сила, привлича към себе си скритата там и обгръщаща го духовна светлина.
Връзката на човека с висшия свят може да бъде оприличена със стъпалата по духовна стълба, които се намират в духовните светове. На нейното най-високо стъпало се намира създалата ни сила, а най-ниското докосва нашия свят.
Човекът е под най-ниското стъпало на духовната стълба, защото неговото изходно егоистично ниво не е свързано с последното стъпало на стълбата, която е напълно алтруистична.
Усещането на по-високото духовно стъпало е възможно само при съвпадане свойствата на човека и това стъпало и ако степента на усещане, е пропорционална на съвпадането на свойствата.
Възможността да бъде усетено по-висшето стъпало се обуславя от това, че всички стъпала на духовната стълба не само са разположени последователно отдолу нагоре, но и частично влизат, проникват се едно в друго, като долната половина на по-висшето стъпало се намира вътре в горната половина на по-нисшето. Затова вътре в нас се намира част от най-ниското, последно стъпало, но обикновено не я усещаме.
По-високото стъпало над нас се нарича създалата ни сила, защото именно то се явява за нас родителя, който ни ражда, вдъхва ни живот и ни управлява. Тъй като не усещаме това стъпало, ние твърдим, че такава сила не съществува.
Ако човек се намира в състояние, когато може да види с очите си висшето управление над всички творения в нашия свят, той би изгубил каквато и да е възможност за свобода на волята, за вяра, за избор на действие, тъй като ще види ясно само една истина, една сила, едно желание, действащо във всичко и във всички.
Дадена е на човека свобода на волята, затова “скриването” й от творенията е необходимо.
Само тогава е възможно да се твърди, че човекът сам, безкористно се стреми към сливането си с нея .
Нашата работа над себе си е възможна само в условията на това “скриване”, защото ако ни се разкрие, автоматично ставаме “роби”, изцяло под властта на нейното величие и би било невъзможно да бъдат определени, какви са всъщност истинските помисли на човека.
Затова, за да се даде на човека свобода на действие е необходимо скриване. А за да се създаде възможност за човека “да се отскубне” от робството на сляпо подчинение на егоизма, тази сила трябва да разкрие себе си, защото човекът се подчинява само на две сили в света – на властта на егоизма, т.е. на тялото или на властта на тази сила, т.е. на алтруизма.
Затова е необходимо редуване на състоянията: “скриване” от човека, когато той усеща само себе си и егоистичните сили, властващи над него, и “разкриване”, когато усеща властта на духовните сили.
За да може човекът, намиращ се във властта на егоизма да усети най-близкия висш обект, този обект “сравнява” с човека част от своите свойства, като придава на своите алтруистични свойства, свойството на егоизма и по този начин се сравнява с него, спуска се на духовното ниво на човека, сравнявайки се с него по свойства.
Ако до този момент човекът изобщо не е усещал висшето стъпало, то сега, вследствие на тези скрити алтруистични свойства под егоизма и спускането на нивото на човека, той може “да усети”.
Но тъй като свойствата на висшето се усещат от човека като егоистични, то и усещането му е, че и в духовното няма нищо привлекателно, нищо обещаващо наслаждение, което да вдъхва увереност и спокойствие.
Така за човека се появява възможност да прояви свобода на волята и да прозре, че усещането за липсата на наслаждение, на вкус, който да усеща духовното се дължи на това, че висшият специално е “скрил” себе си, в полза на човека, защото в него все още липсват необходимите духовни свойства, чрез които може да усети висшите наслаждения, тъй като над всички желания на човека властва егоизмът.
И това е главното за тръгналия по тази “стълба”. Именно, в състоянието на упадък и опустошение да намери в себе си сили чрез молби към създалата ни сила, учене и добри действия да твърди, че това състояние му е дадено специално, за да го преодолее. А това, че не чувства наслаждение и живот в духовните стремежи се прави специално за него свише, за да му се даде възможност и избор сам да осъзнае, че не чувства наслаждение в духовното, защото няма подходящите алтруистични свойства и затова трябва да бъдат скрити от него истински свойства.
Човек трябва да запомни, че началото на усещането за висшето е точно в усещането на духовната пустота.
И ако е в състояние да твърди, че висшият “скрива себе си” под формата на несъвпадение на техните свойствата, и моли за помощ в поправянето на своя егоизъм, издигайки своята молба, то висшият обект частично разкрива себе си, показвайки своите истински качества, които по-рано е прикривал с егоизма и съответстващите им наслаждения. Човекът започва да усеща онова величие и духовно наслаждение, което усеща висшият обект от наличието на тези духовни алтруистични свойства в себе си.
С това, че висшият е издигнал в очите на човека своите алтруистични свойства, се постига духовно издигане на човека до половината на неговото стъпало. Така е постигнато едно малко духовно ниво.
Висшият, като че ли повдига човека към себе си, на своето духовно ниво, което позволява на човека да види своето величие и величието на алтруистичните качества и сравнявайки величието на духовното с материалното, се издига духовно над нашия свят. Усещането на духовното, независимо от волята на човека, променя неговите егоистични свойства на алтруистични, еднакви със свойствата на висшето.
За да може човек напълно да овладее горното първо стъпало, висшият напълно открива себе си, всички свои духовни качества. При това човекът усеща висшето като единственият съвършен управник на всичко и постига висше знание за целта на творението и неговото управление. Сега вече разумът му го задължава да постъпва според тези алтруистични свойства.
Вследствие явното познание за тази висша сила, в човека възниква противоречие между вярата и знанието. Имайки вече алтруистични свойства, би искал да върви по пътя, единствено и само с вяра в могъщество на създалата ни сила, защото това се явява индикация за безкористността на нейното желание, но разкриването на могъществото на висшето, му пречи да направи това. Човек, от своя страна, е готов да пренебрегне полученото знание.
Молбата на човека за това, че предпочита да върви “слепешката”, вярвайки във величието на висшата сила, а не вследствие осъзнаването на силата и величието и да използва разума си само пропорционално на вярата, която има, принуждава висшата сила да намали своето “разкриване”.
Това действие на човека, водещо да намаляване на разкриването за всеобщото управление, всесилие и светлина се нарича екран. Човекът намалява разкриването на висшия разум до тази степен, до която може да уравновеси своята вяра.
Полученото правилно съотношение между вярата и знанието се нарича духовно равновесие. Човекът сам определя състоянието, в което желае да се намира
В този случа, той вече може да съществува като духовен обект, тъй като се състои от правилната пропорция между вяра и разум, наречена средна линия, благодарение на която той постига съвършенството.
Тази част на знанието, на разкриването - лявата линия, която човек може да използва в съответствие с величината на своята вяра - дясната линия, вървейки по пътя на вярата над разума – средната линия, допълва онези духовни свойства, които той е придобил по-рано, в състоянието на малкото духовно ниво. Придобитото сега вече духовно ниво се нарича голямо духовно ниво.
След като човекът е придобил своето първо пълно духовно ниво, той става равен по своите качества на първото, най-ниско стъпало на духовната стълба.
Тъй като всички стъпала на стълбата частично влизат едно в друго, взаимно се проникват със своите свойства, то достигайки пълното първо стъпало, човекът може да открие в себе си част от по-високото стъпало и на същия принцип да се придвижва към целта на творението – пълното сливане с висшата сила на най-високото стъпало.
Духовният подем се състои в това, че човекът всеки път, откривайки в себе си все по-голямо зло, моли да му се дадат сили да се справи със злото. И всеки път получава сили под формата на все повече духовна светлина. Дотогава, докато не достигне истинския първоначален размер на своята душа – целият свой поправен егоизъм, изцяло изпълнен със светлина.
Когато го споходят странични мисли, човек смята, че те му пречат да напредва в усвояването на духовното, защото неговите сили отслабват и умът му се разпилява по тях, а сърцето му се изпълва с жалки желания. И заради всичко това престава да вярва, че само в Библията е скрит истинския живот.
А когато той, въпреки всичко преодолее това състояние, тогава излиза към светлината, получава висша светлина, която му помага още повече да се издигне. По този начин страничните мисли се явяват помощник на човека в неговия духовен напредък.
Той може да преодолява пречките само с помощта на висшата сила, защото може да работи само, ако вижда изгода за себе си независимо под каква форма е тя.
А тъй като нашето тяло, сърцето, разумът не разбират каква може да бъде за тях ползата от алтруизма, то когато човекът иска да направи и най-малкото алтруистично действие, няма сили да задейства нито разума, нито сърцето, нито тялото си. И му остава само едно – да моли за помощ. И по такъв начин, по неволя се приближава до тази висша сила, докато не се слее напълно с нея.
И само заради страданията, които усеща в заобикалящия го живот, заради пълната загуба на усещането за вкус и на най-малкото усещане за наслаждение в него, заради пълната увереност, че не е в състояние да получи от това, което го заобикаля и най-малкото удоволствие (в какъвто и да е вид: спокойствие, радост и т.н.), човекът е принуден да започне да желае и да постъпва „алтруистично”, с надеждата да намери спасение по този нов път.
И макар това все още да не е алтруизъм, защото цел на действията се явява личното благополучие и спасение, но тези действия вече са близки до алтруизма и постепенно, от това състояние човекът ще стигне до алтруизма, под въздействието на скритите в него, самия постъпки на светлината.
Защото, действайки алтруистично заради себе си, давайки, за да получава, той започва да чувства в своите действия скритата светлина – наслаждението, а природата на тази светлина е такава, че поправя човека.
автор: Емилия Наумова
Коментари
18 дек. 2012
2012-12-18
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Духовната стълба
Човек дори не може да си представи, че може да снеме от себе си влиянието на егоизма, да изчисти себе си като във фантастичен филм, да изтръгне от себе си подобния по форма на нашето тяло “егоистичен облак”, който ни пронизва и е облечен в плътта ни.
Тогава бихме останали без егоистичните си желания и създалата ни сила ще ни придаде своите алтруистични желания.
Но докато това егоистично същество се намира вътре в нас, ние не можем да си представим, какво ще спечелим от това, а напротив, алтруистичните мисли и желания ни се струват неприемливи, нелепи, несериозни и неспособни да управляват нашето общество, вселената.
Така е, защото нашите мисли и желания се намират под властта на егоизма. За да прецени обективно случващото се с него, човек трябва да се стреми да усети егоизма като нещо странично, като своя вътрешен враг, представящ себе си за приятел, дори за него самия (идентифицираме се с неговите желания), да се старае да го почувства като нещо странично, намиращо се в него по волята на силата, която ни е създала. Такива действия на човека се наричат осъзнаване на злото.
Възможно е само в степента, в която той усеща съществуването на създалата ни сила, защото ние постигаме всичко, само при сравнението с усещане на противоположностите. Затова, вместо да се занимаване с търсене на злото в себе си, трябва да положим всички усилия в опитите си да усетим светлината.
Цялото творение, освен нас, действа по законите на алтруизма. Само човекът и заобикалящият го свят са създадени с противоположни, егоистични свойства. Ако можехме да видим всички духовни светове, веднага щяхме да открием колко микроскопично малък е нашият свят, в сравнение с духовните светове и че само тук действат законите на егоистичната природа.
Но защо тази висша сила се е скрила, нарочно заселвайки ни в свят, изпълнен с тъмнина, неувереност и нещастия?
Създавайки ни, е заложена целта – нашето вечно съществуване заедно с нея, но ние трябва да постигнем това състояние със своите усилия, за да не изпитваме “чувство на срам” за незаслуженото и полученото, вечно и абсолютно наслаждение.
Затова Творецът е създал противоположен на себе си свят, като е създал противоположно на себе си свойство – стремеж за доставяне на удоволствие на себе си, егоизъм и го е заложил в нас. Когато човек усети в себе си това свойство, се ражда в нашия свят и веднага престава да усеща тази висша сила.
Това “скриване” съществува специално, за да създаде в нас илюзията за свобода на волята при избора в нашия свят. Ако въпреки своя егоизъм бихме видели създалата ни сила, то без каквито и да е съмнения бихме предпочели нейния, пред нашия свят като, даващ наслаждения и в който няма страдания.
Свобода на волята, избор може да има само, когато липсва усещането за сила над нас, в състояние на нейното скриване. Ако от момента на раждането си човек изпитва върху себе си абсолютното, смазващо влияние на егоизма дотолкова, че напълно да го асоциира със себе си, то как ще може той свободно, независимо от егоизма да реши какво предпочита? Как се е създало неутралното състояние за избор? Въобще, в какво може да има избор, ако нашият свят е изпълнен със страдания и смърт, а другият е пълен с наслаждения и безсмъртие, какво му остава на човек да избере?
За да ни се създадат условията за свобода на избора, понякога, макар и за малко тази висша сила се открива на човека, за да му позволи да почувства величие и успокоение от усещането за властта й.
Дадена ни е Библията и при изучаването й, човек желаейки наистина да излезе от своето състояние и да усети висшата сила, привлича към себе си скритата там и обгръщаща го духовна светлина.
Връзката на човека с висшия свят може да бъде оприличена със стъпалата по духовна стълба, които се намират в духовните светове. На нейното най-високо стъпало се намира създалата ни сила, а най-ниското докосва нашия свят.
Човекът е под най-ниското стъпало на духовната стълба, защото неговото изходно егоистично ниво не е свързано с последното стъпало на стълбата, която е напълно алтруистична.
Усещането на по-високото духовно стъпало е възможно само при съвпадане свойствата на човека и това стъпало и ако степента на усещане, е пропорционална на съвпадането на свойствата.
Възможността да бъде усетено по-висшето стъпало се обуславя от това, че всички стъпала на духовната стълба не само са разположени последователно отдолу нагоре, но и частично влизат, проникват се едно в друго, като долната половина на по-висшето стъпало се намира вътре в горната половина на по-нисшето. Затова вътре в нас се намира част от най-ниското, последно стъпало, но обикновено не я усещаме.
По-високото стъпало над нас се нарича създалата ни сила, защото именно то се явява за нас родителя, който ни ражда, вдъхва ни живот и ни управлява. Тъй като не усещаме това стъпало, ние твърдим, че такава сила не съществува.
Ако човек се намира в състояние, когато може да види с очите си висшето управление над всички творения в нашия свят, той би изгубил каквато и да е възможност за свобода на волята, за вяра, за избор на действие, тъй като ще види ясно само една истина, една сила, едно желание, действащо във всичко и във всички.
Дадена е на човека свобода на волята, затова “скриването” й от творенията е необходимо.
Само тогава е възможно да се твърди, че човекът сам, безкористно се стреми към сливането си с нея .
Нашата работа над себе си е възможна само в условията на това “скриване”, защото ако ни се разкрие, автоматично ставаме “роби”, изцяло под властта на нейното величие и би било невъзможно да бъдат определени, какви са всъщност истинските помисли на човека.
Затова, за да се даде на човека свобода на действие е необходимо скриване. А за да се създаде възможност за човека “да се отскубне” от робството на сляпо подчинение на егоизма, тази сила трябва да разкрие себе си, защото човекът се подчинява само на две сили в света – на властта на егоизма, т.е. на тялото или на властта на тази сила, т.е. на алтруизма.
Затова е необходимо редуване на състоянията: “скриване” от човека, когато той усеща само себе си и егоистичните сили, властващи над него, и “разкриване”, когато усеща властта на духовните сили.
За да може човекът, намиращ се във властта на егоизма да усети най-близкия висш обект, този обект “сравнява” с човека част от своите свойства, като придава на своите алтруистични свойства, свойството на егоизма и по този начин се сравнява с него, спуска се на духовното ниво на човека, сравнявайки се с него по свойства.
Ако до този момент човекът изобщо не е усещал висшето стъпало, то сега, вследствие на тези скрити алтруистични свойства под егоизма и спускането на нивото на човека, той може “да усети”.
Но тъй като свойствата на висшето се усещат от човека като егоистични, то и усещането му е, че и в духовното няма нищо привлекателно, нищо обещаващо наслаждение, което да вдъхва увереност и спокойствие.
Така за човека се появява възможност да прояви свобода на волята и да прозре, че усещането за липсата на наслаждение, на вкус, който да усеща духовното се дължи на това, че висшият специално е “скрил” себе си, в полза на човека, защото в него все още липсват необходимите духовни свойства, чрез които може да усети висшите наслаждения, тъй като над всички желания на човека властва егоизмът.
И това е главното за тръгналия по тази “стълба”. Именно, в състоянието на упадък и опустошение да намери в себе си сили чрез молби към създалата ни сила, учене и добри действия да твърди, че това състояние му е дадено специално, за да го преодолее. А това, че не чувства наслаждение и живот в духовните стремежи се прави специално за него свише, за да му се даде възможност и избор сам да осъзнае, че не чувства наслаждение в духовното, защото няма подходящите алтруистични свойства и затова трябва да бъдат скрити от него истински свойства.
Човек трябва да запомни, че началото на усещането за висшето е точно в усещането на духовната пустота.
И ако е в състояние да твърди, че висшият “скрива себе си” под формата на несъвпадение на техните свойствата, и моли за помощ в поправянето на своя егоизъм, издигайки своята молба, то висшият обект частично разкрива себе си, показвайки своите истински качества, които по-рано е прикривал с егоизма и съответстващите им наслаждения. Човекът започва да усеща онова величие и духовно наслаждение, което усеща висшият обект от наличието на тези духовни алтруистични свойства в себе си.
С това, че висшият е издигнал в очите на човека своите алтруистични свойства, се постига духовно издигане на човека до половината на неговото стъпало. Така е постигнато едно малко духовно ниво.
Висшият, като че ли повдига човека към себе си, на своето духовно ниво, което позволява на човека да види своето величие и величието на алтруистичните качества и сравнявайки величието на духовното с материалното, се издига духовно над нашия свят. Усещането на духовното, независимо от волята на човека, променя неговите егоистични свойства на алтруистични, еднакви със свойствата на висшето.
За да може човек напълно да овладее горното първо стъпало, висшият напълно открива себе си, всички свои духовни качества. При това човекът усеща висшето като единственият съвършен управник на всичко и постига висше знание за целта на творението и неговото управление. Сега вече разумът му го задължава да постъпва според тези алтруистични свойства.
Вследствие явното познание за тази висша сила, в човека възниква противоречие между вярата и знанието. Имайки вече алтруистични свойства, би искал да върви по пътя, единствено и само с вяра в могъщество на създалата ни сила, защото това се явява индикация за безкористността на нейното желание, но разкриването на могъществото на висшето, му пречи да направи това. Човек, от своя страна, е готов да пренебрегне полученото знание.
Молбата на човека за това, че предпочита да върви “слепешката”, вярвайки във величието на висшата сила, а не вследствие осъзнаването на силата и величието и да използва разума си само пропорционално на вярата, която има, принуждава висшата сила да намали своето “разкриване”.
Това действие на човека, водещо да намаляване на разкриването за всеобщото управление, всесилие и светлина се нарича екран. Човекът намалява разкриването на висшия разум до тази степен, до която може да уравновеси своята вяра.
Полученото правилно съотношение между вярата и знанието се нарича духовно равновесие. Човекът сам определя състоянието, в което желае да се намира
В този случа, той вече може да съществува като духовен обект, тъй като се състои от правилната пропорция между вяра и разум, наречена средна линия, благодарение на която той постига съвършенството.
Тази част на знанието, на разкриването - лявата линия, която човек може да използва в съответствие с величината на своята вяра - дясната линия, вървейки по пътя на вярата над разума – средната линия, допълва онези духовни свойства, които той е придобил по-рано, в състоянието на малкото духовно ниво. Придобитото сега вече духовно ниво се нарича голямо духовно ниво.
След като човекът е придобил своето първо пълно духовно ниво, той става равен по своите качества на първото, най-ниско стъпало на духовната стълба.
Тъй като всички стъпала на стълбата частично влизат едно в друго, взаимно се проникват със своите свойства, то достигайки пълното първо стъпало, човекът може да открие в себе си част от по-високото стъпало и на същия принцип да се придвижва към целта на творението – пълното сливане с висшата сила на най-високото стъпало.
Духовният подем се състои в това, че човекът всеки път, откривайки в себе си все по-голямо зло, моли да му се дадат сили да се справи със злото. И всеки път получава сили под формата на все повече духовна светлина. Дотогава, докато не достигне истинския първоначален размер на своята душа – целият свой поправен егоизъм, изцяло изпълнен със светлина.
Когато го споходят странични мисли, човек смята, че те му пречат да напредва в усвояването на духовното, защото неговите сили отслабват и умът му се разпилява по тях, а сърцето му се изпълва с жалки желания. И заради всичко това престава да вярва, че само в Библията е скрит истинския живот.
А когато той, въпреки всичко преодолее това състояние, тогава излиза към светлината, получава висша светлина, която му помага още повече да се издигне. По този начин страничните мисли се явяват помощник на човека в неговия духовен напредък.
Той може да преодолява пречките само с помощта на висшата сила, защото може да работи само, ако вижда изгода за себе си независимо под каква форма е тя.
А тъй като нашето тяло, сърцето, разумът не разбират каква може да бъде за тях ползата от алтруизма, то когато човекът иска да направи и най-малкото алтруистично действие, няма сили да задейства нито разума, нито сърцето, нито тялото си. И му остава само едно – да моли за помощ. И по такъв начин, по неволя се приближава до тази висша сила, докато не се слее напълно с нея.
И само заради страданията, които усеща в заобикалящия го живот, заради пълната загуба на усещането за вкус и на най-малкото усещане за наслаждение в него, заради пълната увереност, че не е в състояние да получи от това, което го заобикаля и най-малкото удоволствие (в какъвто и да е вид: спокойствие, радост и т.н.), човекът е принуден да започне да желае и да постъпва „алтруистично”, с надеждата да намери спасение по този нов път.
И макар това все още да не е алтруизъм, защото цел на действията се явява личното благополучие и спасение, но тези действия вече са близки до алтруизма и постепенно, от това състояние човекът ще стигне до алтруизма, под въздействието на скритите в него, самия постъпки на светлината.
Защото, действайки алтруистично заради себе си, давайки, за да получава, той започва да чувства в своите действия скритата светлина – наслаждението, а природата на тази светлина е такава, че поправя човека.
автор: Емилия Наумова
Коментари