Мемоарите на един диктатор

[caption id="attachment_13710" align="alignleft" width="248" caption="Този път Пламена ви запознава с един ...диктатор"][/caption] Идея: Случвало се е да спрат тока и във вашия дом – това е ясно. Забелязвали ли сте обаче, че когато го пуснат и у вас се заражда неконтролируемото чувство да извикате: „Токът дойде!!!“. И водата да ви спрат, положението ще е същото. Смятам да се кандидатирам като диктатор  на изборите. Предизборната ми платформа ще се върти около електричеството. Мотото ми ще бъде : „Гласувайте за мен, за да не ви спра тока!“. И политиката на диктатурата ми ще се върти около нямането на ток. Не, не съм луда, въпреки че мога да бъда обвинена в антиправителствена и антихуманна дейност. Ясно ми е, че конкуренцията ще е силна. Най-малко, защото без ток приготвянето на предизборни кебапи и кюфтаци ще се усложни значително. (Бележка над линия: Готвачите не трябва да бъдат зиморничави.) Сигурно ви е странно как ще ви накарам да гласувате за мен. Отговорът - чрез методите на телепатията. Шегувам се естествено, с подобна сериозна предизборна платформа, мислите ли, че ще подходя с лекомислен метод. На пръв поглед ще ви разочаровам. Няма да ви обещавам по-високи заплати, няма да има по-ниски сметки и не, няма да станете повече европейци от сегашното положение. Системата е проста: спирам ви тока, спирам ви парното, спирам ви и заплатата. Изобщо ще спра всичко що може да се спре. Да, възможно е задачата да се окаже трудна, тъй като голяма част от дейността в нашата държава е симулационна. Но какъв диктатор ще бъда, ако се спирам при първата срещната трудност? Дано не си вкарам таралеж в гащите и да се окаже, че аз всъщност няма какво да спирам. Но нищо, дори това дето го няма и него ще ви го спра. Ще си постоите няколко дни така в нищото и след това ще пусна всичко да работи – така както си е било преди. Ефектът ще е същият като при първоначално споменатата в текста идея. Радостно ще ви се иска да изкрещите: „Токът дойде!“. Ще бъдете щастливи, защото ще сте оценили без какво не можете да живеете. След първоначалния шок ще ме заобичате, защото аз ще бъда човекът, който ви е върнал отнетото. За да не забравяте, че нищо не е сигурно и че във всеки един момент може да се окажете със спрян ток, навсякъде ще поръчам да сложат мои портрети с най-различни заплашителни призиви под тях. В такава идилия ще живеем – вие ще ме обичате, а аз ще си прокарвам и гласувам всякакви закони. След това някои ще ги отменям, а вие ще ме харесате толкова много, че на следващите избори пак ще гласувате за мен. Щото на вас диктатурата ви харесва. Много по-лесно е някой да ти казва какво да правиш, за да можеш постоянно да се оправдаваш, че от теб нищо не зависи. Край. Стига толкова мечти. Малко се притеснявам да не бъда обвинена в плагиатство. Идеята ми звучи някак позната. Не мога да се сетя защо. Отварям произволно някакъв информационен сайт: Гласуват отново закон за пушачите. Този път искат да бъде отменена забраната за пушене на обществени места. Има вероятност законът да бъде приет и заведенията отново да бъдат разделени на места за пушачи и непушачи. Парното ще поевтинее с между 3 и 7 процента. Коледни добавки към пенсиите няма да има, няма пари. ГЕРБ ще издигне кандидат за конституционен съдия, ако друг не го направи. Не ми се чете повече. Не ми се и мечтае. Сериалът „Развитие в застой“ го гледаме всички. Отивам да напълня няколко туби с вода, че ми се стори, че ще я спират. Коментари