[/caption]
Бургаският предприемач Николай Филипов е представител на новата вълна български инвеститори, които се стремят към международни успехи и партньорства с компании от цял свят. Бизнесменът е собственик компания, базирана на пристанище Бургас, която е известна в икономическите среди като „Бургаски корабостроителници – Южен кей Л”
Г-н Филипов участва в клъглата маса, на която се представиха и обсъдиха предложенията за промени в Закона за черноморските и речни пристанища. Предприемачът отправи от името на своите колеги редица въпроси и препоръки към държавна администрация и към законотворците.
Предприемачът се съгласи да сподели своите очаквания пред читателите на „Бургаски репортер”
Има ли добри новини за представителите на бизнеса в новите текстове на бъдещия закон за пристанищата?
Вече имах възможност да кажа, че старият закон беше абсолютно несъвършен, той се отнасяше като „мащеха” към бизнеса, към операторите на пристанища. Пречеше на бизнеса. Пречеше на строителството в пристанищата, за управлението им...В новите промени виждаме добра воля и дано да бъде приет закона и да се надяваме, че ще бъдат необходимите промени и ще отпаднат някои пречки от миналото.
Какви са вашите препоръки към законотворците?
Процедурите по строителсдтвото в пристанищата да бъдат облекчени. Нищо по-специално не е тази територия, също както всяка друга промишлена територия. Срещаме невероятни трудности при изграждане на вертикални и хоризонтални складове. Минаваме през невероятни процедури като генерални планове, ПУП-ове, с които се забавяме много във времето. Бизнесът е много динамичен и нуждата от обработка на един товар е на мига. Докато минем през всички тези процедури за обработка на някакъв товар и за изграждане на складове, минават години поне две години и от тук нататък се губи смисълът. Тя самата икономическа обстановка се е променила.
Също така срещаме трудности при разрешение за обработка на различни видове товари. Например дали ще са генерални товари, дали ще са течни товари и т.н
Предложението ми е свързано с това, територията за обработката на товари...Какъв точно е товарът...това може да го разреши и наблюдава РИОСВ, ХЕИ, полиция или Морска администрация. Защо трябва да минаваме отново през генерални планове, през ПУП-ове?
По всичко личи, че настоявате за по-гъвкави решения?
Абсолютно искаме по-гъвкави решения. Другият проблем не е никак малък. Това са таксите, които събират от Пристанищна инфраструктура. Те не ги използват по предназначение. В смисъл те се използват за подръжка на други пристанища, което е в разрез със закона за защита от конкуренцията. Използват се за строителство на нови пристанища, но не за подръжка на пристанището, което е генерирало тези такси. Давам за пример затлачването на подходния канал на нашето пристанище в Бургас. От три години пишем писма и в крайна сметка резултатът е нулев. Пристанищан инфраструктура отказва да дойде и да драгира подхода, в същото време законът не разрешава дори да имаме желание с наши сили и средства да направим това нещо, защото е противозаконно. И сме в патово състояние. Засега виждаме, че има някаква надежда, че това може да бъде променено, но аз не съм много сигурен, защото в крайна сметка министерството каза, че таксите са публично вземания. Сега всеки го тълкува дали е публично дали е частно...усещат се много неща по различен начин.
Може ли да се каже, че заради пречките в стария закон вие и колегите ви от бранша сте претърпели загуби през годините?
Нямало е никакъв растеж. Заварено положение, това е, край. Оттам нататък знам как се процедира един генерален план, знам как се процедира един ПУП, може да ти отнеме седем години. Това са министерства, междуведомствени комисии и т.н. Абсолютно се обезмисля инвестицията. Знаете, че когато човек е болен, му трябват хапчета и лекарства на момента, а не след време, когато е „свършил”.
Коментари
11 дек. 2012
2012-12-11
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Николай Филипов: Старият закон за пристанищата беше като мащеха за бизнеса
[caption id="attachment_13690" align="alignleft" width="300" caption="Бургаският предприемач се надява пречките пред бизнеса в пристанищата да останат в миналото"]
[/caption]
Бургаският предприемач Николай Филипов е представител на новата вълна български инвеститори, които се стремят към международни успехи и партньорства с компании от цял свят. Бизнесменът е собственик компания, базирана на пристанище Бургас, която е известна в икономическите среди като „Бургаски корабостроителници – Южен кей Л”
Г-н Филипов участва в клъглата маса, на която се представиха и обсъдиха предложенията за промени в Закона за черноморските и речни пристанища. Предприемачът отправи от името на своите колеги редица въпроси и препоръки към държавна администрация и към законотворците.
Предприемачът се съгласи да сподели своите очаквания пред читателите на „Бургаски репортер”
Има ли добри новини за представителите на бизнеса в новите текстове на бъдещия закон за пристанищата?
Вече имах възможност да кажа, че старият закон беше абсолютно несъвършен, той се отнасяше като „мащеха” към бизнеса, към операторите на пристанища. Пречеше на бизнеса. Пречеше на строителството в пристанищата, за управлението им...В новите промени виждаме добра воля и дано да бъде приет закона и да се надяваме, че ще бъдат необходимите промени и ще отпаднат някои пречки от миналото.
Какви са вашите препоръки към законотворците?
Процедурите по строителсдтвото в пристанищата да бъдат облекчени. Нищо по-специално не е тази територия, също както всяка друга промишлена територия. Срещаме невероятни трудности при изграждане на вертикални и хоризонтални складове. Минаваме през невероятни процедури като генерални планове, ПУП-ове, с които се забавяме много във времето. Бизнесът е много динамичен и нуждата от обработка на един товар е на мига. Докато минем през всички тези процедури за обработка на някакъв товар и за изграждане на складове, минават години поне две години и от тук нататък се губи смисълът. Тя самата икономическа обстановка се е променила.
Също така срещаме трудности при разрешение за обработка на различни видове товари. Например дали ще са генерални товари, дали ще са течни товари и т.н
Предложението ми е свързано с това, територията за обработката на товари...Какъв точно е товарът...това може да го разреши и наблюдава РИОСВ, ХЕИ, полиция или Морска администрация. Защо трябва да минаваме отново през генерални планове, през ПУП-ове?
По всичко личи, че настоявате за по-гъвкави решения?
Абсолютно искаме по-гъвкави решения. Другият проблем не е никак малък. Това са таксите, които събират от Пристанищна инфраструктура. Те не ги използват по предназначение. В смисъл те се използват за подръжка на други пристанища, което е в разрез със закона за защита от конкуренцията. Използват се за строителство на нови пристанища, но не за подръжка на пристанището, което е генерирало тези такси. Давам за пример затлачването на подходния канал на нашето пристанище в Бургас. От три години пишем писма и в крайна сметка резултатът е нулев. Пристанищан инфраструктура отказва да дойде и да драгира подхода, в същото време законът не разрешава дори да имаме желание с наши сили и средства да направим това нещо, защото е противозаконно. И сме в патово състояние. Засега виждаме, че има някаква надежда, че това може да бъде променено, но аз не съм много сигурен, защото в крайна сметка министерството каза, че таксите са публично вземания. Сега всеки го тълкува дали е публично дали е частно...усещат се много неща по различен начин.
Може ли да се каже, че заради пречките в стария закон вие и колегите ви от бранша сте претърпели загуби през годините?
Нямало е никакъв растеж. Заварено положение, това е, край. Оттам нататък знам как се процедира един генерален план, знам как се процедира един ПУП, може да ти отнеме седем години. Това са министерства, междуведомствени комисии и т.н. Абсолютно се обезмисля инвестицията. Знаете, че когато човек е болен, му трябват хапчета и лекарства на момента, а не след време, когато е „свършил”.
Коментари
[/caption]
Бургаският предприемач Николай Филипов е представител на новата вълна български инвеститори, които се стремят към международни успехи и партньорства с компании от цял свят. Бизнесменът е собственик компания, базирана на пристанище Бургас, която е известна в икономическите среди като „Бургаски корабостроителници – Южен кей Л”
Г-н Филипов участва в клъглата маса, на която се представиха и обсъдиха предложенията за промени в Закона за черноморските и речни пристанища. Предприемачът отправи от името на своите колеги редица въпроси и препоръки към държавна администрация и към законотворците.
Предприемачът се съгласи да сподели своите очаквания пред читателите на „Бургаски репортер”
Има ли добри новини за представителите на бизнеса в новите текстове на бъдещия закон за пристанищата?
Вече имах възможност да кажа, че старият закон беше абсолютно несъвършен, той се отнасяше като „мащеха” към бизнеса, към операторите на пристанища. Пречеше на бизнеса. Пречеше на строителството в пристанищата, за управлението им...В новите промени виждаме добра воля и дано да бъде приет закона и да се надяваме, че ще бъдат необходимите промени и ще отпаднат някои пречки от миналото.
Какви са вашите препоръки към законотворците?
Процедурите по строителсдтвото в пристанищата да бъдат облекчени. Нищо по-специално не е тази територия, също както всяка друга промишлена територия. Срещаме невероятни трудности при изграждане на вертикални и хоризонтални складове. Минаваме през невероятни процедури като генерални планове, ПУП-ове, с които се забавяме много във времето. Бизнесът е много динамичен и нуждата от обработка на един товар е на мига. Докато минем през всички тези процедури за обработка на някакъв товар и за изграждане на складове, минават години поне две години и от тук нататък се губи смисълът. Тя самата икономическа обстановка се е променила.
Също така срещаме трудности при разрешение за обработка на различни видове товари. Например дали ще са генерални товари, дали ще са течни товари и т.н
Предложението ми е свързано с това, територията за обработката на товари...Какъв точно е товарът...това може да го разреши и наблюдава РИОСВ, ХЕИ, полиция или Морска администрация. Защо трябва да минаваме отново през генерални планове, през ПУП-ове?
По всичко личи, че настоявате за по-гъвкави решения?
Абсолютно искаме по-гъвкави решения. Другият проблем не е никак малък. Това са таксите, които събират от Пристанищна инфраструктура. Те не ги използват по предназначение. В смисъл те се използват за подръжка на други пристанища, което е в разрез със закона за защита от конкуренцията. Използват се за строителство на нови пристанища, но не за подръжка на пристанището, което е генерирало тези такси. Давам за пример затлачването на подходния канал на нашето пристанище в Бургас. От три години пишем писма и в крайна сметка резултатът е нулев. Пристанищан инфраструктура отказва да дойде и да драгира подхода, в същото време законът не разрешава дори да имаме желание с наши сили и средства да направим това нещо, защото е противозаконно. И сме в патово състояние. Засега виждаме, че има някаква надежда, че това може да бъде променено, но аз не съм много сигурен, защото в крайна сметка министерството каза, че таксите са публично вземания. Сега всеки го тълкува дали е публично дали е частно...усещат се много неща по различен начин.
Може ли да се каже, че заради пречките в стария закон вие и колегите ви от бранша сте претърпели загуби през годините?
Нямало е никакъв растеж. Заварено положение, това е, край. Оттам нататък знам как се процедира един генерален план, знам как се процедира един ПУП, може да ти отнеме седем години. Това са министерства, междуведомствени комисии и т.н. Абсолютно се обезмисля инвестицията. Знаете, че когато човек е болен, му трябват хапчета и лекарства на момента, а не след време, когато е „свършил”.
Коментари