Дончо Златев е най-добрият бургаски студент за 2012 год.[/caption]
Представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал, ако сте най-високият младеж сред хиляди други момчета и момичета? Признайте си, много от вас биха искали да са на мястото на такъв човек.
А представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал сред връстниците ви, ако сте изключително позитивен млад човек?
А представяте ли си какво уважение бихте спечелили, ако преподавателите в един изключително реномиран университет ви определят за най-добрия студент на годината?
Спрете да си представяте, няма да ви се получи точно тази комбинация, защото вече има такъв младеж и той се казва Дончо Златев.
Той наистина е най-високият, най-усмихнатият и най-добрият студент в БСУ...при това не само за тази година.
Първото впечатление при контакт с този младеж е за ведър и усмихнат човек. На всичкото отгоре усмивката му не е изкуствена, а буквално грее на лицето му.
Едва ли само за това, но вероятно и затова преподавателите от БСУ го определиха като най-добър студент за 2012 год.
И така, един висок не рус мъж с нелачени обувки от Казанлък представи бургаската академична общност на националния конкурс, където беше избран за един от най-добрите студент на България за годината.
Реших да играя грубо и репортерски. Докато Дончо се усмихваше, рязко го потитах дали номинацията от преподавателите му, не го е превърнала в зубрач в очите на неговите състуденти?
Двуметровият, че и повече, левент изобщо не мигна и с доста голямо самочувствие отговори, че няма как да е така, защото е участвал в много проекти през годината и явно преподавателите са решили, че той няма да посрами университета, ако го представлява.
И напереният бургаски студент без никакво притеснение отишъл в София, където освен него на събитието се появили и много поп и рок звезди и разбира се студенти от цяла България. Един вид новината от събитието би трябвало да звучи приблизително така „Дончо Златев и българският академичен елит бяха поздравени от български поп и рок звезди”
Там бъдещият журналист си оспорвал първото място в категорията „Социални, правни и стопански науки” или общо взето се конкурирал с финансисти, юристи и още такива колеги.
Съвсем естествено беше да го попитам откъде накъде е избрал да учи журналистика. Историята се оказа почти романтична, да се не надява човек.
В дните на неопитното си юношество Дончо бил ревностен почитател на радио-шоу в родния Казанлък. Обаждал се постоянно в живото предаване, печелел награди и в един момент толкова често се виждал с екипа, че журналистите го поканили да стане част от екипа им. В един момент дори го ползвали като тон-режисьор. Ами то си е стара истина. Влезе ли човек веднъж в радио или влезе ли веднъж радиото в човека, остава там завинаги.
Така избрал да се посвети на тази професия. Само че сега в навечерието на своето дипломиране признава малко тъжно, че е позагубил част от илюзиите си. Все пак увереност му дава наученото от неговите преподаватели, на които благодари от сърце затова, че са доразвили уменията му и са му помогнали да ги прилага в практиката.
Вече има и реални предложения да започне работа като журналист, но на този етап мисли само за дипломирането си.
Дончо недоумява защо повечето хора в България мислят, че да завършиш журналистика е нещо страшно лесно. На такива хора той просто обяснява ,че са нужни много усилия и воля. Споделя, че сам усеща известно обезценяване през последните години на тази професия, но продължава да вярва, че журналистите трябва да останат зад принципите си, защото иначе няма да останат...журналисти.
На подмятането ми, че тази професия май вече е изцяло женско царство, им отговаря усмихнато, че в редакциите има много жени, но повечето главни редактори са мъже.
Ведрият студент ми призна, че по време на лятната си бригада в малко градче в САЩ е бил изключително впечатлен от американската журналистика.
Там Дончо установил, че колегите му отвъд океана залагат основно на позитивното звучене в своите публикации. Водещи новини на първа страница не били убийства или катастрофи, а завръщането на местни войници живи и здрави от спасителни мисии в чужбина. Дори имало и случай на загубен човек някъде из безкраен национален парк и американските медии не излъчили новина „загуби се човек”, а „Търсят се доброволци за издирването и спасяването на изгубен човек”
Така че може би не е далеч времето, когато истеричната и зловонна българска медийна среда ще бъде проветрена от такива ведри, позитивни и извисени /няма как да е иначе при този ръст/ млади журналисти като най-добрия бургаски студент за 2012 год.
Да му пожелаем успех.
Коментари
08 дек. 2012
2012-12-08
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Дончо Златев или безспорно най-добрият
[caption id="attachment_13531" align="alignleft" width="300"]
Дончо Златев е най-добрият бургаски студент за 2012 год.[/caption]
Представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал, ако сте най-високият младеж сред хиляди други момчета и момичета? Признайте си, много от вас биха искали да са на мястото на такъв човек.
А представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал сред връстниците ви, ако сте изключително позитивен млад човек?
А представяте ли си какво уважение бихте спечелили, ако преподавателите в един изключително реномиран университет ви определят за най-добрия студент на годината?
Спрете да си представяте, няма да ви се получи точно тази комбинация, защото вече има такъв младеж и той се казва Дончо Златев.
Той наистина е най-високият, най-усмихнатият и най-добрият студент в БСУ...при това не само за тази година.
Първото впечатление при контакт с този младеж е за ведър и усмихнат човек. На всичкото отгоре усмивката му не е изкуствена, а буквално грее на лицето му.
Едва ли само за това, но вероятно и затова преподавателите от БСУ го определиха като най-добър студент за 2012 год.
И така, един висок не рус мъж с нелачени обувки от Казанлък представи бургаската академична общност на националния конкурс, където беше избран за един от най-добрите студент на България за годината.
Реших да играя грубо и репортерски. Докато Дончо се усмихваше, рязко го потитах дали номинацията от преподавателите му, не го е превърнала в зубрач в очите на неговите състуденти?
Двуметровият, че и повече, левент изобщо не мигна и с доста голямо самочувствие отговори, че няма как да е така, защото е участвал в много проекти през годината и явно преподавателите са решили, че той няма да посрами университета, ако го представлява.
И напереният бургаски студент без никакво притеснение отишъл в София, където освен него на събитието се появили и много поп и рок звезди и разбира се студенти от цяла България. Един вид новината от събитието би трябвало да звучи приблизително така „Дончо Златев и българският академичен елит бяха поздравени от български поп и рок звезди”
Там бъдещият журналист си оспорвал първото място в категорията „Социални, правни и стопански науки” или общо взето се конкурирал с финансисти, юристи и още такива колеги.
Съвсем естествено беше да го попитам откъде накъде е избрал да учи журналистика. Историята се оказа почти романтична, да се не надява човек.
В дните на неопитното си юношество Дончо бил ревностен почитател на радио-шоу в родния Казанлък. Обаждал се постоянно в живото предаване, печелел награди и в един момент толкова често се виждал с екипа, че журналистите го поканили да стане част от екипа им. В един момент дори го ползвали като тон-режисьор. Ами то си е стара истина. Влезе ли човек веднъж в радио или влезе ли веднъж радиото в човека, остава там завинаги.
Така избрал да се посвети на тази професия. Само че сега в навечерието на своето дипломиране признава малко тъжно, че е позагубил част от илюзиите си. Все пак увереност му дава наученото от неговите преподаватели, на които благодари от сърце затова, че са доразвили уменията му и са му помогнали да ги прилага в практиката.
Вече има и реални предложения да започне работа като журналист, но на този етап мисли само за дипломирането си.
Дончо недоумява защо повечето хора в България мислят, че да завършиш журналистика е нещо страшно лесно. На такива хора той просто обяснява ,че са нужни много усилия и воля. Споделя, че сам усеща известно обезценяване през последните години на тази професия, но продължава да вярва, че журналистите трябва да останат зад принципите си, защото иначе няма да останат...журналисти.
На подмятането ми, че тази професия май вече е изцяло женско царство, им отговаря усмихнато, че в редакциите има много жени, но повечето главни редактори са мъже.
Ведрият студент ми призна, че по време на лятната си бригада в малко градче в САЩ е бил изключително впечатлен от американската журналистика.
Там Дончо установил, че колегите му отвъд океана залагат основно на позитивното звучене в своите публикации. Водещи новини на първа страница не били убийства или катастрофи, а завръщането на местни войници живи и здрави от спасителни мисии в чужбина. Дори имало и случай на загубен човек някъде из безкраен национален парк и американските медии не излъчили новина „загуби се човек”, а „Търсят се доброволци за издирването и спасяването на изгубен човек”
Така че може би не е далеч времето, когато истеричната и зловонна българска медийна среда ще бъде проветрена от такива ведри, позитивни и извисени /няма как да е иначе при този ръст/ млади журналисти като най-добрия бургаски студент за 2012 год.
Да му пожелаем успех.
Коментари
Дончо Златев е най-добрият бургаски студент за 2012 год.[/caption]
Представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал, ако сте най-високият младеж сред хиляди други момчета и момичета? Признайте си, много от вас биха искали да са на мястото на такъв човек.
А представяте ли си какво впечатление бихте предизвиквал сред връстниците ви, ако сте изключително позитивен млад човек?
А представяте ли си какво уважение бихте спечелили, ако преподавателите в един изключително реномиран университет ви определят за най-добрия студент на годината?
Спрете да си представяте, няма да ви се получи точно тази комбинация, защото вече има такъв младеж и той се казва Дончо Златев.
Той наистина е най-високият, най-усмихнатият и най-добрият студент в БСУ...при това не само за тази година.
Първото впечатление при контакт с този младеж е за ведър и усмихнат човек. На всичкото отгоре усмивката му не е изкуствена, а буквално грее на лицето му.
Едва ли само за това, но вероятно и затова преподавателите от БСУ го определиха като най-добър студент за 2012 год.
И така, един висок не рус мъж с нелачени обувки от Казанлък представи бургаската академична общност на националния конкурс, където беше избран за един от най-добрите студент на България за годината.
Реших да играя грубо и репортерски. Докато Дончо се усмихваше, рязко го потитах дали номинацията от преподавателите му, не го е превърнала в зубрач в очите на неговите състуденти?
Двуметровият, че и повече, левент изобщо не мигна и с доста голямо самочувствие отговори, че няма как да е така, защото е участвал в много проекти през годината и явно преподавателите са решили, че той няма да посрами университета, ако го представлява.
И напереният бургаски студент без никакво притеснение отишъл в София, където освен него на събитието се появили и много поп и рок звезди и разбира се студенти от цяла България. Един вид новината от събитието би трябвало да звучи приблизително така „Дончо Златев и българският академичен елит бяха поздравени от български поп и рок звезди”
Там бъдещият журналист си оспорвал първото място в категорията „Социални, правни и стопански науки” или общо взето се конкурирал с финансисти, юристи и още такива колеги.
Съвсем естествено беше да го попитам откъде накъде е избрал да учи журналистика. Историята се оказа почти романтична, да се не надява човек.
В дните на неопитното си юношество Дончо бил ревностен почитател на радио-шоу в родния Казанлък. Обаждал се постоянно в живото предаване, печелел награди и в един момент толкова често се виждал с екипа, че журналистите го поканили да стане част от екипа им. В един момент дори го ползвали като тон-режисьор. Ами то си е стара истина. Влезе ли човек веднъж в радио или влезе ли веднъж радиото в човека, остава там завинаги.
Така избрал да се посвети на тази професия. Само че сега в навечерието на своето дипломиране признава малко тъжно, че е позагубил част от илюзиите си. Все пак увереност му дава наученото от неговите преподаватели, на които благодари от сърце затова, че са доразвили уменията му и са му помогнали да ги прилага в практиката.
Вече има и реални предложения да започне работа като журналист, но на този етап мисли само за дипломирането си.
Дончо недоумява защо повечето хора в България мислят, че да завършиш журналистика е нещо страшно лесно. На такива хора той просто обяснява ,че са нужни много усилия и воля. Споделя, че сам усеща известно обезценяване през последните години на тази професия, но продължава да вярва, че журналистите трябва да останат зад принципите си, защото иначе няма да останат...журналисти.
На подмятането ми, че тази професия май вече е изцяло женско царство, им отговаря усмихнато, че в редакциите има много жени, но повечето главни редактори са мъже.
Ведрият студент ми призна, че по време на лятната си бригада в малко градче в САЩ е бил изключително впечатлен от американската журналистика.
Там Дончо установил, че колегите му отвъд океана залагат основно на позитивното звучене в своите публикации. Водещи новини на първа страница не били убийства или катастрофи, а завръщането на местни войници живи и здрави от спасителни мисии в чужбина. Дори имало и случай на загубен човек някъде из безкраен национален парк и американските медии не излъчили новина „загуби се човек”, а „Търсят се доброволци за издирването и спасяването на изгубен човек”
Така че може би не е далеч времето, когато истеричната и зловонна българска медийна среда ще бъде проветрена от такива ведри, позитивни и извисени /няма как да е иначе при този ръст/ млади журналисти като най-добрия бургаски студент за 2012 год.
Да му пожелаем успех.
Коментари