Хем вълкът сит, хем агнето цяло

[caption id="attachment_13381" align="alignleft" width="248" caption="Пламена е разтърсена от прозрението, че жълтите вестници стават за...подпалки"][/caption] Преди няколко дни с мои приятели съвсем ненадейно се озовахме в един от големите хранителни магазини. Знаете, в повечето такива освен храна, продават всякакви щуротии. Спряхме се на щанда с вестниците. Аз заразглеждах едно детско списание. Не знам защо, но с напредването на възрастта, започвам да намирам все повече смисъл в тях. Особено ако започна да ги сравнявам с останалите печатни издания. В детските списания поне има смисъл – има история, има чувство за хумор, загадки и даже поуки. Никой от издателите на подобни четива не се мъчи да представи героите в различна светлина, не цензурира казаното от тях и не се мъчи да скрие недостатъците им. Те са си такива каквито са – скъперници, глупаци, красавици, гении и чудаци. Моите приятели посегнаха към жълтите вестници и сложиха два от тях в кошницата си. Естествено, аз като студентка по журналистика, възвисяваща качеството на професията, сметнах за недопустимо закупуването на подобни четива. Смятам, че хората трябва да се снабдяват с информация само от сериозна, бастунска, скучна и трудна за четене преса. В противен случай удоволствието се губи. Нали човек трябва да се поизпоти малко, да посрича, да се почуди къде е краят на изречението и има ли изобщо някаква водеща мисъл в статията.  Не се чувстваш по-умен, нито пък по-щастлив, тъй като навярно си схванал написаното и си се уверил, че държавата, в която живееш не е сън, да отмине. Възмущавах се аз, а моите приятели се възмутиха двойно повече. „Ама ние няма да ги четем, тия вестници. Трябват ни, за да запалим камината с тях.“ След тези редове, би трябвало да направя кратка пауза, защото всякакъв коментар би бил излишен. Не става въпрос за качеството на вестниците. Ако познавахте моите приятели, щяхте да се уверите, че на тях им е все тая за качеството. Всеки друг вестник би могъл да бъде сред избраните. Просто тези два вестника бяха най-евтините на щанда и затова именно те бяха натоварени с тежката мисия да бъдат подпалки. Едва сега разбрах какъв точно е смисълът на една българска рап песен, в която лирическият герой пее: „и да мятам, и да мятам, пари кат‘ вестници да хвърлям“. Изводът е направен от двама души на по 21 години и от един рапър: вестниците са най-добри за мятане. Било то в огън или където си пожелаете. Представете си само – камина, огън, а над пламъците се възнасят заглавия от дим: „Фолкпевицата Цеца – загоритенджерата на българската музика“ или „Б.Б. запали фитила на поредния министър“. Вижте, дайте да не се лъжем – ние сме бедна държава, трябва да използваме ресурсите, с които разполагаме, максимално. Ако следвате постъпката на моите приятели – хем ще сте добре осведомени, хем ще стоите на топло през зимата и то за сметка на по-ниски сметки за парно. Традицията вестниците да се използват докрай има дълбоки корени в миналото. Замислете се за времената, когато тоалетната хартия не е била широко разпространена из нашия край на света. Шегата на страна, но това е начинът, журналистиката със сигурност да започне да изпълнява своите функции – да обслужва интересите на обществото.  Критика – няма. Обслужване на интереси има, но не съм сигурна дали биха могли да се нарекат обществени и ако могат, в каква степен са такива. Колкото до мен – не се притеснявайте. След тази статия, най-вероятно и аз ще мога да намеря своето място в сферата на журналистиката. Надявам се да ми предложат работа като продавач на сергия за вестници. автор: Пламена Джигова Коментари