Завръщането на любовта у дома

Природата е създала у нас, хората, илюзия за отсъствие на управлението й, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, тъй като бихме й се подчинявали напълно и нямаше да можем да изградим самостоятелност в развитието си. Всъщност, тя винаги и във всичко ни управлява. Постепенно осъзнаваме, че не сме нейни господари, а  обратно, природата е висшата сила в света и трябва да знаем следните закони:

• Природата работи на слънчева светлина.
• Природата използва само необходимата енергия.
• Природата придава формата в съответствие с функцията.
• Природата рециклира всичко.
• Природата възнаграждава сътрудничеството.
• Природата се основава на разнообразието.
• Природата изисква опит в местните условия.
• Природата ограничава неумереността отвътре.
• Природата разкрива силата на ограничението.

Ако ги спазваме, се превръщаме от вредни в неутрални същества, а ако поправим своите егоистични и антиприродни свойства на алтруистични, то ще се издигнем на вечното и съвършено ниво на природата. Тогава ще можем да постигнем и истинската любов между нас, самите, като надмогнем животинската, егоистична любов, която е неспособна продължително да  съществува. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, с осъзната и хуманна връзка. Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление и пълнота, заради което искаме да сме заедно и да създадем семейство. Но тези усещания постепенно стихват, понеже в природата такова състояние на влюбеност е нетрайно. По-късно то ни заставя да го търсим през целия си живот. Необходим е пълен поврат в отношението на човека към обкръжението, към другите хора, към себе си и природата. Не е лесно и трудно можем да го постигнем, защото трябва да приемем  едно обединение, съпричастност и подкрепа на всичко около нас, аналогично на разкриващата ни се днес глобална, интегрална система на природата, в която всички ние сме взаимно свързани. Както в целия свят, където е необходимо да постигаме мира и съгласието, защото иначе не бихме могли да оцелеем, така и за да съхраним семейството си, трябва да поддържаме съзнателно висок стимул. Съединявайки се от безизходност с целия свят, изведнъж ще открием, че достигнатото постижение съвсем не е материалното благополучие, поставено от нас като цел, за да бъдем подтикнати да установим добрите отношения помежду си. А ще открием, че във връзката между нас присъства едно ново усещане, дистанциращо ни от материалното възприемане на живота. Чувстваме живота по-духовен, по-полезен, по-необходим за другите и постигаме такова напълване на своите усещания, каквото никога не сме изпитвали досега. Сякаш летим във въздуха. Изпълнени сме с необикновена лекота в битието си и не мислим за смъртта. Колкото и да се споделя това усещане, хората не биха разбрали. Затова природата ни подтиква по всякакъв начин и във всички сфери на съществуването ни с болка и  страдания, като ни заставя да се обединим, докато не сме се унищожили едни други. Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим и се разделяме. Но когато всеки от нас, отделен и сам в света, открие недостига на любовта, а има в себе си потребност и желанието да обича, ще разбере тогава, какво висше напълване дава любовта между хората и ще поиска да го има в своето семейство. Така ще се завърнем в семейството си, чак след като се научим да обичаме цялото човечество. Ще се стремим и ще достигнем такава връзка и с партньора си. И тогава вече няма да е важно, че след брой години ще се състарим и не ще бъдем толкова красиви, както в младостта си. Но няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност по друг начин и само след като се научим да изграждаме отношенията си, като се съединяваме с целия свят. автор: Емилия Наумова             Коментари