
Можем да си направим много трансплантации, да заменим всички свои органи, но няма да засегнем “истинската същност на човека” в нашето тяло.
Същото ще стане, ако ни присадят мозък. Нашият мозък не е мислещ, защото мислите не се формират в него. Мозъкът е само проводникът, който ни съединява с полето на вселенския разум, както и нашите желания се намират в същото това поле, а не в нашето тяло. Тялото ни съществува в това поле, но е само приемник.
Малката “индукция”, която се предизвиква в нас е това, чрез което възприемаме живота.
У всеки от нас има “специфично устройство”, подобно на индукционна бобина, която улавя полето извън нас и в която се индуцират токове. И тези токове, тази част от тях, която можем да опознаем, да усилим, да осъзнаем е всъщност това, което ние усещаме от околния свят. В действителност, около нас съществува само поле с огромна сила и напрежение.
Можем да разширяваме възможностите на това “специфично устройство”, за да улавя по-голяма част от полето около нас, като се свързваме с другите хора и така го “активираме”, прониквайки се от чуждите желания. А започвайки да мислим и да чувстваме, как да се сближаваме с хората и как да сближаваме хората помежду си, ние постигаме възможността за своето собствено осъзнаване.
Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Ние можем да предаваме мислите си. Някои хора са по-чувствителни и усещат, когато някой ги гледа в гръб, предусещат мислите, усещанията на другите, а други хора са по-малко чувствителни.
Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана с неживата, растителната и животинската природа, като всички те, заедно, образуват природата.
Когато се стремим към интегралност, т.е. към взаимна връзка, разкриваме единната система на природата, която е като единен компютър. Всеки от нас е, все едно компютър, включен към всички останали компютри. И когато всичките седем милиарда компютри се съединят заедно, се уподобяваме на единната природа.
Общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас в свързващата ни мрежа. И затова, когато се “фиксираме” помежду си, т.е. когато “личните ни модеми” се свържат един с друг, се образува огромната, широка и разумна мрежа на света.
Тогава вече, започваме да усещаме единното движение на природата в тази световна мрежа и най-важното, добиваме представа за нашата собствена еволюция и по какъв начин се развиваме.
Така ще можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личната ни памет, от индивидуалните ни записи, от нашите данни. И ще можем да видим своите бъдещи състояния, защото ще се чувстваме включени в тази мрежа.
Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения на времето и пространството, както казват днес квантовите физици.
И ще можем да променим себе си, според думите на А.Гостев, д.п.н., проф. от Института по психология “РАН”:
“Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилното възприемане на света. Те не осъзнават, че моралните закони са обективни и за да променим нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството и да започнат да култивират в себе си любовта един към друг”.
Зад силата на мисълта стои разбирането за това, какво искаме, кои желания можем и кои не можем да осъществим. Мисълта служи на желанията, които са в основата на нашето “Аз“. Именно, силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искаме. Тя сортира желанията, проверява ги и ни представя резултата: “Ето, тези желания постепенно да реализираш, част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в бъдеще“. Някои желания отхвърля: “Това е много опасно, ще постигнеш нещастие, болести и смърт“.
Мисълта подрежда всички желания – лесни и трудни, дългосрочни и краткосрочни, затворените в нас и тези, които зависят от обкръжението – неживо, растително, животинско и човешко. Тя не действа сама, по себе си, а се извисява над желанията и ни насочва към правилната им реализация. Невъзможно е да я разглеждаме, откъсната от реалността.
Силата на мисълта е предназначена да ни помага в управляването на желанията ни, които са нашето “Аз“. Позволява ни да упорстваме и да подхранваме, което и да е от желанията, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност и да ни оказва по-голям натиск. И обратно, можем да намалим силата на мисълта и “да убием” желанието, като се убедим, че то не е позитивно.
Така, въпреки че, мисълта е продукт на желанието, чрез контролирането на мисълта, можем да контролираме желанието. Това е много сложна система. Необходимо е човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно и така ще оформи правилно и себе си. Защото, всичко е в резултат от действието на този механизъм. Можем мислено да убедим себе си за положителни промени и обратно, към заболявания и дори смърт.
Така силата на умствената издръжливост и упоритост може да убие и да върне към живота. Тя зависи от умственото постоянство, което се получава чрез близкото общуване с хора със сходни проблеми, тъй като чрез дискусии се достига и утвърждава правилното мнение и се достига до самостоятелното убеждаване.
Всички, ние сме взаимно свързани и сме доста чувствителни елементи на природата, които се намират под влиянието на околните. Те могат да ни убедят в нещо, било то с положителен или с отрицателен ефект. Случва се да мислим лошо за някого и дори без да разговаряме с него, то мислите ни, вероятно, му оказват това отрицателно въздействие.
Силата на мисълта е проява на власт над самите нас, върху другите хора и от хората върху природата. Чрез мисълта можем да имаме власт и контрол над отношенията ни с общочовешките и духовните сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в този възможен диапазон на състоянията.
Тази система е от такова голямо значение, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както за детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и за възрастните е необходимо всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а желанията и мислите трябва да са уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще имаме усещането за комфорт, а всеки дисбаланс в себе си ще можем да компенсираме.
Това е и основата на психическото здраве – да можем да постигнем, което искаме; това, за което мислим – можем да поискаме; можем да не искаме повече от това, което е осъществимо и целесъобразно, и обратно – няма защо да се ограничаваме от това, което не излиза от тези рамки.
автор: Емилия Наумова
Коментари