[caption id="attachment_12977" align="alignleft" width="300" caption="Диян Славов и компанията "Билдстрой" поеха предизвикателството да ретаврират старинния френски замък"]
[/caption]
От уроците по литература и по история съм запомнил преданията за майстор Манол, макар че нямам спомени какво точно беше построил в своята легенда и разказите за майстор Кольо Фичето. Признавам си обаче, че така и не успях да науча за някой роден строител, който да е изградил...замък.
Ами дори в прочутото описание на царския дворец в Преслав пише какво ли не за богаството и за тронните зали и за самия български владетел, но изобщо не се споменава нищо за майстора, който е съградил тази сграда за чудо и приказ.
Затова, когато чух, че в Бургас има строител, който със своите колеги в момента възстановява в оригиналния му вид старинен френски замък...е, тогава любопитството ми ме тласна към безразсъдното желание да го открия.
Представях си, че ще видя някой суров грамаден мъж, в стресиращо огромен офис с неумолима секретарка пред портите му. С две думи очаквах да срещна някой излъчващ самочувствие и арогантност тип, който ще ми покаже вратата след няколко минути.
Нищо подобно. Посрещна ме млад и усмихнат човек, с едва едва прошарени коси. Покани ме в офиса си и...с мъка сподавих изненадата на лицето си. Оказа се, че бургаският строител, който в момента защитава фирмената и личната си репутация във Франция, работи в малко и много уютно местенце, където всичко му е на една ръка разстояние.
Бързо ми стана ясно, че за разлика от повечето парвенюта и случайно забогатели хора в Бургас Диян Славов пет пари не дава за излишната показност и безмислен лукс.
Разказа ми, че още от невръстните си години е по строежите, там където повече от петдесет години е баща му.
Сподели ми, че не му е омръзнало и още му доставя удоволствие да изгражда и строи с ръцете си.
През смях ми каза, че всички похвали и критики за моловете в България трябва да са насочени и към него, защото със своята компания е участвал в строителството на всички такива търговски комплекси в цялата страна...с изключение на един.
И дали заради семейните традиции, дали заради майсторлъка си, дали заради репутацията си или заради всичко това днес Диян Славов и хората му строят не само в България, но и в Германия, Румъния и вече във Франция.
[caption id="attachment_12980" align="alignleft" width="300" caption="Строителите започнали да градят замъка през 16 век"]
[/caption]
Питах го как се е стигнало до това да участва в реконструкцията на старинен френски замък и разбрах, че цялата работа станала малко случайно.
Един много известен руски артист, човек на изкуството обикалял родното Черноморие и бил толкова впечатлен от изпълнението на няколко сгради, че потърсил информация за това кой е строителят.
Станало малко като в приказката за Котарака в чизми. Питал руснакът кой е построил този хотел, а хората отвръщали”Построи го Билдстрой”. Питал кой е построил тези апартаменти, а хората отвръщали „Изградиха ги от Билдстрой”. Само че докато в приказката пред главния герой вървял хитрият котарак, тук пред моя събеседник вървяла неговата репутация и авторитет.
Така станало. Руснакът го издирил и му казал, че иска да го наеме, за да реставрира, реконструира и реновира личния му замък. Изненадата за бургазлията била огромна.
Тогава Диян си спомнил как преди седем осем години в България се появила идеята за моловете. Нямало от кого да се учат, нямало родни модели, които да използват. Наложило се да обикалят по цяла Европа, за да видят как става и да го направят у нас. Сега било същото. Намало нито един българин, който да знае как става това.
Не се чудил дълго, грабнал куфарите и тръгнал към Франция. Мястото било на 60 км. от Марсилия.
[caption id="attachment_12981" align="alignright" width="300" caption="В някои секции комплексът от сгради се нуждае от огромен ремонт"]
[/caption]
Първите три дни обикалял из безкрайните коридори на замъка и се пляскал по челото. Направо го заболяла главата. Това бил цял комплекс от сгради и прилежащи постройки с обща застроена площ над 4000 кв. метра. Бил започнат през 16 век и бил завършен през 18 век. Под всичко това имало система от тунели с обща дължина над 4 км. Собствениците дори нямали представа какво има под земята в тези катакомби.
Цялото имение било на площ от 80 дка.
Обикалял, обикалял и все повече изпадал в изумление. Бургазлията, който имал претенции, че е наясно с всички модерни технологии в съвременното строителство изпаднал в шок, когато проумял, че строителите от 16, 17 и 18 век са постигнали с камък и дърво и на ръце, онова, което днешните майстори правят със супер техника.
Разбрал, че колегите му от онези времена наистина били много добри, но приел предизвикателството да се опита да покаже, че и българските майстори не им отстъпват.
Така започнало всичко. Сега екипът на Диян Славов постоянно се допитва до френски консултант, който е наясно с архитектурата от 16 век.
Самият замък би гарантирал безсънни нощи на всеки строителен предприемач по света. Бил построен върху скатове, започвал като четириетажна постройка, преминавал в кула, после в една едноетажна зала, после в двуетажна сграда, след това отново се извисявал и изобщо разликата между отделните нива била 10-15 метра.
Всичко това трябвало да се ремонтира, реновира и възстанови в максимална близост до оригинала. Но освен всичко поръчката включвала и условие ремонтираният замък да се отоплява с възобновяеми енергийни източници.
Изискването било обаче нищо да не се променя, разрушава или поврежда, защото неустойките по договора били най-малкото. По-страшни били санкциите, които държавата би наложила, ако старината бъде унищожена по някакъв начин.
И така метър след метър, камък след камък, стъпка по стъпка бургаските строители започнали да пишат наистина нова страница във фирмената си история.
Питах го дали няма да си построи свой замък в България, а той ми призна, че аристокрацията му е далечна и със своето семейство живее нормално и спокойно.
Но се оказа, че все пак ще строи нещо необичайно.
Бургазлията за втори път впечатлил своя руски клиент. Човекът на изкуството толкова харесал работата на българите, че пак извикал Диян настрани за нови преговори. Казал му, че иска след няколко години, когато се оттегли от голямата сцена, да заживее в България и че иска някъде на брега на морето да му бъде построен ...да, правилно сте се досетили...поискал да му построят замък на българското Черноморие.
Така неусетно за няколко месеца Диян Славов и компанията му открили една непозната за родните строители пазарна ниша.
Въпросът ми дали смята, че това ще го изстреля в нова професионална орбита го накара пак да се засмее от сърце. После ми каза:
Ами, да. Случайно се захванахме с това, стремим се да докажем, че можем да се справим и ако покажем добри резултати, ще продължим да работим и в строигтелството на замъци.
Дано успее. След години в някои учебници по история пък може да се разказва за майстор Диян от Бургас, който съградил замък за чудо и приказ...до Марсилия. Защо не.
Коментари
[/caption]
От уроците по литература и по история съм запомнил преданията за майстор Манол, макар че нямам спомени какво точно беше построил в своята легенда и разказите за майстор Кольо Фичето. Признавам си обаче, че така и не успях да науча за някой роден строител, който да е изградил...замък.
Ами дори в прочутото описание на царския дворец в Преслав пише какво ли не за богаството и за тронните зали и за самия български владетел, но изобщо не се споменава нищо за майстора, който е съградил тази сграда за чудо и приказ.
Затова, когато чух, че в Бургас има строител, който със своите колеги в момента възстановява в оригиналния му вид старинен френски замък...е, тогава любопитството ми ме тласна към безразсъдното желание да го открия.
Представях си, че ще видя някой суров грамаден мъж, в стресиращо огромен офис с неумолима секретарка пред портите му. С две думи очаквах да срещна някой излъчващ самочувствие и арогантност тип, който ще ми покаже вратата след няколко минути.
Нищо подобно. Посрещна ме млад и усмихнат човек, с едва едва прошарени коси. Покани ме в офиса си и...с мъка сподавих изненадата на лицето си. Оказа се, че бургаският строител, който в момента защитава фирмената и личната си репутация във Франция, работи в малко и много уютно местенце, където всичко му е на една ръка разстояние.
Бързо ми стана ясно, че за разлика от повечето парвенюта и случайно забогатели хора в Бургас Диян Славов пет пари не дава за излишната показност и безмислен лукс.
Разказа ми, че още от невръстните си години е по строежите, там където повече от петдесет години е баща му.
Сподели ми, че не му е омръзнало и още му доставя удоволствие да изгражда и строи с ръцете си.
През смях ми каза, че всички похвали и критики за моловете в България трябва да са насочени и към него, защото със своята компания е участвал в строителството на всички такива търговски комплекси в цялата страна...с изключение на един.
И дали заради семейните традиции, дали заради майсторлъка си, дали заради репутацията си или заради всичко това днес Диян Славов и хората му строят не само в България, но и в Германия, Румъния и вече във Франция.
[caption id="attachment_12980" align="alignleft" width="300" caption="Строителите започнали да градят замъка през 16 век"]
[/caption]
Питах го как се е стигнало до това да участва в реконструкцията на старинен френски замък и разбрах, че цялата работа станала малко случайно.
Един много известен руски артист, човек на изкуството обикалял родното Черноморие и бил толкова впечатлен от изпълнението на няколко сгради, че потърсил информация за това кой е строителят.
Станало малко като в приказката за Котарака в чизми. Питал руснакът кой е построил този хотел, а хората отвръщали”Построи го Билдстрой”. Питал кой е построил тези апартаменти, а хората отвръщали „Изградиха ги от Билдстрой”. Само че докато в приказката пред главния герой вървял хитрият котарак, тук пред моя събеседник вървяла неговата репутация и авторитет.
Така станало. Руснакът го издирил и му казал, че иска да го наеме, за да реставрира, реконструира и реновира личния му замък. Изненадата за бургазлията била огромна.
Тогава Диян си спомнил как преди седем осем години в България се появила идеята за моловете. Нямало от кого да се учат, нямало родни модели, които да използват. Наложило се да обикалят по цяла Европа, за да видят как става и да го направят у нас. Сега било същото. Намало нито един българин, който да знае как става това.
Не се чудил дълго, грабнал куфарите и тръгнал към Франция. Мястото било на 60 км. от Марсилия.
[caption id="attachment_12981" align="alignright" width="300" caption="В някои секции комплексът от сгради се нуждае от огромен ремонт"]
[/caption]
Първите три дни обикалял из безкрайните коридори на замъка и се пляскал по челото. Направо го заболяла главата. Това бил цял комплекс от сгради и прилежащи постройки с обща застроена площ над 4000 кв. метра. Бил започнат през 16 век и бил завършен през 18 век. Под всичко това имало система от тунели с обща дължина над 4 км. Собствениците дори нямали представа какво има под земята в тези катакомби.
Цялото имение било на площ от 80 дка.
Обикалял, обикалял и все повече изпадал в изумление. Бургазлията, който имал претенции, че е наясно с всички модерни технологии в съвременното строителство изпаднал в шок, когато проумял, че строителите от 16, 17 и 18 век са постигнали с камък и дърво и на ръце, онова, което днешните майстори правят със супер техника.
Разбрал, че колегите му от онези времена наистина били много добри, но приел предизвикателството да се опита да покаже, че и българските майстори не им отстъпват.
Така започнало всичко. Сега екипът на Диян Славов постоянно се допитва до френски консултант, който е наясно с архитектурата от 16 век.
Самият замък би гарантирал безсънни нощи на всеки строителен предприемач по света. Бил построен върху скатове, започвал като четириетажна постройка, преминавал в кула, после в една едноетажна зала, после в двуетажна сграда, след това отново се извисявал и изобщо разликата между отделните нива била 10-15 метра.
Всичко това трябвало да се ремонтира, реновира и възстанови в максимална близост до оригинала. Но освен всичко поръчката включвала и условие ремонтираният замък да се отоплява с възобновяеми енергийни източници.
Изискването било обаче нищо да не се променя, разрушава или поврежда, защото неустойките по договора били най-малкото. По-страшни били санкциите, които държавата би наложила, ако старината бъде унищожена по някакъв начин.
И така метър след метър, камък след камък, стъпка по стъпка бургаските строители започнали да пишат наистина нова страница във фирмената си история.
Питах го дали няма да си построи свой замък в България, а той ми призна, че аристокрацията му е далечна и със своето семейство живее нормално и спокойно.
Но се оказа, че все пак ще строи нещо необичайно.
Бургазлията за втори път впечатлил своя руски клиент. Човекът на изкуството толкова харесал работата на българите, че пак извикал Диян настрани за нови преговори. Казал му, че иска след няколко години, когато се оттегли от голямата сцена, да заживее в България и че иска някъде на брега на морето да му бъде построен ...да, правилно сте се досетили...поискал да му построят замък на българското Черноморие.
Така неусетно за няколко месеца Диян Славов и компанията му открили една непозната за родните строители пазарна ниша.
Въпросът ми дали смята, че това ще го изстреля в нова професионална орбита го накара пак да се засмее от сърце. После ми каза:
Ами, да. Случайно се захванахме с това, стремим се да докажем, че можем да се справим и ако покажем добри резултати, ще продължим да работим и в строигтелството на замъци.
Дано успее. След години в някои учебници по история пък може да се разказва за майстор Диян от Бургас, който съградил замък за чудо и приказ...до Марсилия. Защо не.
Коментари