На мъжете, с любов. I need them all!

Имам си виртуален приятел, обществена личност, който в една социална мрежа публикува статуси от типа "двете старчета от балкона на Кукленото шоу". Често се смея на анекдотите в тия статуси като Кермит, но понякога, същинска Пиги, русо и патетично се замислям заради  тях. Това говори зле за мен, нали, нормалните хора  разсъждават върху нещо прочетено на хартия, по възможност от автор със суицидни наклонности или със фамилна обремененост, но какво да направя, мама е естествена блондинка и това неминуемо ми се е отразило. И ето какво си мислех днес, след поредния прочетен статус на тема "мъже vs жени". Ние, жените, нямаме нужда от мъже. Мъжете имат нужда от нас! Ясно ми е, че сега някои ще кажат - тази пък откри топлата вода. Други ще вдигнат вежда многозначително, но на тях държа да им кажа, че не, не съм феминистка, нито гей, не съм и някоя озлобена и очукана от живота леля(засега)-  обичам мъжете, те обичат мен, значи, няма причина да съм заядлива или да им показвам среден пръст. Но обществената личност-приятел толкова категорично и пренебрежително бе присъдил служебна победа на мъжете над жените, че някъде из атавистичните дълбини на мозъка ми гласът на Роза Люксембург закънтя, токчетата на суфражистките зачаткаха, лейди Годайва хвърли фустата и яхна гола коня, а пред очите ми минаваше като на лента  видението на набучените на кол глави на поручик Ржевски, Юнг и десетина мои познати, драпащи се по  макарите и подмящи  дебелашки  смешки за това как мъжът е човек, а жената - нещо като прахосмукачка, дето може да готви. Да си сам в наше село е срамота. По тази причина много жени са готови на унижения, за да си имат половинка, готови са на курсове по актьорско майсторство да идат, за да могат да вържат лелеяният жених, а после цял живот да го бутат и дърпат, умишлено затъмнявайки се и превръщайки се в придатък към него. Жени с акъл като една човешка длан, но по-голям той не че им е нужен - достатъчно им е, за да печелят пари, да обезпечават семейството си, да работят като камериерки в собствения си дом, да прибират мъжа с колата от банкета, на който не са били заведени, да разбират постоянните му драми и депресии, да лекуват гъбичките и бялото течение, което благоверният им е лепнал, защото на същия тоя банкет, на който не са ги взели, е разнообразил и освежил брака си, да раждат сами децата си, защото мъжете им кръв не могат да гледат, а после сами да ги възпитават, защото пък той има кариера... Да, у наше село някои жени страдат от мозъчно възпаление в оная част на мозъка, която отговаря за самоуважението. И репликата  "абе, той иначе не е лош..." сякаш е татуирана на устните им - свити от страх да не останат сами, си го повтарят като мантра. Където има страх, няма любов. Но няколко поколения жени са възпитани в страх, включително и от собствените си майки. След като собствената ти майка смята, че ти, нейната дъщеря, няма начин да си щастлива, ако не си зависима емоционално и материално от някой с миризма на тестостерон, как да го повярваш ти самата? От друга страна, да се стереотипизират мъжете и жените също е проява на сексизъм, а аз от самото начало се опитвам да кажа, че много ви моля, не съм от тях! Има надежда, има. През последните години дори в наше село ситуацията взе да добива различен облик. Все още е срамота да си сам - даже президент не можеш да станеш, ако не си подписал в гражданското,  но жените започват да се отърсват от страховете на майките си и от чувството за вина, че имат мечти, различни от стандарта "сватба-бебе-счетоводителкаотосемдопет-тенджерите-даоженимдъщерята-моятгошодробнеядезначищесготвяяхния-свиркатанеенещоизвратено". Имам познати, които дори започват да влизат в другата крайност - да гледат на мъжа като на някакъв придатък, на бонус към цялостната картинка, като някоя от хилядите опции на пералнята, които е ок че ги има, ала не е задължително да се ползват. От друга страна, трябва да го храниш, гладиш, да му напомняш да смени крушката, да помага със сметките, да не мърмори за глупости, да не харчи излишно... Е, накрая ще стане така, че мъжете ще се научат да раждат и всички ще са доволни, никой няма да има претенции към другия. Да бе, да. Това мъжете няма да го допуснат. Поне не и в частта с раждането, виж, в частта с еманципацията едва ли ще се опъват. Еманципация - може. Че какво им е лошото на еманципантките? Бачкат, печелят, борят се за права и свободи, взимат самостоятелни решения... А докато тия дейности кипят, мъжете се чувстват все по-добре край практичните жени - та те толкова приличат на майките им, които са ги хранели и обличали като малки. Всяко следващо поколение възпитава все по-самостоятелни жени, които, подчинявайки се на естественият си инстинкт, раждат момчета, които, по силата на предопределеността и в резултат на силните си характери, превръщат във все по-неуверени и пасивни мъже, за които пък други практични жени се женят. И се влиза в един затворен кръг, от който единственото, което води като извод, е че жените нямат нужда от мъже, освен за продължението на рода. Тоест, като атрибут. Това е ужасно! Не мога да го приема. Искам да ви кажа, мъже- аз ви обичам и ви приемам не като даденост. Не може да  едаденост някой, която с поглед може да ви накара се чувствате сякаш летите. Който целува така, че земята спира да  се върти. Който става в два през нощта и идва да ви бърше сополите, защото току-що сте скъсали с голямата си любов. Който никога не забелязва двата килограма бонус по задника ви, но винаги разпознава кога бръмбарите в главата ви са пощръклели и се усмихва снизходително и търпеливо на глупостите, които дрънкате и правите. Вие сте мой приятел, моето рамо, моята топка в стомаха, моите сълзи, моят спаринг партньор, моят довереник, моето топло убежище от света, в който трябва да се правя на силна. Обятията, в които се чувствам слаба и защитена. Защото без вас силните жени са просто озлобени, очукани от живота лели. А аз не съм от тях! Засега. автор: Елка Стоянова Коментари