Къде ли са те, …висшите светове

Не трябва да се отчайваме, че онова което вчера ни е било ясно, днес не е! Защото, ако човек не получи висшата светлина и усещането за съществуващите духовни обекти, той не може да разбере, как е устроено и как действа мирозданието, защото изучаваното му няма аналог в нашия свят. Има книги, които ни помагат да направим първите стъпки по пътя към усещането на духовните сили. Необходимо е да ги четем бавно, усещайки вкуса на казаното, връщайки се към началото на фразата. Тогава е възможно да се навлезе в описваното, чрез собствените чувства или да се усети тяхното отсъствие, което също е необходим предварителен етап на духовното ни развитие. Книгите са написани, не за да бъдат бегло прочетени, а за да усетим своята собствена реакция. Макар и да се говори само за отношението ни към създалата ни сила, то е под различни форми, за да може всеки да открие подходящата фраза или дума, чрез която да навлезе в дълбочината на текста. Желанията и действията на егоизма са описани в “трето лице” и докато човек не е в състояние осезаемо да отдели съзнанието си от желанията си, той възприема подбудите и желанията на егоизма като “свои”. Необходимо е да четем многократно, във всякакви състояния и различни настроения, за да можем по-добре да разберем себе си, реакциите и възгледите си върху един и същи текст. Несъгласието с това, което четем е също положително, както и съгласието. Важното е да преживяваме текста, а несъгласието с него означава предварителна степен, която е обратната страна на познанието. Но именно, в резултат на бавното усещане на описваните състояния се развиват необходимите за усещането на духовните сили чувства, в които по-късно ще може да навлезе висшата светлина, намираща се около нас и обгръщаща ни, но засега без да я усетим. Тези книги не са написани за придобиване на знания, не и за запомняне. Не трябва да проверяваме, какво е останало в паметта ни от прочетеното. Добре е, всичко да се забравя и повторно четеният текст да изглежда напълно непознат. Това означава, че изцяло сме “напълнили” предишните си чувства и те са се “оттеглили”, предоставяйки мястото за работа, за запълване с нови, непознати чувства. Процесът на развиването на “новите органи” на чувствата се обновява постоянно и се акумулира в духовната неосезаема сфера на една  част от нас, за която имаме само усещане – душата ни. Затова е важно, “как се чувстваме в текста” по време на четене, а не след него, защото чувствата са вече изпитани и се проявяват в сърцето и в мозъка, при необходимостта за по-нататъшното ни развитие. Ако усещаме местата, в които книгата говори за нас, то тогава тя ще може да ни помогне да станем духовен проводник в търсенето на своя личен възход в духовното. Тогава ще разберем причината на своето раждане, ще получим възможността за явно докосване до духовните светове, за опознаване целта на творението, за усещането на природата, на вечността, на безсмъртието. И вече ще можем да си отговорим на известния на всички ни, справедлив и горчиво задаван от всеки, роден на земята, въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?” с: “Това е постигане на висшите светове! Всеки от нас е прав за това, което твърди, каквото и да е то. Защото казва онова, което чувства в даден момент с чувствата си и анализира с разума си. Хората, които са вече на възраст знаят, колко се променят възгледите им с течение на годините. А не можем да кажем, че човек преди не е бил прав, а днес е прав. Трябва да разберем, че днешното ни мнение е също невярно, за което ще се убедим утре. Затова, във всяко свое състояние, правим изводи и те са правилните за това състояние. И може да са напълно противоположни на изводите ни, направени в други състояния. Така че, не можем да разсъждаваме за други светове, за законите им и да съдим за качествата им от гледна точка на своите днешни критерии, които са критериите на нашия свят. Ние не притежаваме неземен разум, неземни усещания, неземни понятия и затова не можем да съдим за нещо неизвестно и да предлагаме решения. Виждаме, че дори в нашия свят постоянно грешим. Да съди за неземното може този, който притежава неземни свойства. Ако едновременно с това познава и нашите, земни свойства, той може поне приблизително, по някакъв начин да ни разкаже за неземното. Така, авторите на книги за духовното са хора от нашия свят, създадени със същите свойства, както всеки от нас и получили, свише, необходимите свойства, позволяващи им да разкажат за другия свят. Няма никаква стена между нашия и неземния, духовен свят. Но именно това, че духовният свят е “анти-нашия свят” по своите свойства, го прави неосезаем за нас дотолкова, че раждайки се в нашия свят, т.е. получавайки неговата природа, ние изцяло забравяме за своето предишно “анти-състояние”. Да усетим този “анти-свят” е възможно, ако постигнем неговата природа, разум и свойства. Как и в какво трябва да променим природата си на противоположна? Основният закон на духовния свят е абсолютният алтруизъм. Как можем да се сдобием с това свойство? Става чрез “вяра над разума”. Тъй като “здравият  разум” е основанието за постъпките ни, струва ни се, че не можем напълно да анулираме неговите доводи и да се опитваме, когато “краката ни са без опора, висящи във въздуха” да се хванем с две ръце за създалата ни сила. Защото в това състояние “не виждаме” с разума си, как можем да се спасим от приближаващите се обстоятелства. А в безнадеждния си опит да решим въпросите, “висим във въздуха” без опора и разумен отговор на въпроса: “Какво става с мен?”. Но ако сме в състояние мислено, въпреки критичния подход на разума и радвайки се на предоставящата ни се възможност “да затворим очите си с вяра” и поне за миг да издържим подобно състояние, ще видим, колко  прекрасно е то! И че именно, в такова състояние се намираме в истинската “вечна истина”, която няма да се промени утре, както всичките ни възгледи в миналото, защото сме свързани с вярата си в разумната сила, която е създала всичко около нас, видимо и невидимо и само чрез тази истина вече “виждаме” всички събития! автор: Емилия Наумова Коментари