[/caption]
Коя е Ели Ст.?
Тя е красива по онзи начин, по който само усмихнатите, уверени в себе си жени могат да са.
Рядко събира смелост да разбие нечие сърце, но е достатъчно смела, за да позволява да разбиват нейното.
Убедена е, че Вселената има нужда от гените й, затова се е мултиплицирала два пъти.
Резултатите са прекрасни и вече задминават по красота и ум оригинала.
Не разбира от мъже, но непрекъснато се опитва да промени това.
Не разбира от политика и няма никакво желание да променя това.
Не би си признала, че плаче на романтични филми, нито че гледа порно,
но и няма да седне да се хвали, че може да готви страхотно и да флиртува като по учебник.
Не я плаши мотиката, но предпочита мохитото,
а на този лист ще споделя с теб, читателю, всичко, което не разбира,
надявайки се с твоя помощ да открие наистина ли отговорът е 42.
От световният мир до мръсните чорапи, през носталгията по стари любови и бъдещи трепети - всичко ще бъде записано на Листът на Ели Ст.
Тя намери смелост да го откъсне от бележника си и да го закачи тук.
А ти ще намериш ли смелост да драснеш ред под него?
ПЪРВАТА СРЕЩА Е КАТО ПЪРВИЯТ ПЪТ - микс от неудобство, неувереност, възбуда и любопитство.
Тая тема е стара като света, всъщност, още когато в Едем цветята прецъфтявали по поляните, защото нямало кой да ги къса за букети, плодовете гниели по дърветата, защото нямало деца, които да ги берат, а млякото в реките вкисвало, защото нямало кой да го пие, но и да имало- кой, за Бога, може да яде плодове и да пие мляко нонстоп, без да си създаде сериозен проблем?
Та в онези далечни времена, Бог създал двама човеци. И след кратко недоразумение с някакви овошки и смокинови листа, се наложило тези двамата да сменят квартала. Оказало се не чак толкова лошо, най-малкото, имало реки с чиста питейна вода, но сред няколкото неудобства, които наследили те и поколенията им, било
всичките им първи срещи да водят само до неприятности.
Тривиално историята започва невинно. Те просто споделят един и същ отрязък на времево-пространственият континиум, но в някакъв момент въздухът се раздвижва, до нея долитат думи, а до него- аромат и някак неусетно те двамата решават да изядат заедно една ябълка. Не знам защо тази част от историята се натоварва с най-тежката част на греха, тя всъщност е най-сладкото от всичко, предварителната отплата за следващите мъки. Времето, в което един мъж и една жена прекарват в ухажване, онзи вселенски отрязък, в който двамата се стремят един към друг, е като наркотик.
И след дълъг танц на хормони, погледи, "неволни" реплики и смутено мълчание, неминуемо се стига до Срещата. И, ако щете вярвайте мъже, но на жените последният им дерт е какво да облекат. Основното им притеснение е, дали пък няма да се окажете по-глупави, отколкото си мислят. Ако на първа среща жената срещу вас ви гледа с възторг и ви кара да разказвате за себе си, сякаш от това зависи животът й, да знаете, че е чела Мороа. Не се притеснявайте, тя много добре знае, че на първа среща ще я запознаете само с онази част от себе си, в която сте с ликът на победител, но на този етап проблемите в работата ви и надрасканият от кварталните хлапета капак на багажника не я интересуват въобще. Всъщност, изцяло от това как ще се презентирате, зависи дали ще има втора среща и бъдете много внимателни. Решението за това го взима тя и е много вероятно да останете с впечатление, че не я харесвате, а да се окаже, че тя просто се е постарала да не я харесате.
За да има историята добър край, трябва да се подготвите предварително - влезте в няколко женски сайта, изчетете не само съветите, но и коментарите отдолу, опитайте се да влезете под кожата на жената и в крайна сметка, нямате представа колко е гадно през декември да се ходи на кола маска и с тънък чорапогащник и обувки на ток, така че оценете нашата жертва и не идвайте неподготвени!
Идеалният мъж може да се срещне на всеки ъгъл, е казал някой, но е пропуснал факта, че земята е кръгла.
Затова и никой не го търси. Затова и любовта е сляпа, иначе онези ябълки в Едем така и щяха да си гният ненахапани, а цветарският бизнес щеше да е само фикция. Но бидейки бета-версия на първото Божие създание, жената е безспорно с по-добра оперативна система и разбира нелепостта на съществуването на "идеалния". Като резултат я интересуват две неща- човекът, дошъл на първа среща да я разсмива, а очите му да са огледало, в чието отражението видяното й харесва. В крайна сметка, емпирично е доказано - хората инстинктивно харесват тези, които ги харесват. За да няма недоразумения, не е лошо да демонстрирате, че ни харесвате, иначе ставаме неуверени и дори зли, в опитите си да се предпазим от отблъскване. Но при първа среща първото впечатление се постига за секунди. Значи не пропускайте, когато поемате ръката ни за здрасти, да го направите със здравото, разтреперващо от вълнение коленете ни притискане, секунда по-дълго от обичайното, като в същото време ни гледате в очите. В очите, казах! Опитайте се да потиснете естественият си порив да ни огледате от крака до глава, и без това ще ви покажем точно толкова, колкото искаме да видите. Ако успеете да ни излъжете, че не циците ни са ви мотивирали да изядете ябълката на вечеря с нас, шансът ви да получите закуска се доближава до стоте процента. Не ме разбирайте погрешно- далеч съм от мисълта, че това, което ще ви кажа, е меродавно, но в моя времеви-пространствен континиум описаните по-горе неща са емпирично-константни. Челният ми опит с първи срещи ме е научил, че там е като в математиката, едно сложно на вид уравнение може да бъде опростено до три символа. Тя плюс Той е равно на ..... Хикс. На какво ще е равно си зависи от тях двамата. Но процесът на опростяване, на решаване на уравнението минава винаги през едни и същи етапи. Проблемът идва от различния подход при търсене на решение. Защото никой, ама никой не може да ме убеди, че жените и мъжете стигат по един и същ алгоритъм до знакът за равно. На първо място, защото привличането при жените е процес, докато при мъжете - акт. Тоест, ако аз, като притежателка на чифт прекрасни гърди и Х-хромозома, се съглася на първа среща, ще гледам на мъжа отсреща като на кола в салон за тест-драйв и ще искам първо да седна в нея, да погаля кожата, да се насладя на аромата, да се повозя и ако се чувствам сигурна и красива, ще си я купя. Докато при него ще е друго, той в мига, в който ми стисне ръката, ще знае дали съм неговата хонда, с която би скочил на магистралата за едно бързо, шеметно каране.
Ние, жените, нямаме нищо против да ни виждат така, ласкаем се. И винаги усещаме кога срещу нас е състезател от Ф1.
Не е никак трудно за една жена да разбере, дали човекът отсреща е готов да вдигне 180 км.ч. с нея. То е станало ясно още в мига, в който сте се разбрали, че ще излезете на първа среща. Но едно нещо мъжете не разбират. Че никоя жена не обича да бъде манипулирана. Постоянно виждам около себе си манипулатори. Нима мислите, че нормална, интелигентна, качествена жена ще бъде ваша само защото й поднасяте подаръци, засипвате я с цветя и я влачите по ресторанти? Не сме толкова глупави, ало, да не мислите, че си правим илюзии за тоя букет хризантеми и платената сметка на вечеря? Не заради безплатната пържола сме излезли с вас, а заради това, което сте, когато не ни подарявате хризантеми. Затова, дръжте се естествено, покорете ни с чар, ум и мускули (кой каквото има, не че отказваме комбинация от трите) и чак тогава започнете да ни замеряте с цветя и диаманти. Предполагам, че това с подаръците и цветята е атавизъм, артефакт от праисторически времена, когато жените са поддържали огъня в пещерата, а мъжете са сурнели мамутски бутове натам, за да ги впечатляват и да не се налага да ги влачат за косите в пещерата. Ловецът в мъжа и до ден днешен го кара да се държи като идиот, мислейки си, че е завоевател. Това не би било такъв проблем, ако в случаите, в които срещне жена, достатъчно смела да заяви реципрочност на симпатиите без да го изчаква да си изиграе моноспектакъла "Конан Завоевателя", не я категоризира като лесна плячка и не губеше интерес. И как после жените да са открити и да не ви въртят номера, уважаеми мъже, след като вие самите очаквате такова поведение от нас и ако не го показваме, биваме етикетирани по не особено приятен начин. А истината е проста - трябва да ни ухажвате не "до", а и "след". В противен случай, това, което си мислите, че е ваша плячка, ще се окаже, че ви е изяло за закуска. Но това е тема на друг разговор. В този исках само да ви кажа, че приемайте с благодарност и уважение всичко, което една жена е решила да ви подари, било то поглед, целувка или нощ, защото няма значение дали след първата среща ще има втора, трета, осемдесета - вие сте на среща с най-прекрасното същество и само защото е решило да ви се довери от първия път, това не значи, че го прави винаги и с всеки. Бъдете поласкани!
Най-силното оръжие на първа среща - "неволното" докосване.
В крайна сметка, няма по-голяма ерогенна зона от мозъка. Ако намерите начин да стигнете до там, всички думи стават излишни и уравнението се превръща в константа. Но има нещо, което си остава най-силното ви оръжие не само на първа, но и на втора, трета и четвърта среща. И пета. За шестата не съм сигурна, вече съм забравила какво е, но, да презюмираме, че "неволното" докосване е винаги и на всяка сгляда по-добрият вариант от грубата атака или, не дай Боже, тоталната липса на контакт освен здрависването за довиждане. То е ясно, че ако ме поканите на танц, сграбчите ли в шепа дупето ми, ще ви отпера шамар. Не говоря за това, а за онези маалки жестове, от които свят ти се завива. Малко са жените, които биха приели спокойно премятането на ръка през рамо, когато ги изпращате, но да я хванете леко за лакътя, за да заобиколи безопасно счупена плочка, може да я остави без дъх и да се наложи да я отнесете на ръце в пещерата. Реално, с мен това не би могло да се случи, все пак съм близо метър и осемдесет и малцина са тия, дето ще успеят да ме понесат, но все пак, но все пак! Ако попаднете на снажна жена като мен, не се стягайте в кръста с тих ужас и молитва на уста, а се придържайте към правилото "мозъкът-ерогенна зона". Обичайно жените когато се смущават, насочват съмненията и неувереността си към собствената си персона, затова не се притеснявайте да я убеждавате - с думи и действия, че тя е прекрасна! Освен ако разбира се, срещата не е била пълен провал и само се чудите как да си тръгнете по-рано.Това е лесно, нали ви казах - ръката свойски през рамо, стисвате я за задника и гарантирано ще изчезне за 60 секунди. Един шамар е малка цена за опасността да осъмнете с жена, която ви е стопила нервите на вечеря.
Но успеете ли да преодолеете ужасът от първата среща, с нетърпение ще чакате следващата. И ако това дали ще има такава, негласно го решава жената, няма никакво значение кой ще го предложи. Все пак, оставяме на ловеца шанса да ни завоюва за втори път.
А ние обещаваме незабравима втора среща.
автор: Елка Стоянова
Коментари
19 ноем. 2012
2012-11-19
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Листът на Ели Ст.
[caption id="attachment_12706" align="alignleft" width="300" caption="Ако сте послушни, всеки понеделник ще имате среща с Ели Ст."]
[/caption]
Коя е Ели Ст.?
Тя е красива по онзи начин, по който само усмихнатите, уверени в себе си жени могат да са.
Рядко събира смелост да разбие нечие сърце, но е достатъчно смела, за да позволява да разбиват нейното.
Убедена е, че Вселената има нужда от гените й, затова се е мултиплицирала два пъти.
Резултатите са прекрасни и вече задминават по красота и ум оригинала.
Не разбира от мъже, но непрекъснато се опитва да промени това.
Не разбира от политика и няма никакво желание да променя това.
Не би си признала, че плаче на романтични филми, нито че гледа порно,
но и няма да седне да се хвали, че може да готви страхотно и да флиртува като по учебник.
Не я плаши мотиката, но предпочита мохитото,
а на този лист ще споделя с теб, читателю, всичко, което не разбира,
надявайки се с твоя помощ да открие наистина ли отговорът е 42.
От световният мир до мръсните чорапи, през носталгията по стари любови и бъдещи трепети - всичко ще бъде записано на Листът на Ели Ст.
Тя намери смелост да го откъсне от бележника си и да го закачи тук.
А ти ще намериш ли смелост да драснеш ред под него?
ПЪРВАТА СРЕЩА Е КАТО ПЪРВИЯТ ПЪТ - микс от неудобство, неувереност, възбуда и любопитство.
Тая тема е стара като света, всъщност, още когато в Едем цветята прецъфтявали по поляните, защото нямало кой да ги къса за букети, плодовете гниели по дърветата, защото нямало деца, които да ги берат, а млякото в реките вкисвало, защото нямало кой да го пие, но и да имало- кой, за Бога, може да яде плодове и да пие мляко нонстоп, без да си създаде сериозен проблем?
Та в онези далечни времена, Бог създал двама човеци. И след кратко недоразумение с някакви овошки и смокинови листа, се наложило тези двамата да сменят квартала. Оказало се не чак толкова лошо, най-малкото, имало реки с чиста питейна вода, но сред няколкото неудобства, които наследили те и поколенията им, било
всичките им първи срещи да водят само до неприятности.
Тривиално историята започва невинно. Те просто споделят един и същ отрязък на времево-пространственият континиум, но в някакъв момент въздухът се раздвижва, до нея долитат думи, а до него- аромат и някак неусетно те двамата решават да изядат заедно една ябълка. Не знам защо тази част от историята се натоварва с най-тежката част на греха, тя всъщност е най-сладкото от всичко, предварителната отплата за следващите мъки. Времето, в което един мъж и една жена прекарват в ухажване, онзи вселенски отрязък, в който двамата се стремят един към друг, е като наркотик.
И след дълъг танц на хормони, погледи, "неволни" реплики и смутено мълчание, неминуемо се стига до Срещата. И, ако щете вярвайте мъже, но на жените последният им дерт е какво да облекат. Основното им притеснение е, дали пък няма да се окажете по-глупави, отколкото си мислят. Ако на първа среща жената срещу вас ви гледа с възторг и ви кара да разказвате за себе си, сякаш от това зависи животът й, да знаете, че е чела Мороа. Не се притеснявайте, тя много добре знае, че на първа среща ще я запознаете само с онази част от себе си, в която сте с ликът на победител, но на този етап проблемите в работата ви и надрасканият от кварталните хлапета капак на багажника не я интересуват въобще. Всъщност, изцяло от това как ще се презентирате, зависи дали ще има втора среща и бъдете много внимателни. Решението за това го взима тя и е много вероятно да останете с впечатление, че не я харесвате, а да се окаже, че тя просто се е постарала да не я харесате.
За да има историята добър край, трябва да се подготвите предварително - влезте в няколко женски сайта, изчетете не само съветите, но и коментарите отдолу, опитайте се да влезете под кожата на жената и в крайна сметка, нямате представа колко е гадно през декември да се ходи на кола маска и с тънък чорапогащник и обувки на ток, така че оценете нашата жертва и не идвайте неподготвени!
Идеалният мъж може да се срещне на всеки ъгъл, е казал някой, но е пропуснал факта, че земята е кръгла.
Затова и никой не го търси. Затова и любовта е сляпа, иначе онези ябълки в Едем така и щяха да си гният ненахапани, а цветарският бизнес щеше да е само фикция. Но бидейки бета-версия на първото Божие създание, жената е безспорно с по-добра оперативна система и разбира нелепостта на съществуването на "идеалния". Като резултат я интересуват две неща- човекът, дошъл на първа среща да я разсмива, а очите му да са огледало, в чието отражението видяното й харесва. В крайна сметка, емпирично е доказано - хората инстинктивно харесват тези, които ги харесват. За да няма недоразумения, не е лошо да демонстрирате, че ни харесвате, иначе ставаме неуверени и дори зли, в опитите си да се предпазим от отблъскване. Но при първа среща първото впечатление се постига за секунди. Значи не пропускайте, когато поемате ръката ни за здрасти, да го направите със здравото, разтреперващо от вълнение коленете ни притискане, секунда по-дълго от обичайното, като в същото време ни гледате в очите. В очите, казах! Опитайте се да потиснете естественият си порив да ни огледате от крака до глава, и без това ще ви покажем точно толкова, колкото искаме да видите. Ако успеете да ни излъжете, че не циците ни са ви мотивирали да изядете ябълката на вечеря с нас, шансът ви да получите закуска се доближава до стоте процента. Не ме разбирайте погрешно- далеч съм от мисълта, че това, което ще ви кажа, е меродавно, но в моя времеви-пространствен континиум описаните по-горе неща са емпирично-константни. Челният ми опит с първи срещи ме е научил, че там е като в математиката, едно сложно на вид уравнение може да бъде опростено до три символа. Тя плюс Той е равно на ..... Хикс. На какво ще е равно си зависи от тях двамата. Но процесът на опростяване, на решаване на уравнението минава винаги през едни и същи етапи. Проблемът идва от различния подход при търсене на решение. Защото никой, ама никой не може да ме убеди, че жените и мъжете стигат по един и същ алгоритъм до знакът за равно. На първо място, защото привличането при жените е процес, докато при мъжете - акт. Тоест, ако аз, като притежателка на чифт прекрасни гърди и Х-хромозома, се съглася на първа среща, ще гледам на мъжа отсреща като на кола в салон за тест-драйв и ще искам първо да седна в нея, да погаля кожата, да се насладя на аромата, да се повозя и ако се чувствам сигурна и красива, ще си я купя. Докато при него ще е друго, той в мига, в който ми стисне ръката, ще знае дали съм неговата хонда, с която би скочил на магистралата за едно бързо, шеметно каране.
Ние, жените, нямаме нищо против да ни виждат така, ласкаем се. И винаги усещаме кога срещу нас е състезател от Ф1.
Не е никак трудно за една жена да разбере, дали човекът отсреща е готов да вдигне 180 км.ч. с нея. То е станало ясно още в мига, в който сте се разбрали, че ще излезете на първа среща. Но едно нещо мъжете не разбират. Че никоя жена не обича да бъде манипулирана. Постоянно виждам около себе си манипулатори. Нима мислите, че нормална, интелигентна, качествена жена ще бъде ваша само защото й поднасяте подаръци, засипвате я с цветя и я влачите по ресторанти? Не сме толкова глупави, ало, да не мислите, че си правим илюзии за тоя букет хризантеми и платената сметка на вечеря? Не заради безплатната пържола сме излезли с вас, а заради това, което сте, когато не ни подарявате хризантеми. Затова, дръжте се естествено, покорете ни с чар, ум и мускули (кой каквото има, не че отказваме комбинация от трите) и чак тогава започнете да ни замеряте с цветя и диаманти. Предполагам, че това с подаръците и цветята е атавизъм, артефакт от праисторически времена, когато жените са поддържали огъня в пещерата, а мъжете са сурнели мамутски бутове натам, за да ги впечатляват и да не се налага да ги влачат за косите в пещерата. Ловецът в мъжа и до ден днешен го кара да се държи като идиот, мислейки си, че е завоевател. Това не би било такъв проблем, ако в случаите, в които срещне жена, достатъчно смела да заяви реципрочност на симпатиите без да го изчаква да си изиграе моноспектакъла "Конан Завоевателя", не я категоризира като лесна плячка и не губеше интерес. И как после жените да са открити и да не ви въртят номера, уважаеми мъже, след като вие самите очаквате такова поведение от нас и ако не го показваме, биваме етикетирани по не особено приятен начин. А истината е проста - трябва да ни ухажвате не "до", а и "след". В противен случай, това, което си мислите, че е ваша плячка, ще се окаже, че ви е изяло за закуска. Но това е тема на друг разговор. В този исках само да ви кажа, че приемайте с благодарност и уважение всичко, което една жена е решила да ви подари, било то поглед, целувка или нощ, защото няма значение дали след първата среща ще има втора, трета, осемдесета - вие сте на среща с най-прекрасното същество и само защото е решило да ви се довери от първия път, това не значи, че го прави винаги и с всеки. Бъдете поласкани!
Най-силното оръжие на първа среща - "неволното" докосване.
В крайна сметка, няма по-голяма ерогенна зона от мозъка. Ако намерите начин да стигнете до там, всички думи стават излишни и уравнението се превръща в константа. Но има нещо, което си остава най-силното ви оръжие не само на първа, но и на втора, трета и четвърта среща. И пета. За шестата не съм сигурна, вече съм забравила какво е, но, да презюмираме, че "неволното" докосване е винаги и на всяка сгляда по-добрият вариант от грубата атака или, не дай Боже, тоталната липса на контакт освен здрависването за довиждане. То е ясно, че ако ме поканите на танц, сграбчите ли в шепа дупето ми, ще ви отпера шамар. Не говоря за това, а за онези маалки жестове, от които свят ти се завива. Малко са жените, които биха приели спокойно премятането на ръка през рамо, когато ги изпращате, но да я хванете леко за лакътя, за да заобиколи безопасно счупена плочка, може да я остави без дъх и да се наложи да я отнесете на ръце в пещерата. Реално, с мен това не би могло да се случи, все пак съм близо метър и осемдесет и малцина са тия, дето ще успеят да ме понесат, но все пак, но все пак! Ако попаднете на снажна жена като мен, не се стягайте в кръста с тих ужас и молитва на уста, а се придържайте към правилото "мозъкът-ерогенна зона". Обичайно жените когато се смущават, насочват съмненията и неувереността си към собствената си персона, затова не се притеснявайте да я убеждавате - с думи и действия, че тя е прекрасна! Освен ако разбира се, срещата не е била пълен провал и само се чудите как да си тръгнете по-рано.Това е лесно, нали ви казах - ръката свойски през рамо, стисвате я за задника и гарантирано ще изчезне за 60 секунди. Един шамар е малка цена за опасността да осъмнете с жена, която ви е стопила нервите на вечеря.
Но успеете ли да преодолеете ужасът от първата среща, с нетърпение ще чакате следващата. И ако това дали ще има такава, негласно го решава жената, няма никакво значение кой ще го предложи. Все пак, оставяме на ловеца шанса да ни завоюва за втори път.
А ние обещаваме незабравима втора среща.
автор: Елка Стоянова
Коментари
[/caption]
Коя е Ели Ст.?
Тя е красива по онзи начин, по който само усмихнатите, уверени в себе си жени могат да са.
Рядко събира смелост да разбие нечие сърце, но е достатъчно смела, за да позволява да разбиват нейното.
Убедена е, че Вселената има нужда от гените й, затова се е мултиплицирала два пъти.
Резултатите са прекрасни и вече задминават по красота и ум оригинала.
Не разбира от мъже, но непрекъснато се опитва да промени това.
Не разбира от политика и няма никакво желание да променя това.
Не би си признала, че плаче на романтични филми, нито че гледа порно,
но и няма да седне да се хвали, че може да готви страхотно и да флиртува като по учебник.
Не я плаши мотиката, но предпочита мохитото,
а на този лист ще споделя с теб, читателю, всичко, което не разбира,
надявайки се с твоя помощ да открие наистина ли отговорът е 42.
От световният мир до мръсните чорапи, през носталгията по стари любови и бъдещи трепети - всичко ще бъде записано на Листът на Ели Ст.
Тя намери смелост да го откъсне от бележника си и да го закачи тук.
А ти ще намериш ли смелост да драснеш ред под него?
ПЪРВАТА СРЕЩА Е КАТО ПЪРВИЯТ ПЪТ - микс от неудобство, неувереност, възбуда и любопитство.
Тая тема е стара като света, всъщност, още когато в Едем цветята прецъфтявали по поляните, защото нямало кой да ги къса за букети, плодовете гниели по дърветата, защото нямало деца, които да ги берат, а млякото в реките вкисвало, защото нямало кой да го пие, но и да имало- кой, за Бога, може да яде плодове и да пие мляко нонстоп, без да си създаде сериозен проблем?
Та в онези далечни времена, Бог създал двама човеци. И след кратко недоразумение с някакви овошки и смокинови листа, се наложило тези двамата да сменят квартала. Оказало се не чак толкова лошо, най-малкото, имало реки с чиста питейна вода, но сред няколкото неудобства, които наследили те и поколенията им, било
всичките им първи срещи да водят само до неприятности.
Тривиално историята започва невинно. Те просто споделят един и същ отрязък на времево-пространственият континиум, но в някакъв момент въздухът се раздвижва, до нея долитат думи, а до него- аромат и някак неусетно те двамата решават да изядат заедно една ябълка. Не знам защо тази част от историята се натоварва с най-тежката част на греха, тя всъщност е най-сладкото от всичко, предварителната отплата за следващите мъки. Времето, в което един мъж и една жена прекарват в ухажване, онзи вселенски отрязък, в който двамата се стремят един към друг, е като наркотик.
И след дълъг танц на хормони, погледи, "неволни" реплики и смутено мълчание, неминуемо се стига до Срещата. И, ако щете вярвайте мъже, но на жените последният им дерт е какво да облекат. Основното им притеснение е, дали пък няма да се окажете по-глупави, отколкото си мислят. Ако на първа среща жената срещу вас ви гледа с възторг и ви кара да разказвате за себе си, сякаш от това зависи животът й, да знаете, че е чела Мороа. Не се притеснявайте, тя много добре знае, че на първа среща ще я запознаете само с онази част от себе си, в която сте с ликът на победител, но на този етап проблемите в работата ви и надрасканият от кварталните хлапета капак на багажника не я интересуват въобще. Всъщност, изцяло от това как ще се презентирате, зависи дали ще има втора среща и бъдете много внимателни. Решението за това го взима тя и е много вероятно да останете с впечатление, че не я харесвате, а да се окаже, че тя просто се е постарала да не я харесате.
За да има историята добър край, трябва да се подготвите предварително - влезте в няколко женски сайта, изчетете не само съветите, но и коментарите отдолу, опитайте се да влезете под кожата на жената и в крайна сметка, нямате представа колко е гадно през декември да се ходи на кола маска и с тънък чорапогащник и обувки на ток, така че оценете нашата жертва и не идвайте неподготвени!
Идеалният мъж може да се срещне на всеки ъгъл, е казал някой, но е пропуснал факта, че земята е кръгла.
Затова и никой не го търси. Затова и любовта е сляпа, иначе онези ябълки в Едем така и щяха да си гният ненахапани, а цветарският бизнес щеше да е само фикция. Но бидейки бета-версия на първото Божие създание, жената е безспорно с по-добра оперативна система и разбира нелепостта на съществуването на "идеалния". Като резултат я интересуват две неща- човекът, дошъл на първа среща да я разсмива, а очите му да са огледало, в чието отражението видяното й харесва. В крайна сметка, емпирично е доказано - хората инстинктивно харесват тези, които ги харесват. За да няма недоразумения, не е лошо да демонстрирате, че ни харесвате, иначе ставаме неуверени и дори зли, в опитите си да се предпазим от отблъскване. Но при първа среща първото впечатление се постига за секунди. Значи не пропускайте, когато поемате ръката ни за здрасти, да го направите със здравото, разтреперващо от вълнение коленете ни притискане, секунда по-дълго от обичайното, като в същото време ни гледате в очите. В очите, казах! Опитайте се да потиснете естественият си порив да ни огледате от крака до глава, и без това ще ви покажем точно толкова, колкото искаме да видите. Ако успеете да ни излъжете, че не циците ни са ви мотивирали да изядете ябълката на вечеря с нас, шансът ви да получите закуска се доближава до стоте процента. Не ме разбирайте погрешно- далеч съм от мисълта, че това, което ще ви кажа, е меродавно, но в моя времеви-пространствен континиум описаните по-горе неща са емпирично-константни. Челният ми опит с първи срещи ме е научил, че там е като в математиката, едно сложно на вид уравнение може да бъде опростено до три символа. Тя плюс Той е равно на ..... Хикс. На какво ще е равно си зависи от тях двамата. Но процесът на опростяване, на решаване на уравнението минава винаги през едни и същи етапи. Проблемът идва от различния подход при търсене на решение. Защото никой, ама никой не може да ме убеди, че жените и мъжете стигат по един и същ алгоритъм до знакът за равно. На първо място, защото привличането при жените е процес, докато при мъжете - акт. Тоест, ако аз, като притежателка на чифт прекрасни гърди и Х-хромозома, се съглася на първа среща, ще гледам на мъжа отсреща като на кола в салон за тест-драйв и ще искам първо да седна в нея, да погаля кожата, да се насладя на аромата, да се повозя и ако се чувствам сигурна и красива, ще си я купя. Докато при него ще е друго, той в мига, в който ми стисне ръката, ще знае дали съм неговата хонда, с която би скочил на магистралата за едно бързо, шеметно каране.
Ние, жените, нямаме нищо против да ни виждат така, ласкаем се. И винаги усещаме кога срещу нас е състезател от Ф1.
Не е никак трудно за една жена да разбере, дали човекът отсреща е готов да вдигне 180 км.ч. с нея. То е станало ясно още в мига, в който сте се разбрали, че ще излезете на първа среща. Но едно нещо мъжете не разбират. Че никоя жена не обича да бъде манипулирана. Постоянно виждам около себе си манипулатори. Нима мислите, че нормална, интелигентна, качествена жена ще бъде ваша само защото й поднасяте подаръци, засипвате я с цветя и я влачите по ресторанти? Не сме толкова глупави, ало, да не мислите, че си правим илюзии за тоя букет хризантеми и платената сметка на вечеря? Не заради безплатната пържола сме излезли с вас, а заради това, което сте, когато не ни подарявате хризантеми. Затова, дръжте се естествено, покорете ни с чар, ум и мускули (кой каквото има, не че отказваме комбинация от трите) и чак тогава започнете да ни замеряте с цветя и диаманти. Предполагам, че това с подаръците и цветята е атавизъм, артефакт от праисторически времена, когато жените са поддържали огъня в пещерата, а мъжете са сурнели мамутски бутове натам, за да ги впечатляват и да не се налага да ги влачат за косите в пещерата. Ловецът в мъжа и до ден днешен го кара да се държи като идиот, мислейки си, че е завоевател. Това не би било такъв проблем, ако в случаите, в които срещне жена, достатъчно смела да заяви реципрочност на симпатиите без да го изчаква да си изиграе моноспектакъла "Конан Завоевателя", не я категоризира като лесна плячка и не губеше интерес. И как после жените да са открити и да не ви въртят номера, уважаеми мъже, след като вие самите очаквате такова поведение от нас и ако не го показваме, биваме етикетирани по не особено приятен начин. А истината е проста - трябва да ни ухажвате не "до", а и "след". В противен случай, това, което си мислите, че е ваша плячка, ще се окаже, че ви е изяло за закуска. Но това е тема на друг разговор. В този исках само да ви кажа, че приемайте с благодарност и уважение всичко, което една жена е решила да ви подари, било то поглед, целувка или нощ, защото няма значение дали след първата среща ще има втора, трета, осемдесета - вие сте на среща с най-прекрасното същество и само защото е решило да ви се довери от първия път, това не значи, че го прави винаги и с всеки. Бъдете поласкани!
Най-силното оръжие на първа среща - "неволното" докосване.
В крайна сметка, няма по-голяма ерогенна зона от мозъка. Ако намерите начин да стигнете до там, всички думи стават излишни и уравнението се превръща в константа. Но има нещо, което си остава най-силното ви оръжие не само на първа, но и на втора, трета и четвърта среща. И пета. За шестата не съм сигурна, вече съм забравила какво е, но, да презюмираме, че "неволното" докосване е винаги и на всяка сгляда по-добрият вариант от грубата атака или, не дай Боже, тоталната липса на контакт освен здрависването за довиждане. То е ясно, че ако ме поканите на танц, сграбчите ли в шепа дупето ми, ще ви отпера шамар. Не говоря за това, а за онези маалки жестове, от които свят ти се завива. Малко са жените, които биха приели спокойно премятането на ръка през рамо, когато ги изпращате, но да я хванете леко за лакътя, за да заобиколи безопасно счупена плочка, може да я остави без дъх и да се наложи да я отнесете на ръце в пещерата. Реално, с мен това не би могло да се случи, все пак съм близо метър и осемдесет и малцина са тия, дето ще успеят да ме понесат, но все пак, но все пак! Ако попаднете на снажна жена като мен, не се стягайте в кръста с тих ужас и молитва на уста, а се придържайте към правилото "мозъкът-ерогенна зона". Обичайно жените когато се смущават, насочват съмненията и неувереността си към собствената си персона, затова не се притеснявайте да я убеждавате - с думи и действия, че тя е прекрасна! Освен ако разбира се, срещата не е била пълен провал и само се чудите как да си тръгнете по-рано.Това е лесно, нали ви казах - ръката свойски през рамо, стисвате я за задника и гарантирано ще изчезне за 60 секунди. Един шамар е малка цена за опасността да осъмнете с жена, която ви е стопила нервите на вечеря.
Но успеете ли да преодолеете ужасът от първата среща, с нетърпение ще чакате следващата. И ако това дали ще има такава, негласно го решава жената, няма никакво значение кой ще го предложи. Все пак, оставяме на ловеца шанса да ни завоюва за втори път.
А ние обещаваме незабравима втора среща.
автор: Елка Стоянова
Коментари