[/caption]
През последните няколко дни и земя и небо, звяр и природа, млади и стари разбраха, че правителството е постигнало огромен успех на масата на преговорите с могъщата газова компания „Газпром”
Поне в този дух звучаха официалните информации, а в изказванията на българските преговорящи и особено на премиера Бойко Борисов личеше заслужено задоволство, гордост и сила.
Повод за изблика на такава масова радост стана подписването на дългоочакваното споразумение, с което официално България заяви ангажимент и участие в транснационалния проект „Южен поток”
И за да няма съмнение, че става въпрос за пълноводен поток, а не за някакво си църцорещо поточе, беше обявено, че по тръбите на бъдещия газопровод ще протичат 63 млрд. куб. м. природен газ годишно.
Сред шума на аплаузите беше обявено, че руснаците са се съгласили да продават газ на България с 20% по-евтино. Гръмнаха фанфари и всички се заобичаха като братя, а дори великодушните партньори от могъщата газова компания обещаха да спонсорират един футболен клуб.
В момента, когато отвсякъде се лее „Одата на радостта”, не е прилично да се припомня, че през миналия век един български министър пак подписа газови спогодби, пак го посрещнаха с фанфари, ама после се оказа, че не били фанфари, а камбани, пък те биели на умряло за българската икономика. Преди време пък мастит български политик се похвали, че е поставил подпис под документ, който е един вид голям шлем на родната енергетика.
Затова нека се опитаме да видим истинските контури на резултатите от преговорите, които засега са обвити в еуфорична мъгла.
Знаете ли какво се случи в ЕС на 3 март 2011 год? Тогава влезе в сила нищонезначещият за повечето хора и абсолютно непознат за широките народни маси „Трети енергиен пакет”. Този пакет всъщност представлява жесток нокаут срещу енергийните монополи. Целта е да се гарантира на европейските потребители достъпни и поносими цени.
Държавите-членки би следвало да са го транспонирали в националното си законодателство и да са предприели реални стъпки за либерализация на енергийните си пазари.
За съжаление България изостава и нито е въвела в националното си законодателство двете директиви- за електроенергия и газ, нито е създала независим регулаторен орган, от което следва, че е възможно да започне наказателна процедура срещу страната ни за неспазване на европейското законодателство.
Обединена Европа въвежда и препоръчва на всички страни членки да въведат в своето законодателство няколко изисквания и принципи. И понеже става дума за газ, нека погледнем към един от тези принципи, който е с много, ама с много голямо значение за потребителите, вносителите и търговците на природен газ.
Дами и господа потребители, запознайте се принципа „достъп на трета страна до мрежата” ? досега никой у нас не ви го е представял.
За да има ефективна конкуренция, операторите на преносни мрежи трябва да гарантират недискриминационен достъп до преносната мрежа на различни доставчици на електроенергия и газ, това е принципът достъп на трети страни ( third party access (TPA). Условията за достъп до мрежите се регулират от националните регулаторни органи. Операторите на преносните системи (мрежи) трябва да прилагат и регулирани тарифи, така че да се избегне злоупотреба с господстващо положение, а също така те трябва да отговарят на специфични правила за отделяне.
Защо има нужда от отделяне на преносните мрежи?
Правилата за отделяне имат за цел да предпазят дружествата, които участват както в преноса на енергия, така и в производството и/или доставката на енергия, да използват привилегированото си положение като оператори на преносната мрежа, за да предотвратят или да пречат на достъпа на своите конкуренти до мрежата. „Отделянето ( unbundling)” изисква да бъдат ефективно отделени дейностите по пренос на енергия от производството и доставката й до потребителите.
Има ли изключения при регулаторния режим за преносните системи?
Да. Това е възможно, за новите газови или електроенергийни инфраструктури. При условията, изброени в Третия енергиен пакет, компетентният национален орган може да предостави освобождаване (пълно или частично) от някои задължения, включително и от задължението за достъпа на трети страни, регулирани тарифи и отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестициите е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване. Условията за получаване на освобождаване трябва да включват изискването, че инфраструктурата ще засили конкуренцията и че самото освобождаване не трябва да възпрепятства конкуренцията.
Ако трябва да си обясним с думи прости европейското изискване, то това означава, че всеки собственик, да речем на новоизграден газопровод, е длъжен да задели 1/3 от капацитета си за трета страна, т.е ако сте газова компания и строите газопреносна мрежа в някоя европейска страна, сте длъжен да дадете възможност по вашите тръби да да минават количества и на друг субект, направо да си го кажем на ваш конкурент.
Да обаче преговорите за „Южен поток” се проведоха тези дни, споразумението беше подписано, първата копка на голямата тръба е насрочена за 7 декември, но никъде не се чува, че по бъдещата тръба ще бъде допусната и друга компания. Един вид третият енергиен пакет ще си остане неразопакован в България, макар че би трябвало да е „отворен” преди година и половина.
Иначе казано по „Южен поток” ще си тече само руски газ, изпратен с любов от „Газпром” и платен по цени, договорени с „Газпром” , а конкурентите ще могат да се хванат за палците.
При това положение или България е извоювала някаква невероятна привилегия и затова прави различни неща от другите страни членки или страната ни е направила такова огромно нарушение, че санкцията от ЕК ще бъде чудовищна. Сигурно някой от София знае и може да обясни много по-добре.
Например може да се опита да обясни защо в деня на подписването на договора за „Южен поток” от ЕК публикуваха призив, послание или каквото е там, от което става ясно, че ЕС призовава държавите членки да спазват правилата на вътрешния енергиен пазар
Съгласете се, че и двете преговарящи страни в София прекрасно са знаели за „Третия енергиен пакет”. Да речем, че това е бил големият български коз, поставен на масата от главния BG преговарящ и неговия екип. И руските преговарящи са нямали друг избор освен да приемат условията и да се съгласят на 20% по-ниски цени за бъдещите доставки на газ.
Срещу това пък ние сме си затворили очите и сме забравили за европейските изисквания. Ако пък тръгнат да ни санкционират, тогава френските, италианските и австрийските партньори на „Газпром” ще трябва да ни защитят. Опекли сме си работата един вид.
Ура ,браво, да живей!!! Още не са заглъхнали, още ехтят тези празнични салюти в ушите ни. Разказахме им играта, браво бат Бойко!!! Ще ми се опъват те!!! За какви се мислят тия руснаци!!!
Няма как, нека си сложим тапите за уши, за да не се разсейваме от възторзите и да чуем тихия шепот на цифрите и фактите.
Ако позволите, нека поканим на подиума няколко числа и понятия. Докато гледаме ревюто им, може да ни просветне това или онова.
Капацитетът на „Южен поток” е 63 млрд. куб. метра годишно. Идват от Русия, минават през България и стигат до Италия, Австрия и т.н.
Строителството на българския участък от голямата южна тръба се изчислява приблизително на около 3 млрд. евро. /ако греша, извинявам се, но цифрата ми харесва така закръглена/. От тях нашата хазна, т.е българският данъкоплатец трябва да плати 1.6 млрд. евро. Най-вероятно става дума за 500 млн. евро в кеш и 1 млрд. взети на кредит. Оптимистичните прогнози са, че инвестицията ще бъде „избита” след 15 години...от приходите, които ще имаме от...не се чудете, тук има едни планирани приходи от транзитни такси. Те могат да варират от 1 долар на 1000 куб. метра до 15 долара на куб. метра.
Една малка подробност обаче. България няма сега тези 1.6 млрд. евро заради лошите предходни правителства или заради друго и руските добри самаряни светкавично казват, че са готови да ги платят още днес..., но няма да получаваме транзитни такси от преноса на природен газ през българската тръба.
Да теглим чертата и да видим какво получаваме от „Южен поток” дотук.
Даваме територия, срещу нея получаваме удоволствието да ни построят тръба, която хем е наша, ама не е точно наша, защото ние не сме я платили, но след около 15 години срещу приспадане на невзетите транзитни такси един вид можем да си я получим. Май не е зле. Нямаме разходи, нямаме приходи, нямаме собственост, но някой ден ще имаме и приходи и своя тръба.
Понеже на няколко пъти се споменават някакви 15 години, не е зле да се обяснят и те. Това е срокът, по време на който при пълно натоварване на мощностите, т.е през всяка една година от този срок по „Южен поток” трябва да минават 63 млрд. куб. метра газ, се очаква инвестицията да бъде изплатена. А ако няма толкова газ, ако да речем по него текат с 20%-30% или недай си Боже с 50% по-малко количества от суровината...ами, изчислете си сами.
Нека кажем и няколко думи за цената или по-точно как се определя цената на природния газ. Два са факторите, които влияят върху стойността на синьото гориво. Първият е цената на долара. Вторият е паритетът между мазута с 1% съдържание на сяра и природния газ, т.е едното винаги е равно на другото.
И докато Русия не може по никакъв начин да влияе върху първия фактор, съглъсете се, че като мощен износител на петрол и петролни продукти може да предизвика движение нагоре или надолу в цените чрез втория.
Пак да се върнем към прочулото се в цял свят намаление от 20% на доставките на руския газ у нас. Това намаление се случи в момент, когато цената на петрола(като съставна част от формулата за определяне на цената на газа) има трайна тенденция на спад. Всичко това го виждаме по ниските цени на бензина в последните няколко месеца!
Не е нужно човек да е икономист, за да му светне, че в България няма да имаме ниска цена на природния газ, докато тя се определя по същата тази формула, която действа и по сега изтичащия договор. Имаме временно състояние продиктувано от конюктурата на пазара на въглеводороди в света.
Няма да имаме ниска цена на газа, докато субектът, който добива газ, субектът, който доставя газ и собственикът на тръбата, по която се доставя суровината е тежка ,тромава и вероятно мумифицирана държавна структура.
Защо мумия ли?
Представете си, че една могъща газова компания храни държавата Русия. Когато приходите, т.е печалбите на тази държавна компания намаляват, тогава се намаляват и приходите в държавния бюджет. Тогава има по-малко пари за заплати, пенсии, здраве, войска, технологии и световно влияние.
За да не се допусне такъв сценарий, от мозъчните тръстове в Кремъл, решават да завземат нови територии, като строят в тях газопроводи. Нищо лично, просто бизнес.
И без да е икономист, всеки човек би осъзнал, че бленуваните по-ниски с 20-25% цени няма откъде да дойдат.
Злите езици говорят, че първите 11% отстъпка, с които си лягахме и ставахме няколко месеца, всъщност са покрили недовзетия приход на „Булгаргаз” за полугодието. По този начин елегантно са били покрити задълженията на една голяма топлофикация. Останалите 9% ще бъдат за същото.
А какво ще се случи след това? Ако сте хазартни играчи, заложете някой лев на прогнозата, че цената на природния газ в България ще се вдигне.
Ракети от Хамас срещу Израел, отеветн удар от Израел срещу ивицата Газа, войната в Сирия, евентуален конфликт с Иран...в такава ситуация производители на петролни продукти няма дълго да си продават стоката на нива под 80$ за барел. Ще искат да продават за 120$. И тогава знаете ли какво ще стане с тези 20% намаление на цените на газовите доставки за България? Ами много просто, с толкова ще се вдигне цената на газа. Ако искайте се басирайте с някой държавен чиновник, но едва ли ще се намери някой такъв, който да вярва, че 20% ще векуват.
За да намали до санитарния минимум възможностите за такива манипулации на цените, ЕС въведе либерализация на енергийния пазар през месец юни 2007 год.
Както разбрахте, тя у нас все още не се случва. Случва се нещо съвсем друго.
Правителството реши да извади от играта с природния газ посредниците. Похвално...всеки краен потребител, в това число и аз, го подкрепям с две ръце. Браво на правителството, браво и на премиера. Обаче...обаче посредниците се вадят, ама всъщност конкуренцията я няма.
Идеята е вся и всьо да минава през държавната компания „Булгаргаз”. Това може да е защита на националния интерес, ама не е защита на моя като клиент. Значи веднъж „Третият енергиен пакет” си остава неразопакован и тръбата на „Южен поток” ще пуска само руски газ, който ще ни пускат само руснаците, втори път никой друг не може да се намеси на газовия пазар в България, защото тук ще оперира само държавна компания. Същата тази компания, която ще изпрати един свой чиновник до другата държавна компания „Булгартрансгаз” /собственик на мрежата/ и там той ще каже на своя колега чиновник „Колега, искам 100% от всичките количества природен газ, които влизат по единствената до момента тръба от Исакча Румъния”...Тогава колегата, който отговаря за тръбите ще отговори на колегата си, който отговаря за продажбите „Готово, бе колега. Това е цената за теб, щом искаш 100%”
Ама, че някой друг може да предлага повече или пък няколко други да се преборят за отделни квоти от по 10%...няма такива работи. Само един ще владее силата.
Е, има една малка подробност, че от всичките уговорени количества едва 20% ще се похарчат на българския пазар, но на кой му пука.
Сега разбирате ли, че и „Южен поток” не придвижва България нито на милиметър към мечтаната либерализация на енергийния, в частност на газовия пазар.
Но колкото и невероятно да звучи в лошото има и нещо хубаво.
Кое е първото хубаво нещо? Много е вероятно „Газпром” да не може да осигури 63 млрд. куб. метра газ годишно. Много е възможно тази инвестиция в изграждането на газопровода наистина да се окаже ужасно нерентабилна за руската компания, както прогнозираха руски икономисти часове след новината за подписването на договора с България. При това положение инвестицията няма да бъде изплатена, кредитите трудно ще бъдат обслужени и ...някой друг ще стане собственик на тръбата. Е, да ама нали си спомняте, че всъщност България нищо не плаща за тази тръба, т.е няма да сме в отбора на длъжниците. Това е първото хубаво нещо.
Кое е второто хубаво нещо? То се нарича находище на природен газ с прогнозни залежи около 100 млрд. куб метра в българската част на Черно море. До шест години можем да имаме добив от там, а годишното потребление на България е около 3 млрд. куб метра. Правителството на ГЕРБ неслучайно настояваше да имаме поне 6 години сигурни доставки. Изобщо не е случайно. Започнем ли собствен добив, поне за 30 години никой не може да ни каже копче, нали така. Това е второто хубаво нещо. Пък има шистов газ...
Кое е третото хубаво нещо. Вече ви го споменах. Нарича се шистов газ. Но не в България, а в САЩ. Американците в момента са толкова напред в технологиите за добиване и преработка на тази алтернативна суровина, че продават 1000 куб. метра втечнен шистов газ за 90 долара, а руските търговци тук таме предлагат същото количество природен газ за по 520 долара. Не е никак далеч времето, когато в Европа ще има терминали, на които ще се разтоварва американски втечнен шистов газ, който с превоз, такси и прочие утежнения пак ще е по-евтин от руския.
Какво става тогава с „Южен поток”? Не знам...поне за руския инвеститор няма да е нещо хубаво, но за българския потребител би трябвало да е хубаво. Докато в Русия ще се чдят каква да правят своите скъпи суровини, у нас ще имаме достъп до нещо много по-евтино. Хм, да се чуди човек на кой тогава му беше изгодно да забрани проучванията и добивите на шистов газ в България?
Общо взето станаха три хубави неща, но старата българска поговорка казва „Много хубаво не е на хубаво”.
Представете си, че имаме собствен добив на газ, представете си, че имаме евтини доставки...това обаче не ви гарантира благини като крайни клиенти, защото търговецът ще бъде само един.
Знаете ли по какъв начин едно българско правителство ще си осигури място в историята и благодарност на всички българи? Като пусне на газовия пазар много търговци, които да се конкурират помежду си.
Останалото е монопол и чиновнически произвол.
И накрая...вие преценете дали трябва да празнувате или да тъгувате.
Коментари
18 ноем. 2012
2012-11-18
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Либерализацията на българския енергиен пазар...някога, но не сега
[caption id="attachment_12675" align="alignleft" width="300" caption="премиерът Бойко Борисов знае, че само собственият добив на природен газ ще свали цените"]
[/caption]
През последните няколко дни и земя и небо, звяр и природа, млади и стари разбраха, че правителството е постигнало огромен успех на масата на преговорите с могъщата газова компания „Газпром”
Поне в този дух звучаха официалните информации, а в изказванията на българските преговорящи и особено на премиера Бойко Борисов личеше заслужено задоволство, гордост и сила.
Повод за изблика на такава масова радост стана подписването на дългоочакваното споразумение, с което официално България заяви ангажимент и участие в транснационалния проект „Южен поток”
И за да няма съмнение, че става въпрос за пълноводен поток, а не за някакво си църцорещо поточе, беше обявено, че по тръбите на бъдещия газопровод ще протичат 63 млрд. куб. м. природен газ годишно.
Сред шума на аплаузите беше обявено, че руснаците са се съгласили да продават газ на България с 20% по-евтино. Гръмнаха фанфари и всички се заобичаха като братя, а дори великодушните партньори от могъщата газова компания обещаха да спонсорират един футболен клуб.
В момента, когато отвсякъде се лее „Одата на радостта”, не е прилично да се припомня, че през миналия век един български министър пак подписа газови спогодби, пак го посрещнаха с фанфари, ама после се оказа, че не били фанфари, а камбани, пък те биели на умряло за българската икономика. Преди време пък мастит български политик се похвали, че е поставил подпис под документ, който е един вид голям шлем на родната енергетика.
Затова нека се опитаме да видим истинските контури на резултатите от преговорите, които засега са обвити в еуфорична мъгла.
Знаете ли какво се случи в ЕС на 3 март 2011 год? Тогава влезе в сила нищонезначещият за повечето хора и абсолютно непознат за широките народни маси „Трети енергиен пакет”. Този пакет всъщност представлява жесток нокаут срещу енергийните монополи. Целта е да се гарантира на европейските потребители достъпни и поносими цени.
Държавите-членки би следвало да са го транспонирали в националното си законодателство и да са предприели реални стъпки за либерализация на енергийните си пазари.
За съжаление България изостава и нито е въвела в националното си законодателство двете директиви- за електроенергия и газ, нито е създала независим регулаторен орган, от което следва, че е възможно да започне наказателна процедура срещу страната ни за неспазване на европейското законодателство.
Обединена Европа въвежда и препоръчва на всички страни членки да въведат в своето законодателство няколко изисквания и принципи. И понеже става дума за газ, нека погледнем към един от тези принципи, който е с много, ама с много голямо значение за потребителите, вносителите и търговците на природен газ.
Дами и господа потребители, запознайте се принципа „достъп на трета страна до мрежата” ? досега никой у нас не ви го е представял.
За да има ефективна конкуренция, операторите на преносни мрежи трябва да гарантират недискриминационен достъп до преносната мрежа на различни доставчици на електроенергия и газ, това е принципът достъп на трети страни ( third party access (TPA). Условията за достъп до мрежите се регулират от националните регулаторни органи. Операторите на преносните системи (мрежи) трябва да прилагат и регулирани тарифи, така че да се избегне злоупотреба с господстващо положение, а също така те трябва да отговарят на специфични правила за отделяне.
Защо има нужда от отделяне на преносните мрежи?
Правилата за отделяне имат за цел да предпазят дружествата, които участват както в преноса на енергия, така и в производството и/или доставката на енергия, да използват привилегированото си положение като оператори на преносната мрежа, за да предотвратят или да пречат на достъпа на своите конкуренти до мрежата. „Отделянето ( unbundling)” изисква да бъдат ефективно отделени дейностите по пренос на енергия от производството и доставката й до потребителите.
Има ли изключения при регулаторния режим за преносните системи?
Да. Това е възможно, за новите газови или електроенергийни инфраструктури. При условията, изброени в Третия енергиен пакет, компетентният национален орган може да предостави освобождаване (пълно или частично) от някои задължения, включително и от задължението за достъпа на трети страни, регулирани тарифи и отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестициите е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване. Условията за получаване на освобождаване трябва да включват изискването, че инфраструктурата ще засили конкуренцията и че самото освобождаване не трябва да възпрепятства конкуренцията.
Ако трябва да си обясним с думи прости европейското изискване, то това означава, че всеки собственик, да речем на новоизграден газопровод, е длъжен да задели 1/3 от капацитета си за трета страна, т.е ако сте газова компания и строите газопреносна мрежа в някоя европейска страна, сте длъжен да дадете възможност по вашите тръби да да минават количества и на друг субект, направо да си го кажем на ваш конкурент.
Да обаче преговорите за „Южен поток” се проведоха тези дни, споразумението беше подписано, първата копка на голямата тръба е насрочена за 7 декември, но никъде не се чува, че по бъдещата тръба ще бъде допусната и друга компания. Един вид третият енергиен пакет ще си остане неразопакован в България, макар че би трябвало да е „отворен” преди година и половина.
Иначе казано по „Южен поток” ще си тече само руски газ, изпратен с любов от „Газпром” и платен по цени, договорени с „Газпром” , а конкурентите ще могат да се хванат за палците.
При това положение или България е извоювала някаква невероятна привилегия и затова прави различни неща от другите страни членки или страната ни е направила такова огромно нарушение, че санкцията от ЕК ще бъде чудовищна. Сигурно някой от София знае и може да обясни много по-добре.
Например може да се опита да обясни защо в деня на подписването на договора за „Южен поток” от ЕК публикуваха призив, послание или каквото е там, от което става ясно, че ЕС призовава държавите членки да спазват правилата на вътрешния енергиен пазар
Съгласете се, че и двете преговарящи страни в София прекрасно са знаели за „Третия енергиен пакет”. Да речем, че това е бил големият български коз, поставен на масата от главния BG преговарящ и неговия екип. И руските преговарящи са нямали друг избор освен да приемат условията и да се съгласят на 20% по-ниски цени за бъдещите доставки на газ.
Срещу това пък ние сме си затворили очите и сме забравили за европейските изисквания. Ако пък тръгнат да ни санкционират, тогава френските, италианските и австрийските партньори на „Газпром” ще трябва да ни защитят. Опекли сме си работата един вид.
Ура ,браво, да живей!!! Още не са заглъхнали, още ехтят тези празнични салюти в ушите ни. Разказахме им играта, браво бат Бойко!!! Ще ми се опъват те!!! За какви се мислят тия руснаци!!!
Няма как, нека си сложим тапите за уши, за да не се разсейваме от възторзите и да чуем тихия шепот на цифрите и фактите.
Ако позволите, нека поканим на подиума няколко числа и понятия. Докато гледаме ревюто им, може да ни просветне това или онова.
Капацитетът на „Южен поток” е 63 млрд. куб. метра годишно. Идват от Русия, минават през България и стигат до Италия, Австрия и т.н.
Строителството на българския участък от голямата южна тръба се изчислява приблизително на около 3 млрд. евро. /ако греша, извинявам се, но цифрата ми харесва така закръглена/. От тях нашата хазна, т.е българският данъкоплатец трябва да плати 1.6 млрд. евро. Най-вероятно става дума за 500 млн. евро в кеш и 1 млрд. взети на кредит. Оптимистичните прогнози са, че инвестицията ще бъде „избита” след 15 години...от приходите, които ще имаме от...не се чудете, тук има едни планирани приходи от транзитни такси. Те могат да варират от 1 долар на 1000 куб. метра до 15 долара на куб. метра.
Една малка подробност обаче. България няма сега тези 1.6 млрд. евро заради лошите предходни правителства или заради друго и руските добри самаряни светкавично казват, че са готови да ги платят още днес..., но няма да получаваме транзитни такси от преноса на природен газ през българската тръба.
Да теглим чертата и да видим какво получаваме от „Южен поток” дотук.
Даваме територия, срещу нея получаваме удоволствието да ни построят тръба, която хем е наша, ама не е точно наша, защото ние не сме я платили, но след около 15 години срещу приспадане на невзетите транзитни такси един вид можем да си я получим. Май не е зле. Нямаме разходи, нямаме приходи, нямаме собственост, но някой ден ще имаме и приходи и своя тръба.
Понеже на няколко пъти се споменават някакви 15 години, не е зле да се обяснят и те. Това е срокът, по време на който при пълно натоварване на мощностите, т.е през всяка една година от този срок по „Южен поток” трябва да минават 63 млрд. куб. метра газ, се очаква инвестицията да бъде изплатена. А ако няма толкова газ, ако да речем по него текат с 20%-30% или недай си Боже с 50% по-малко количества от суровината...ами, изчислете си сами.
Нека кажем и няколко думи за цената или по-точно как се определя цената на природния газ. Два са факторите, които влияят върху стойността на синьото гориво. Първият е цената на долара. Вторият е паритетът между мазута с 1% съдържание на сяра и природния газ, т.е едното винаги е равно на другото.
И докато Русия не може по никакъв начин да влияе върху първия фактор, съглъсете се, че като мощен износител на петрол и петролни продукти може да предизвика движение нагоре или надолу в цените чрез втория.
Пак да се върнем към прочулото се в цял свят намаление от 20% на доставките на руския газ у нас. Това намаление се случи в момент, когато цената на петрола(като съставна част от формулата за определяне на цената на газа) има трайна тенденция на спад. Всичко това го виждаме по ниските цени на бензина в последните няколко месеца!
Не е нужно човек да е икономист, за да му светне, че в България няма да имаме ниска цена на природния газ, докато тя се определя по същата тази формула, която действа и по сега изтичащия договор. Имаме временно състояние продиктувано от конюктурата на пазара на въглеводороди в света.
Няма да имаме ниска цена на газа, докато субектът, който добива газ, субектът, който доставя газ и собственикът на тръбата, по която се доставя суровината е тежка ,тромава и вероятно мумифицирана държавна структура.
Защо мумия ли?
Представете си, че една могъща газова компания храни държавата Русия. Когато приходите, т.е печалбите на тази държавна компания намаляват, тогава се намаляват и приходите в държавния бюджет. Тогава има по-малко пари за заплати, пенсии, здраве, войска, технологии и световно влияние.
За да не се допусне такъв сценарий, от мозъчните тръстове в Кремъл, решават да завземат нови територии, като строят в тях газопроводи. Нищо лично, просто бизнес.
И без да е икономист, всеки човек би осъзнал, че бленуваните по-ниски с 20-25% цени няма откъде да дойдат.
Злите езици говорят, че първите 11% отстъпка, с които си лягахме и ставахме няколко месеца, всъщност са покрили недовзетия приход на „Булгаргаз” за полугодието. По този начин елегантно са били покрити задълженията на една голяма топлофикация. Останалите 9% ще бъдат за същото.
А какво ще се случи след това? Ако сте хазартни играчи, заложете някой лев на прогнозата, че цената на природния газ в България ще се вдигне.
Ракети от Хамас срещу Израел, отеветн удар от Израел срещу ивицата Газа, войната в Сирия, евентуален конфликт с Иран...в такава ситуация производители на петролни продукти няма дълго да си продават стоката на нива под 80$ за барел. Ще искат да продават за 120$. И тогава знаете ли какво ще стане с тези 20% намаление на цените на газовите доставки за България? Ами много просто, с толкова ще се вдигне цената на газа. Ако искайте се басирайте с някой държавен чиновник, но едва ли ще се намери някой такъв, който да вярва, че 20% ще векуват.
За да намали до санитарния минимум възможностите за такива манипулации на цените, ЕС въведе либерализация на енергийния пазар през месец юни 2007 год.
Както разбрахте, тя у нас все още не се случва. Случва се нещо съвсем друго.
Правителството реши да извади от играта с природния газ посредниците. Похвално...всеки краен потребител, в това число и аз, го подкрепям с две ръце. Браво на правителството, браво и на премиера. Обаче...обаче посредниците се вадят, ама всъщност конкуренцията я няма.
Идеята е вся и всьо да минава през държавната компания „Булгаргаз”. Това може да е защита на националния интерес, ама не е защита на моя като клиент. Значи веднъж „Третият енергиен пакет” си остава неразопакован и тръбата на „Южен поток” ще пуска само руски газ, който ще ни пускат само руснаците, втори път никой друг не може да се намеси на газовия пазар в България, защото тук ще оперира само държавна компания. Същата тази компания, която ще изпрати един свой чиновник до другата държавна компания „Булгартрансгаз” /собственик на мрежата/ и там той ще каже на своя колега чиновник „Колега, искам 100% от всичките количества природен газ, които влизат по единствената до момента тръба от Исакча Румъния”...Тогава колегата, който отговаря за тръбите ще отговори на колегата си, който отговаря за продажбите „Готово, бе колега. Това е цената за теб, щом искаш 100%”
Ама, че някой друг може да предлага повече или пък няколко други да се преборят за отделни квоти от по 10%...няма такива работи. Само един ще владее силата.
Е, има една малка подробност, че от всичките уговорени количества едва 20% ще се похарчат на българския пазар, но на кой му пука.
Сега разбирате ли, че и „Южен поток” не придвижва България нито на милиметър към мечтаната либерализация на енергийния, в частност на газовия пазар.
Но колкото и невероятно да звучи в лошото има и нещо хубаво.
Кое е първото хубаво нещо? Много е вероятно „Газпром” да не може да осигури 63 млрд. куб. метра газ годишно. Много е възможно тази инвестиция в изграждането на газопровода наистина да се окаже ужасно нерентабилна за руската компания, както прогнозираха руски икономисти часове след новината за подписването на договора с България. При това положение инвестицията няма да бъде изплатена, кредитите трудно ще бъдат обслужени и ...някой друг ще стане собственик на тръбата. Е, да ама нали си спомняте, че всъщност България нищо не плаща за тази тръба, т.е няма да сме в отбора на длъжниците. Това е първото хубаво нещо.
Кое е второто хубаво нещо? То се нарича находище на природен газ с прогнозни залежи около 100 млрд. куб метра в българската част на Черно море. До шест години можем да имаме добив от там, а годишното потребление на България е около 3 млрд. куб метра. Правителството на ГЕРБ неслучайно настояваше да имаме поне 6 години сигурни доставки. Изобщо не е случайно. Започнем ли собствен добив, поне за 30 години никой не може да ни каже копче, нали така. Това е второто хубаво нещо. Пък има шистов газ...
Кое е третото хубаво нещо. Вече ви го споменах. Нарича се шистов газ. Но не в България, а в САЩ. Американците в момента са толкова напред в технологиите за добиване и преработка на тази алтернативна суровина, че продават 1000 куб. метра втечнен шистов газ за 90 долара, а руските търговци тук таме предлагат същото количество природен газ за по 520 долара. Не е никак далеч времето, когато в Европа ще има терминали, на които ще се разтоварва американски втечнен шистов газ, който с превоз, такси и прочие утежнения пак ще е по-евтин от руския.
Какво става тогава с „Южен поток”? Не знам...поне за руския инвеститор няма да е нещо хубаво, но за българския потребител би трябвало да е хубаво. Докато в Русия ще се чдят каква да правят своите скъпи суровини, у нас ще имаме достъп до нещо много по-евтино. Хм, да се чуди човек на кой тогава му беше изгодно да забрани проучванията и добивите на шистов газ в България?
Общо взето станаха три хубави неща, но старата българска поговорка казва „Много хубаво не е на хубаво”.
Представете си, че имаме собствен добив на газ, представете си, че имаме евтини доставки...това обаче не ви гарантира благини като крайни клиенти, защото търговецът ще бъде само един.
Знаете ли по какъв начин едно българско правителство ще си осигури място в историята и благодарност на всички българи? Като пусне на газовия пазар много търговци, които да се конкурират помежду си.
Останалото е монопол и чиновнически произвол.
И накрая...вие преценете дали трябва да празнувате или да тъгувате.
Коментари
[/caption]
През последните няколко дни и земя и небо, звяр и природа, млади и стари разбраха, че правителството е постигнало огромен успех на масата на преговорите с могъщата газова компания „Газпром”
Поне в този дух звучаха официалните информации, а в изказванията на българските преговорящи и особено на премиера Бойко Борисов личеше заслужено задоволство, гордост и сила.
Повод за изблика на такава масова радост стана подписването на дългоочакваното споразумение, с което официално България заяви ангажимент и участие в транснационалния проект „Южен поток”
И за да няма съмнение, че става въпрос за пълноводен поток, а не за някакво си църцорещо поточе, беше обявено, че по тръбите на бъдещия газопровод ще протичат 63 млрд. куб. м. природен газ годишно.
Сред шума на аплаузите беше обявено, че руснаците са се съгласили да продават газ на България с 20% по-евтино. Гръмнаха фанфари и всички се заобичаха като братя, а дори великодушните партньори от могъщата газова компания обещаха да спонсорират един футболен клуб.
В момента, когато отвсякъде се лее „Одата на радостта”, не е прилично да се припомня, че през миналия век един български министър пак подписа газови спогодби, пак го посрещнаха с фанфари, ама после се оказа, че не били фанфари, а камбани, пък те биели на умряло за българската икономика. Преди време пък мастит български политик се похвали, че е поставил подпис под документ, който е един вид голям шлем на родната енергетика.
Затова нека се опитаме да видим истинските контури на резултатите от преговорите, които засега са обвити в еуфорична мъгла.
Знаете ли какво се случи в ЕС на 3 март 2011 год? Тогава влезе в сила нищонезначещият за повечето хора и абсолютно непознат за широките народни маси „Трети енергиен пакет”. Този пакет всъщност представлява жесток нокаут срещу енергийните монополи. Целта е да се гарантира на европейските потребители достъпни и поносими цени.
Държавите-членки би следвало да са го транспонирали в националното си законодателство и да са предприели реални стъпки за либерализация на енергийните си пазари.
За съжаление България изостава и нито е въвела в националното си законодателство двете директиви- за електроенергия и газ, нито е създала независим регулаторен орган, от което следва, че е възможно да започне наказателна процедура срещу страната ни за неспазване на европейското законодателство.
Обединена Европа въвежда и препоръчва на всички страни членки да въведат в своето законодателство няколко изисквания и принципи. И понеже става дума за газ, нека погледнем към един от тези принципи, който е с много, ама с много голямо значение за потребителите, вносителите и търговците на природен газ.
Дами и господа потребители, запознайте се принципа „достъп на трета страна до мрежата” ? досега никой у нас не ви го е представял.
За да има ефективна конкуренция, операторите на преносни мрежи трябва да гарантират недискриминационен достъп до преносната мрежа на различни доставчици на електроенергия и газ, това е принципът достъп на трети страни ( third party access (TPA). Условията за достъп до мрежите се регулират от националните регулаторни органи. Операторите на преносните системи (мрежи) трябва да прилагат и регулирани тарифи, така че да се избегне злоупотреба с господстващо положение, а също така те трябва да отговарят на специфични правила за отделяне.
Защо има нужда от отделяне на преносните мрежи?
Правилата за отделяне имат за цел да предпазят дружествата, които участват както в преноса на енергия, така и в производството и/или доставката на енергия, да използват привилегированото си положение като оператори на преносната мрежа, за да предотвратят или да пречат на достъпа на своите конкуренти до мрежата. „Отделянето ( unbundling)” изисква да бъдат ефективно отделени дейностите по пренос на енергия от производството и доставката й до потребителите.
Има ли изключения при регулаторния режим за преносните системи?
Да. Това е възможно, за новите газови или електроенергийни инфраструктури. При условията, изброени в Третия енергиен пакет, компетентният национален орган може да предостави освобождаване (пълно или частично) от някои задължения, включително и от задължението за достъпа на трети страни, регулирани тарифи и отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестициите е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване. Условията за получаване на освобождаване трябва да включват изискването, че инфраструктурата ще засили конкуренцията и че самото освобождаване не трябва да възпрепятства конкуренцията.
Ако трябва да си обясним с думи прости европейското изискване, то това означава, че всеки собственик, да речем на новоизграден газопровод, е длъжен да задели 1/3 от капацитета си за трета страна, т.е ако сте газова компания и строите газопреносна мрежа в някоя европейска страна, сте длъжен да дадете възможност по вашите тръби да да минават количества и на друг субект, направо да си го кажем на ваш конкурент.
Да обаче преговорите за „Южен поток” се проведоха тези дни, споразумението беше подписано, първата копка на голямата тръба е насрочена за 7 декември, но никъде не се чува, че по бъдещата тръба ще бъде допусната и друга компания. Един вид третият енергиен пакет ще си остане неразопакован в България, макар че би трябвало да е „отворен” преди година и половина.
Иначе казано по „Южен поток” ще си тече само руски газ, изпратен с любов от „Газпром” и платен по цени, договорени с „Газпром” , а конкурентите ще могат да се хванат за палците.
При това положение или България е извоювала някаква невероятна привилегия и затова прави различни неща от другите страни членки или страната ни е направила такова огромно нарушение, че санкцията от ЕК ще бъде чудовищна. Сигурно някой от София знае и може да обясни много по-добре.
Например може да се опита да обясни защо в деня на подписването на договора за „Южен поток” от ЕК публикуваха призив, послание или каквото е там, от което става ясно, че ЕС призовава държавите членки да спазват правилата на вътрешния енергиен пазар
Съгласете се, че и двете преговарящи страни в София прекрасно са знаели за „Третия енергиен пакет”. Да речем, че това е бил големият български коз, поставен на масата от главния BG преговарящ и неговия екип. И руските преговарящи са нямали друг избор освен да приемат условията и да се съгласят на 20% по-ниски цени за бъдещите доставки на газ.
Срещу това пък ние сме си затворили очите и сме забравили за европейските изисквания. Ако пък тръгнат да ни санкционират, тогава френските, италианските и австрийските партньори на „Газпром” ще трябва да ни защитят. Опекли сме си работата един вид.
Ура ,браво, да живей!!! Още не са заглъхнали, още ехтят тези празнични салюти в ушите ни. Разказахме им играта, браво бат Бойко!!! Ще ми се опъват те!!! За какви се мислят тия руснаци!!!
Няма как, нека си сложим тапите за уши, за да не се разсейваме от възторзите и да чуем тихия шепот на цифрите и фактите.
Ако позволите, нека поканим на подиума няколко числа и понятия. Докато гледаме ревюто им, може да ни просветне това или онова.
Капацитетът на „Южен поток” е 63 млрд. куб. метра годишно. Идват от Русия, минават през България и стигат до Италия, Австрия и т.н.
Строителството на българския участък от голямата южна тръба се изчислява приблизително на около 3 млрд. евро. /ако греша, извинявам се, но цифрата ми харесва така закръглена/. От тях нашата хазна, т.е българският данъкоплатец трябва да плати 1.6 млрд. евро. Най-вероятно става дума за 500 млн. евро в кеш и 1 млрд. взети на кредит. Оптимистичните прогнози са, че инвестицията ще бъде „избита” след 15 години...от приходите, които ще имаме от...не се чудете, тук има едни планирани приходи от транзитни такси. Те могат да варират от 1 долар на 1000 куб. метра до 15 долара на куб. метра.
Една малка подробност обаче. България няма сега тези 1.6 млрд. евро заради лошите предходни правителства или заради друго и руските добри самаряни светкавично казват, че са готови да ги платят още днес..., но няма да получаваме транзитни такси от преноса на природен газ през българската тръба.
Да теглим чертата и да видим какво получаваме от „Южен поток” дотук.
Даваме територия, срещу нея получаваме удоволствието да ни построят тръба, която хем е наша, ама не е точно наша, защото ние не сме я платили, но след около 15 години срещу приспадане на невзетите транзитни такси един вид можем да си я получим. Май не е зле. Нямаме разходи, нямаме приходи, нямаме собственост, но някой ден ще имаме и приходи и своя тръба.
Понеже на няколко пъти се споменават някакви 15 години, не е зле да се обяснят и те. Това е срокът, по време на който при пълно натоварване на мощностите, т.е през всяка една година от този срок по „Южен поток” трябва да минават 63 млрд. куб. метра газ, се очаква инвестицията да бъде изплатена. А ако няма толкова газ, ако да речем по него текат с 20%-30% или недай си Боже с 50% по-малко количества от суровината...ами, изчислете си сами.
Нека кажем и няколко думи за цената или по-точно как се определя цената на природния газ. Два са факторите, които влияят върху стойността на синьото гориво. Първият е цената на долара. Вторият е паритетът между мазута с 1% съдържание на сяра и природния газ, т.е едното винаги е равно на другото.
И докато Русия не може по никакъв начин да влияе върху първия фактор, съглъсете се, че като мощен износител на петрол и петролни продукти може да предизвика движение нагоре или надолу в цените чрез втория.
Пак да се върнем към прочулото се в цял свят намаление от 20% на доставките на руския газ у нас. Това намаление се случи в момент, когато цената на петрола(като съставна част от формулата за определяне на цената на газа) има трайна тенденция на спад. Всичко това го виждаме по ниските цени на бензина в последните няколко месеца!
Не е нужно човек да е икономист, за да му светне, че в България няма да имаме ниска цена на природния газ, докато тя се определя по същата тази формула, която действа и по сега изтичащия договор. Имаме временно състояние продиктувано от конюктурата на пазара на въглеводороди в света.
Няма да имаме ниска цена на газа, докато субектът, който добива газ, субектът, който доставя газ и собственикът на тръбата, по която се доставя суровината е тежка ,тромава и вероятно мумифицирана държавна структура.
Защо мумия ли?
Представете си, че една могъща газова компания храни държавата Русия. Когато приходите, т.е печалбите на тази държавна компания намаляват, тогава се намаляват и приходите в държавния бюджет. Тогава има по-малко пари за заплати, пенсии, здраве, войска, технологии и световно влияние.
За да не се допусне такъв сценарий, от мозъчните тръстове в Кремъл, решават да завземат нови територии, като строят в тях газопроводи. Нищо лично, просто бизнес.
И без да е икономист, всеки човек би осъзнал, че бленуваните по-ниски с 20-25% цени няма откъде да дойдат.
Злите езици говорят, че първите 11% отстъпка, с които си лягахме и ставахме няколко месеца, всъщност са покрили недовзетия приход на „Булгаргаз” за полугодието. По този начин елегантно са били покрити задълженията на една голяма топлофикация. Останалите 9% ще бъдат за същото.
А какво ще се случи след това? Ако сте хазартни играчи, заложете някой лев на прогнозата, че цената на природния газ в България ще се вдигне.
Ракети от Хамас срещу Израел, отеветн удар от Израел срещу ивицата Газа, войната в Сирия, евентуален конфликт с Иран...в такава ситуация производители на петролни продукти няма дълго да си продават стоката на нива под 80$ за барел. Ще искат да продават за 120$. И тогава знаете ли какво ще стане с тези 20% намаление на цените на газовите доставки за България? Ами много просто, с толкова ще се вдигне цената на газа. Ако искайте се басирайте с някой държавен чиновник, но едва ли ще се намери някой такъв, който да вярва, че 20% ще векуват.
За да намали до санитарния минимум възможностите за такива манипулации на цените, ЕС въведе либерализация на енергийния пазар през месец юни 2007 год.
Както разбрахте, тя у нас все още не се случва. Случва се нещо съвсем друго.
Правителството реши да извади от играта с природния газ посредниците. Похвално...всеки краен потребител, в това число и аз, го подкрепям с две ръце. Браво на правителството, браво и на премиера. Обаче...обаче посредниците се вадят, ама всъщност конкуренцията я няма.
Идеята е вся и всьо да минава през държавната компания „Булгаргаз”. Това може да е защита на националния интерес, ама не е защита на моя като клиент. Значи веднъж „Третият енергиен пакет” си остава неразопакован и тръбата на „Южен поток” ще пуска само руски газ, който ще ни пускат само руснаците, втори път никой друг не може да се намеси на газовия пазар в България, защото тук ще оперира само държавна компания. Същата тази компания, която ще изпрати един свой чиновник до другата държавна компания „Булгартрансгаз” /собственик на мрежата/ и там той ще каже на своя колега чиновник „Колега, искам 100% от всичките количества природен газ, които влизат по единствената до момента тръба от Исакча Румъния”...Тогава колегата, който отговаря за тръбите ще отговори на колегата си, който отговаря за продажбите „Готово, бе колега. Това е цената за теб, щом искаш 100%”
Ама, че някой друг може да предлага повече или пък няколко други да се преборят за отделни квоти от по 10%...няма такива работи. Само един ще владее силата.
Е, има една малка подробност, че от всичките уговорени количества едва 20% ще се похарчат на българския пазар, но на кой му пука.
Сега разбирате ли, че и „Южен поток” не придвижва България нито на милиметър към мечтаната либерализация на енергийния, в частност на газовия пазар.
Но колкото и невероятно да звучи в лошото има и нещо хубаво.
Кое е първото хубаво нещо? Много е вероятно „Газпром” да не може да осигури 63 млрд. куб. метра газ годишно. Много е възможно тази инвестиция в изграждането на газопровода наистина да се окаже ужасно нерентабилна за руската компания, както прогнозираха руски икономисти часове след новината за подписването на договора с България. При това положение инвестицията няма да бъде изплатена, кредитите трудно ще бъдат обслужени и ...някой друг ще стане собственик на тръбата. Е, да ама нали си спомняте, че всъщност България нищо не плаща за тази тръба, т.е няма да сме в отбора на длъжниците. Това е първото хубаво нещо.
Кое е второто хубаво нещо? То се нарича находище на природен газ с прогнозни залежи около 100 млрд. куб метра в българската част на Черно море. До шест години можем да имаме добив от там, а годишното потребление на България е около 3 млрд. куб метра. Правителството на ГЕРБ неслучайно настояваше да имаме поне 6 години сигурни доставки. Изобщо не е случайно. Започнем ли собствен добив, поне за 30 години никой не може да ни каже копче, нали така. Това е второто хубаво нещо. Пък има шистов газ...
Кое е третото хубаво нещо. Вече ви го споменах. Нарича се шистов газ. Но не в България, а в САЩ. Американците в момента са толкова напред в технологиите за добиване и преработка на тази алтернативна суровина, че продават 1000 куб. метра втечнен шистов газ за 90 долара, а руските търговци тук таме предлагат същото количество природен газ за по 520 долара. Не е никак далеч времето, когато в Европа ще има терминали, на които ще се разтоварва американски втечнен шистов газ, който с превоз, такси и прочие утежнения пак ще е по-евтин от руския.
Какво става тогава с „Южен поток”? Не знам...поне за руския инвеститор няма да е нещо хубаво, но за българския потребител би трябвало да е хубаво. Докато в Русия ще се чдят каква да правят своите скъпи суровини, у нас ще имаме достъп до нещо много по-евтино. Хм, да се чуди човек на кой тогава му беше изгодно да забрани проучванията и добивите на шистов газ в България?
Общо взето станаха три хубави неща, но старата българска поговорка казва „Много хубаво не е на хубаво”.
Представете си, че имаме собствен добив на газ, представете си, че имаме евтини доставки...това обаче не ви гарантира благини като крайни клиенти, защото търговецът ще бъде само един.
Знаете ли по какъв начин едно българско правителство ще си осигури място в историята и благодарност на всички българи? Като пусне на газовия пазар много търговци, които да се конкурират помежду си.
Останалото е монопол и чиновнически произвол.
И накрая...вие преценете дали трябва да празнувате или да тъгувате.
Коментари