Христо Порточанов: Не може да има „Нефтохимик” без „Нефтохим”

Христо Порточанов беше един от най-аплодираните от запалянковците човек, свързан с легендата „Нефтохимик”. Най-успешният шеф в историята на „шейховете” уважи празненствата по случай 50 годишнината от основаването на клуба и визимо беше развълнуван от проявите на уважание, които получаваше постоянно. Представяме ви кратката изповед на един много силен и много успял мъж, който не се срамува да си признае, че дори е плакал заради своята голяма любов „Нефтохимик” Бургас. Може ли да има по-голямо удоволствие за вас от това стотици запалянковци със зелени шалчета да скандират името ви и да ви аплодират? Оказа се, че в годините сме работили добре за „Нефтохимик” и за града. Сега те се оказва, че не са ме забравили след толкова време. Преди години, когато започнахте, е нямало модел, който да взаимствате...какви стъпки изминахте, за да създадете „явлението” Нефтохимик? Мисля си, че това, което ние направихме тогава, сега го правят и други. Първо създадохме базата, защото не можеш да построиш голяма къща без основа. Направихме база, после изградихме добър отбор. Виждам, че повтарят онова, което ние сме направили тогава. Лудогорец, Ловеч го правят. Да ,но в миналото вие сте разполагал с внушителен бюджет, а същевременно  в началото привличахте млади български играчи. Каква е рецептата? Младите футболисти...това е основно. Имахме седем осем човек в основния отбор момчета от нашата школа на „Нефтохимик”. Това е истината с местни футболисти. В момента го правят в Ловеч, налагат футболисти от академията си, както го правехме ние.  Догодина сигурно щеиграят още повече млади играчи в Литекс. А бюджетът беше нормален...не повече от 2 млн. – 2.5 млн лв, но в тези пари влизаше и подръжката и развитие на базата. Кои са паметните мигове за вас начело на „Нефтохимик”? Много са. Не мога да забравя никога победите над Левски и над ЦСКА. Много са, много са тези моменти. Повече са отколкото неприятние емоции. Колко бели косъма сте получил заради изпитанията? Повече от половината на главата ми... Какво бихте посъветвал днешните ръководители, които са начело на отбора? Не трябва да забравят, че „Нефтохимик” е доказано име и трябва да работят и да защитават авторитета на това име. Без „Нефтохим” обаче не може да има „Нефтохимик”.  Това трябва да е ясно. Трябва да се намери начин да се влезе в диалог и разбирателство, за да застане „Нефтохим” зад „Нефтохимик”  и отборът да отиде там, където му е мястото. Правите впечатление на много твърд и упорит човек. Имало ли е случаи обаче да плачете заради „Нефтохимик”? ...имало е...     Коментари