Протестът на обувките

[caption id="attachment_11730" align="alignleft" width="300" caption="Тези крака страдат по обувките, които са отишли да протестират"][/caption] 7 351 234 души.  Това е населението на България според последното преброяване. 14 702 468 – броят обувки, които ежемесечно крачат нагоре - надолу из държавата (или прекрачват прага на входната врата, за да стигнат до колата). Дъжд. Улиците – Черно море само може да завижда за огромните вълни, които се изсипват върху пешеходците. Чифт обувки. Ляв, десен. Десен, ляв. Ляв към десен: -          Завий към тротоара! -          … -          Завивай ти казвам, не виждаш ли язовира пред нас?! Автомобил: -          Ей, не се научихте къде се стъпва, по-леко с тая чанта, ще ми отнесеш страничното огледало. Десен към ляв: -          Мисля, че трябва да се сдобием с чифт криле. В противен случай не виждам как ще успеем да издрапаме до петте сантиметра свободен тротоар. -          Късно е вече, аз съм удавник, чийто брат-сламка не си помръдна кутрето, в опит да стигне поне бордюра… -          Виж, проблемът не е в мен. В случая, мисля, че става въпрос за дискриминация – за автомобилите, зони за паркиране – бол! Споровете се леят като дъжд из ведро, то не бяха сини, зелени, червени, пембени зони. Никой не мисли за нас. Предлагам да спретнем едно протестно шествие пред парламента. Нека убедим собствениците си да се събуят вкупом и да стачкуват боси. Ефектът ще бъде двоен. Хем ще има протестанти, хем зловонието може да принуди някой да подаде оставка. Така ще има драма. Медиите ще ни рекламират като топъл хляб. Основното ни искане ще бъде до всяка велоалея да има обувкоалея. Можем да поискаме разрешително да стъпваме директно върху автомобилите или градовете да бъдат разделени на зони за обувки – това ще бъде нашият рай. Ако съберем достатъчно привърженици на идеята, може дори да поискаме магистрала за обувки.   -          Абе, ти си била много проста. Та нали химерата, в която България ще си има магистрала, е свързана с нас. Сега колите са паркирани по тротоарите, защото няма пътища. Всъщност, в момента ситуацията е такава, че ако ние двете тръгнем от София за Бургас, може би, ще стигнем по-бързо, отколкото би стигнал един автомобил.   -          И най-вероятно ще има повече място за разходка, отколкото в града?   -          Именно. Ако има изградена магистрала, тогава всички автомобили ще се юрнат да пътуват и ще има повече място за нас. Но въпреки всичко, струва си да се помисли върху идеята ти, тъй като аз не вярвам в чудеса. Не съм сигурна, трудно ми е да разсъждавам, намокрих се до чорап. -          Знаеш ли, едва ли някой ще ни обърне внимание. Аз нямам много приятели из социалните мрежи, а обувките, които познавам, отказват да излизат в тези порои. Предлагам да си купим една лодка и да плуваме по течението – няма да ни интересуват нито тротоарите, нито локвите. За съжаление останалата част от разговора липсва. Причината е, че едната от обувките се разлепи и собственикът тутакси замени и захвърли инициативният чифт на боклука. автор: Пламена Джигова Коментари