Интегралното възпитание помага за постигане на хармонията в света

Необходимо е за възрастните хора периодично да актуализират виждането си за света и да се образоват в синхрон с новите тенденции на развитието му. Но най-вече трябва да се възпитават и образоват децата, защото промяната на възрастния човек е много трудна. Всички усещаме недостатъците на обществото, в което живеем и бихме искали да го променим. Но промяната на обществото, означава промяната на човека. А като се погрижим за децата, ние ще променим и себе си. Курсът за интегрално възпитание трябва да покрива теми като взаимоотношенията между съпрузите, взаимодействието на човека с обществото, с управляващите структури, със служителите и с децата, както и образованието на децата. Всеки човек трябва да е свързан с останалите хора по интегрален начин.   Когато възрастен човек навлезе в системата за образование, първото нещо, от което се вълнува, са етични въпроси: “Кое е правилно и кое е погрешно?”. Вече ни е известно, че етиката пречи на развитието на човека, задавайки му голям брой различни условия, които той  трябва да запамети и възприеме. Така се създава “вътрешното Аз”, наложено чрез различните етични ограничения. Човекът става тясно мислещ, “обсебен“ и “пакетиран“, за да е способен да взаимодейства с околните по зададения правилен начин. Но не е свободен в поведението си и не може да живее така задълго. Ако, все пак, стане възможно, човекът загубва чувствителността си за възприятие, за усещане, за милосърдие и за взаимно разбиране. Етично правилният човек може дори да реши, че нещо трябва да бъде унищожено и би могъл да го направи лесно, защото отговаря на нормите, възприети от обществото и усвоени от него. По съществото си, това е фашизъм, нацизъм, всички възможни форми на краен екстремизъм и т.н. Тези форми са обратни на анархията. Най-доброто поведение е средната линия, средното състояние между двете форми. Тоест, човек трябва да разбира необходимостта от всяка етична позиция: отговаря ли тя на природата му, приемлива ли е за обществото и във взаимодействията му с околните? Трябва да подредим нещата така, че ползата за обществото да стои винаги по-високо от тази на индивида и цялото общество да върви към интегрираност, тъй като това е изискването на заобикалящата ни природата. Ако възрастен или дете открадне нещо, обичайният подход е придружен от нравоучение и унижение: “Не кради! Това е лошо и ще бъдеш арестуван!“. Ако това се случи в системата на интегралното възпитание, бихме организирали съд. Но кой е подсъдимият? Не трябва да прикриваме факта, че всеки един от нас има скрита склонност към кражба. На всеки му се е случвало да вземе нещо, което не е негово, да открадне от някъде в някакъв момент, дори се случва да отрече. Това означава, че заблуждава себе си и околните или даже не си дава сметка, какво е направил. Откъде имаме това качество? Полезно ли е или е вредно? Какво означава да крадеш? Казваме си: “Дали е мое това или на някой друг? А, може би не е на никой друг?” Първоначално, трябва да разпознаем тези изначални състояния и позиции, като се позовем на абсолютно обективната картина, без да обвиняваме никой и нищо. Какви са тези категории “кражба“, “честност“? Трябва да анализираме някакъв конкретен случай, като не го отнасяме към конкретен човек, защото може да се случи на всеки. Изискваме всеки от участниците да се постави на мястото на подсъдимия, да го почувства, да го защити, да обвини себе си и т.н. Всички преживяваме заедно този инцидент. Това са условията, които са създадени за нас и затова трябва да се поучим от този пример. Дори трябва да сме благодарни на приятеля си за тази постъпка, която преживяваме, като че ли ние сме я извършили. Тъй като всички сме интегрално свързани в една система, в една група, трябва да се запитаме: “Как успяхме да доведем нашия приятел до това състояние?“. Това означава, че обществото е виновно. Човекът е отражение на обществото, в което живее. Оказва се, че е доста вероятно, това изобщо да не е негова вина. Проблемът е във всички нас! С други думи, всеки такъв пример може да ни помогне да изясним много проблеми, да преразгледаме нашите ценности и връзки. Накрая трябва да достигнем до заключението, че няма такова нещо като индивидуално злодеяние или индивидуална добра постъпка. Всички те, са само следствие от влиянието на обществото. Така че, всеки трябва да е подсъдим. Ако постигнем това, всеки ще почувства, че този “жалък крадец” живее във всеки един от нас и затова се разкрива в някой от нас, вероятно в най-впечатлителния човек. Можете ли да си представите, какво поле за анализ и изясняване се разкрива? Ние трябва да излезем от това положение с единственото заключение: всеки е виновен! Ако сме в група, общество, клас, в което всички са взаимосвързани и преминават през процеса на интегрално обединение, всеки е виновен. Няма такова нещо, като някой е по-добър или е по-лош – всички сме по-добри или сме по-лоши. Няма място за оценки. Не е възможно да поставиш оценка на отделния човек, защото се оценява самото общество, а не индивида. След дискусията трябва ли да бъде върнато откраднатото или е достатъчно само да се постигне осъзнаването? Това се решава от всички. Трябва да се изясни всичко заедно и ако е необходимо да се заплати за откраднатите вещи, всички плащат заедно. Ако се достигне до заключението, че всеки е виновен за тази постъпка, тогава всеки е отговорен за нея. Това са действията, извършвани в интегралното общество, в групите, в които се изучава и практикува въвеждането на интегралните отношения. На улицата обаче, засега, е трудно да  реагираме така. Всичко зависи от обществото. Много от хората не биха ни разбрали. Да предположим, че някой иска да помогне на възрастна жена, която се е подхлъзнала и е паднала на леда. Има общества, в които е възможно да те обвинят в нещо непристойно. Дори възрастната жена може да си помисли, че ще бъде използвана по някакъв начин, ограбена и т.н. А другаде – няколко човека ще се втурнат да ù помагат. Тоест, всичко зависи от средата, в която живее човекът. В процеса на интегрално възпитание започваме да се променяме и в резултат на това, обкръжението ни също започва да се променя. Трябва да се научим, как да сме в синхрон с тази нова, “кръгла“ рамка, която природата създава около нас. Природата ни тласка към мрежа от тесни взаимовръзки между нас, а  нашата съпротива е наивна и безполезна. Затова се налага да обясним тази идея, тази историческа, социална и лична необходимост на цялото човечество. А после всички други действия ще произлязат от това и ще ни се струват правилни. Хората ще започнат да разбират, какво правим и ще се стремят към това. Ако само прилагаме действията си без обяснения, никой няма да ги разбира и ще са посрещани с враждебност. Може да бъдем обвинявани в сектантство, утопично мислене и други подобни. Но ако започнем да работим с децата и постепенно възпитаме в тях елементи на хуманизъм, то няма да имаме проблеми с обществото или с родителите. А след време, като се проявят добрите резултати, можем да разчитаме на обществената подкрепа. Затова, най-перспективни за  дейността са детските общества. От друга страна, съществува проблем, защото правителството има право да въвежда различни програми в училищата и чрез своята власт да налага на децата, каквото е удачно според него, а то може да не е най-доброто за тях. Въпреки това обществото се бори, като създава частни училища и алтернативни образователни методи. В наше време, в много страни по света децата могат да учат у дома си, чрез интернет и да вземат изпитите си дистанционно. Било е невъзможно преди, защото законът е забранявал домашното образование. В началото на 20-ти век е била широко разпространена кампанията за премахване на неграмотността, което е нормално за днешните разбирания, но тогава е посрещано с враждебност. Много хора са отказвали да пращат децата си на училище и самите те са отказвали да се учат, защото са смятали, че е загуба на време. Днес, подобно отношение може да се прояви към интегралното възпитание и то да бъде считано за нещо безполезно и ненужно. Голям брой от действащите учители, психолози и социолози разбират нарастващия проблем сред обществото, но не знаят как да се справят с него. Налага се да достигнем до тях чрез  обясняване. Учителите съчувстват на учениците и дори понякога страдат повече от тях, защото са  принудени да съществуват под постоянния негативен натиск от страна на децата, чиито животински егоизъм, невъзпрепятстван от никакви граници, е насочен срещу учителите. Всеки ученик се опитва да отстоява пред тях своята независимост и се стреми към себедоказване. Учителите и възпитателите имат нужда от известно обучаване, за да могат да открият чрез новата методика полезни съвети за работата си, което ще им помага да работят по-лесно и по-ефективно с децата. Днес работата на възпитателя е много трудна, сериозна, рискова и вредна. Часът от 45 минути в класната стая с децата генерира много стрес и напрежение за учителя. Заедно с възпитателите, трябва да се подготви методика, която ще им помогне да разберат, че преди всичко е важна атмосферата в класната стая, дори без засега да бъде променяна структурата на учащите се в класа. Все още на учениците им е трудно да вникнат в интегралната беседа, защото засега е невъзможно да се обсъжда нищо и с никого, тъй като никой не слуша никого. Сега учителите едва успяват да накарат учениците да седнат, да стоят неподвижни по някакъв начин и това някак си, по необходимост ги успокоява. Междувременно, учениците седят нещастни, всеки на мястото си и чакат това наказание да свърши след 45-та минута. Тук е необходим бавен и плавен преход. Възпитателите постепенно ще се съгласят, че настоящата система е изгубила правото си да съществува сред новото поколение. Ако по някаква причина или от вреден навик, човек изпадне в алкохолизъм, той или стига до дъното, или се самуразрушава, или се случва някаква вътрешна трансформация. Сега цялото човечество е тръгнало по този път. Задачата на курсовете по интегрално възпитание е да осигурим на човека средството, което ще му помогне да не се саморазруши, да не разбие живота си невъзвратимо. Едно от качествата на човека е неговата съпричасност. Ако покажем на някого, който е тръгнал по грешен път, друг човек, чийто живот виси на косъм точно заради този проблем, това ще му направи силно впечатление, без значение дали той иска да се поправя или не. Ако заведем хора, които пушат в раковото отделение на болницата, те ще видят какво причинява пушенето. Така че, в общество, което презира пушенето и изразява неприязън към пушачите, естествено се получава усещането, водещо до осъзнаване на отрицателния ефект на това действие. Така виждаме, че всичко зависи от степента, в която поемаме от обкръжението липсващото ни количество на “осъзнаване на злото”, така необходимо, за да се откъснем от предишното си състояние, при което изпитваме удоволствието, но все още не сме се разрушили напълно. Затова имаме необходимост от сериозно обкръжение, общество, група или клас, с който да учим. Знаем, че ако общественото мнение на група хора следва определена насока или специални принципи, всеки без да иска, е принуден да ги следва. Стадният инстинкт е заложен в хората, защото човек оценява себе си само по отношение на другите. Той не може да си позволи да бъде по-добър или по-лош от останалите. Това, което има значение за човека е, доколко той е важен в очите на обществото. Но дали тази важност е положителна или отрицателна, като че ли няма значение. Затова, ако създадем определен социален стандарт, всички хора ще са принудени да го следват, защото така сме създадени от природата. Собствениците на телевизионни програми рекламират продукти, които хората мислят, че имат нужда да закупят и ги купуват на кредит. А кредити се дават лесно, защото същите тези банкери, които дават заемите, имат интерес от кампанията и накрая вземат всички притежания на хората, за да се изплати дълга. Това е една огромна машина, програмирана “да изцеди” и последните ресурси на човека. Необходимо е да прекъснем този цикъл и чрез закони срещу рекламата, да облекчим средствата за масова информация от рекламите, като ги забраним, Трябва да се разбере, че това, което се рекламира е вредно. Самият човек чувства от какво се нуждае, а какво не му е необходимо, не знае. По-добре е да притежава малко полезни неща, отколкото много, но  вредни. Това е голям проблем, но кризата сега ще го разреши, като лиши някои хора от шанса да мислят, как всяка година да придобиват повече и повече. Печалбата трябва да бъде вътрешна, измервана спрямо вътрешния комфорт на човека. Ще се чувстваме ли по-комфортно, ако вместо да произведем десет вида от един продукт, произведем двайсет. Това само ще изостри проблема, а никой няма да се чувства отговорен. Ако покажем на човека правилната перспектива към света и към природата, той лесно ще възприема всякаква информация, защото ще я съотнася към общата, глобална картина на света и няма да има никакви проблеми с потока информация. Да предположим, че днес, от сутринта до вечерта чета и преработвам голямо количество информация на различни теми, свързани с проблемите на съвременното общество, науката, финансиите. Правя го с основната цел да интегрирам тази информация в общата картина на света. Как мога да разпозная в това, проявлението на единствения закон в света: стремежът на всички възможни егоистични сили да се обединят в една, алтруистична сила по подобие на природата? Как днешното общество и хората се трансформират, като недоброволно се приближават до интеграцията, под въздействието на отрицателните сили, които в нашия свят наричаме криза? Като помислим реално, кризата се явява като благословия за нас. Тази гледна точка дава на човек възможност да прекара голям поток от информация през себе си, като допълва цялостната картина, постигайки хармония с природата. Човекът е способен да поеме цялата информация, съществуваща в природата само, ако тя  “навлиза” в него като една картина. И тогава, колкото повече информация получава, толкова по-желана ще бъде тя за него и той ще я възприема по-лесно. Ще запълни онези празни места, които е усещал вътре в себе си като “липси” и като отсъствие на съвършенството. Ако по време на изборите, гледаме новините и получаваме информация за това, кой е спечелил и кой е загубил, как можем да превърнем тази информация в интегрална, за да допълним общата картина? Интегралната картина ще ни помогне да разберем, че обществото е разделено, че то не вижда корумпираната система на демокрацията, а също липсата й във всички страни по света. Ако не можем да постигаме взаимно разбиране: “Къде сме? и “Накъде трябва да вървим?”, това ни говори за липса на връзката между хората в обществото. Много съобщества са принудени да са на една територия и да съществуват “под един покрив”, разделян от много партии и структури. Всяко от тях иска да увеличи влиянието си, за сметка на другите, да открадне парче от “общия пай”, интересувайки се само от собствения си интерес. Сега всички мислят, как да са побеждаващи, за сметка на всички останали и няма обединяване от общата идея, а всеки има свое мнение за това, как да поведе към своята цел. Необходимо е всички те, да могат да работят в една обща хармония. Оказва се, че демокрацията може да е успешна, когато обществеността е образована, когато съществува разбиране за следващото стъпало на развитие, което ни води до обединяването с природата. Всички партии е необходимо да са запознати с характерните особености на интегралното общество и да го изучават. Тогава ще се чувстваме комфортно и ще постигаме оптималното състояние за нашето здраве, обучение, семеен живот и другите сфери от живота ни, защото ще съответстваме на природата. Нашето сегашно състояние не е добро и всички го разбираме по приблизително еднакъв  начин. Ще трябва да работим конструктивно един с друг, да се допълваме, може да спорим, но да работим заедно, за да постигнем така необходимото ни интегрално общество, съответстващо на природните закони. автор: Емилия Наумова Коментари