Интервю със себе си

[caption id="attachment_11564" align="alignleft" width="300" caption="Този автомобил току що е прибрал лош рапър"][/caption] Това е вашата нова среща с превърналата се в хит в читателската рубрика "Хайд парк" Пламена Джигова. Цялата редакция на "Бургаски репортер" е верен фен на авторката и чака с нетърпение всеки следващ коментар. Ето го и него. Интервю със себе си – втората причина, която ме кара да се страхувам. Ориана Фалачи е италианска журналистка, прочута със своите интервюта. Една от книгите й се казва „Интервю със себе си. Апокалипсис“. Смущава ме идеята, че може да бъда заклеймена от своята широка аудитория като крадла. Затова предлагам да се абстрахираме от дребната кражба и да приемем фактите, че с този стил едва ли някой ще допусне безумието да напиша книга. Сега по същество – първата причина, която ме кара да се страхувам, ме доведе до неизбежния извод, че трябва да се интервюирам. Все пак журналистите трябва да защитават интереса на обществото, а аз точно в този момент съм повече общество, отколкото журналист. Няма да затлачвам съзнанието ви с излишни оправдания, да минем по същество: Млада госпожице, разбрах, от достоверни източници, че нещо ви притеснява, изпитвате известни страхове. Ще конкретизирате ли какъв е проблемът? Историята започна една обикновена сутрин. За мен има две любими неща на този свят – рап музиката и пеенето под душа. Онази хладна сутрин, обаче разбрах, че едно от тези неща ще ми бъде отнето, сякаш някакво куцо пиле се опитваше да ми отмъкне обяда. Вземах си горещ душ и тъкмо да запея с цяло гърло (акустиката в банята е невероятна) както си му е редът, ме обля студена вълна. Не, чувството не идваше от самата вода. Просто ме обзе паника. Оттогава се сдобих с фобия, която ме преследва всеки път, когато затворя вратата на банята от вътрешната страна… Извинявайте, че ви прекъсвам, но не ми стана ясно какъв точно е проблемът? Защо смятате, че някой се интересува от хигиенните ви навици? Вижте, по принцип рядко следя новини, но преди няколко седмици попаднах на една новина, която бе по-лоша и от това да ми спрат водата            докато се къпя. Един виден български рап изпълнител беше привикан в ареста, заради своя стара песен. В текста на песента, той осквернявал националния трибагреник. Да сме наясно – почти няма българска или каквато и да е рап песен, в която нещо да не бъде осквернено. Ако говорим конкретно за български рап – я някоя девойка ще осквернят, я ще наливат масло в огъня сред тийнейджърите, като пропагандират ползите и положителните характеристики на алкохола.Стигало се и дотам, на пиедестал да бъдат възнасяни порочни практики като дърпане на пазарски чанти и престрелки в квартала. На първо място, да си призная, ми стана гадно за останалите престъпници. В България има толкова много рапъри, всеки дръзнал по един или друг начин да оскверни родината, че както са почнали с привиквания, никой друг няма да може да се вреди, в който и да било арест. Разбирам, вашата гражданска позиция по темата, която е от жизнено важно значение за бъдещето на България. Но все още не ми е ясно, по какъв начин сте обвързана с темата? Аз съм върла почитателка, както вече казах, на онези две сакрални за мен неща. В злополучната сутрин осъзнах, че през годините ми се събира много певчески стаж под душа. Замислих се „не е луд баничарят, луд е този, който си купува баницата“ – аз не само слушам подобна музика, аз съм неин поддръжник. Аз споделям нейните послания, дори чрез слушането й съм пряк участник в престъпна групировка. В съзнанието си ясно видях заглавията по вестниците „Акция “Rапърите” – хванаха двама от престъпната групировка“. Стори ми се, че чух шум  - „Сигурно са около 20 и са маскирани. Първо ще разбият вратата, а после ще влязат с гръм и трясък в банята, ще ме закопчаят и ще ме замъкнат в районното по халат“ – помислих си аз. В главата ми, сценарият беше ясен (и все още е) – ще започнат с „Вярно ли е, че сте чували песни на рапърът Хикс?“. След това най-вероятно ще ме разпитват за песента, която съм пяла в банята на 21.06. 2001 година в 10 ч. сутринта. За щастие това не се случи, но за нещастие, както вече казах от онзи ден нататък живея в непрестанен страх. Защо искахте да разкажете на хората тази история? Никаква история не искам да им разказвам. Просто искам да ги предупредя – внимавайте каква музика слушате, защото не знаете в кой момент песента ви ще бъде изпята. автор: Пламена Джигова И вие можете да бъдете автор. Напишете коментар по някаква тема, която ви вълнува и ако той не е пълен с призиви от типа на "На, оружие братя" и прочие такива кръвожадности, ще го публикуваме Коментари