Михаил, който намери своя рай в България

[caption id="attachment_11388" align="alignleft" width="300" caption="Михаил Роганов не иска да напуска България"][/caption] Михаил Роганов е един от младите руски пенсионери, които са намерили своя пристан в България. С днешна дата вечно усмихнатият и позитивен Миша с още двама приятели извършва довършителни работи по жилищата. Ръцете му са златни и разбира от всичко. Не му се опира нищо, което подхване. Той е роден в далечния северен, руски град Норилск. За родното си място казва, че зимите са много дълги и тежки. Дори и сега там вече е  -30 градуса. А в средата на зимата температурите падат до под  –50 градуса и когато това се съчетае със силен вятър, който е често явление там, животът просто замира. Спират да работят училищата и дори някои учреждения, защото да се излиза навън е равносилно на самоубийство или най-малкото на тежка настинка. През 2008 г. идва за пръв път в България, от раз избира да заживее в Созопол и остава тук. Сега търси и жилище в Бургас, защото бизнесът на жена му и неговия са в Бургас и околните селища.  Миша е минен инженер и 20 години е работил само това. И днес разказва с любов за своята професия, която му е дала много в живота. Мините, в които е копал руда, са били истински съкровищници на редки и ценни метали. Той казва, че рудата добивана от тях е съдържала над 60 ценни елемента, но от тях са добивали само 14 сред които мед, никел, кобалт, иридий, платина…Тежък е бил живота на Миша в рудниците. Започнал е от най-ниското стъпало в тази тежка работа, за да се пенсионира като ръководител на високо ниво в минния бизнес. Днес Михаил казва, че за нищо на света не би сменил живота си в България за живот другаде. Тук за него се намира всичко хубаво. Прекрасен климат, добри хора, които го разбират и му помагат е достатъчно добри цени, за да живеят прилично със съпругата и дъщеря си. Смее се и казва, че не разбира защо хората в България се оплакват от зимата. „Каква зима е това, до -5, -10 градуса, че това си е направо пролет. А и снегът докато падне и започва да се топи” – смее се руснакът от далечния руски Север.   Автор: Йоана Гюрова   Коментари