[caption id="attachment_10937" align="alignleft" width="300" caption="Владимир Бжежовски"]

[/caption]
Владимир Бжезовски е представител на талантливите автори от художествената школа в северноруския град Вологда. Авторът представи свои платна като част от международната изложба в Гранд хотел „Поморие”
-Откъде сте, откъде пристигнахте в България?
-Аз съм от старинния руски град Вологда. От родината на Дядо Мраз. Това е на 500 км северно от Москва.
-Преди време ни гостува вашата съгражданка, художничката Олга Карпачова.
-Да, Олга Карпачова е моя колега. Ние членуваме в един и същ творчески съюз във Вологда. А тук съм благодарение на Сергей Александров. Тук много ми харесва, просто ми трябва повече време, за да се адаптирам и да намеря повече теми за творчество. Макар че и сега имам вече достатъчно интересни теми за работа, за вдъхновение. Ако имаш тема, посока, можеш да я използваш и по-нататък както в живописта, така и в графиката.
-Олга Карпачова ни разказа, че във Вологда имате много добра и силна иконописна школа. Вие в кой жанр творите?

-Аз се занимавам с реалистична живопис. Рисувам на платно, а темите са най-разнообразни. Започвам от анималистика, пейзажи и завършвам с портрети. Изобщо, занимавам се с жанрова живопис.
-Рисували ли сте пейзажи от Вологда, старинни църкви?
-О, без това не може. Това е просто визитна картичка. Особено „София Вологодская”. Вологда е с една година по-млада от Москва. А Москва се счита за старинен град. „София Вологодская” е строена от Иван Грозни. Иван Грозни Велики всъщност е създател на руската държава и е искал да направи Вологда столица.
-Била ли е столица Вологда?
-Той е имал намерение, затова е построил там „София”.
-Обяснете ни какво е „София”?
-София е църква. Много впечатляващо съоръжение. Когато Иван Грозни инспектирал строителството на храма, от покрива пада тухла и го удря. Той сметнал това като лош знак, веднага напуснал града и се отказал да го прави столица. А църквата 18 години стояла неосветена.
-Имахте ли възможност да разгледате някоя българска църква?
-Да, посетих манастира „Свети Георги” в Поморие. Но, за съжаление, пеша не можеш да стигнеш много далеч. Това, до което се добрах пеша, го разгледах.
-Може би при следващото си посещение ще видите повече неща?
-Да, ще взема велосипед под наем, тогава мога да отида много по-далеч.
-Харесаха ли ви българските ви колеги?
-Творчеството в своето проявление е доста разнообразно. И е много добре, че тук има организация, която поощрява творчеството, а не само отделно направление. Тук са представени художници, които работят в различни направления, и в графиката, и в живописта, живопис и реалистична, и формална, и абстрактна, и някакви инсталации, напомнящи пърформанс.
-Има разнообразие.
-Да, има разнообразие и това е много хубаво, че всичко това се подкрепя. Всяко творчество си има своите зрители. Няма да изпадам в статистика – какъв процент зрители харесват това творчество, а какъв процент харесват онова творчество. Аз мисля, че на зрителя се харесва онова, което той разбира, или разбира поне частично. А към творчество, което той не разбира, остава равнодушен.
-Кой от руските художници ви служи за пример?
-Като отправна точка мога да посоча Иван Шишкин. Макар че харесвам Густав Климт, Егон Шиле, Алфонс Муха. Това са абсолютно различни художници, но в своите работи те изразяват определен образ. Это, това харесвам, това ме привлича и в своите картини аз се стремя да изградя образ, състояние на природата. Затова използвам снимки. 99% в работата ми е снимката. Пътувам много, снимам, след това правя подбор, нещо махам, нещо добавям. Така, както мисля. Имам тема, имам всичко, което е нужно и в резултат след време се появява произведението. И във всяка картина се старая да внеса нещо ново.Имам много малко повторения. През живота си съм направил повече от 1000 картини.
-И всички са различни?
-Да, няма повторения. Дори да има тема, или не тема, а работа, но виждаш, че в тази работа няма акцент. Рисуваш, но не повтаряш, просто променяш нещо.
Коментари