Как да преодоляваме успешно себе си?

Цялата реалност е в човека. На него му се струва, че съществува сам и около него е огромната Вселена. Това е неговото променено възприятие. Някога, преди около 6000 г. човекът е усещал света единен, една единна реалност – самия себе си и нищо повече. Тъй наречената, оживяваща човека Сила, също е била в него. А извън него не е имало нищо. Нямало го е и самото понятие “Извън мен“. Това е правилното възприятие: “Всичко е в мен, нищо не е разделено с граници, няма ограничение и няма край”. После начинът на възприемането е разделен на две части: “Аз” и “Извън мен” и сега трябва да ги съединим, като спазим условието: “Възлюби ближния, както себе си” и да преминем през различните етапи на това сближаване. По този начин ще присъединим външната част към вътрешната, която, естествено е да усещаме като своя. Ако можем да го осъществим, ще се върнем в изначалния си вид, както е заложено в развитието на човека, в рамките на 6000 години. Да обичаме това, което е извън нас така, както егоистично обичаме себе си, означава да бъдем хора, които отдават на другите: емоции, чувства, взаимопомощ. Точно това е любовта към ближния: “Ние, които толкова обичаме себе си, да разберем, че всичко, което е извън нас е наше и само ни се струва, че неживата, растителната и животинската природа, също и другите хора, съществуват извън нас, а че всичко е в нас, самите.” Възприемането на света такъв, какъвто го виждаме се определя от всеки човек индивидуално и зависи от заложените в него свойства, от качествата, с които се ражда. Така всеки от нас е с формиран в задната част на главата си, т.н. “енергиен филтър”, който му представя света по определен начин, за всеки човек – различен. Затова е вярно, като казваме: “Всеки живее в своя си свят”, тоест със своите собствени възприятия и разбирания. На това се дължи и различието между всички нас – уж, виждаме едно и също, а у всеки от нас остава – различно усещане за света и се получават недоразуменията, конфликтите и недоверието. Това се дължи на нашата материална форма. Затова е необходимо да изградиме в себе си разбирането, че сме различни, че различно възприемаме света и да уважаваме, заложеното във всеки от нас, което е строго определено в програма и се разкрива по времето на всеки следващ кръгооборот от живота на човека, чиято крайна цел е достигането на това единно, обединено състояние. Изначално то е записано в информационните ни гени. И сега, ако не действаме на принципа: да получаваме за себе си и да отблъскваме другите, а започнем да преодоляваме себе си и да приемаме околните, ще постигнем обединяването помежду ни.  Можем да го направим, за сметка на това, че извършваме действия, дори противни на желаното от нас. Можем да прегърнем някого, без да усещаме любов към него, а дори да го ненавиждаме. Знаем, че извършваме действие, което е против желанието ни, но го правим, за да достигнем това състояние, когато наистина ще поискаме да прегръщаме и да отдаваме с любов, казвайки: “Приемам те такъв, какъвто си! Ти си част от мен!”  Защото са важни усилията, които полагаме и непрекъснатото действие в посоката на обединяването. Така трябва да действаме, с цел да се обединим, независимо, че първоначално не се нуждаем един от друг. И колкото повече се стараем, толкова по-ясно ще ни става, доколко това противоречи на нашето желание. При изпълняването на действията, насочени към обединение, разбирайки, че се опитваме да се издигнем над своята природа, над разделянето и правим физически всичко възможно, придружено с молба от името на всички нас, на мнозинството, към създалата ни Сила, то Тя ще ни съедини в началното единно състояние, където всичките сме в Тази Сила, защото реагира само на Своето подобие – отдаденост и любов, които трябва да постигнем. Това е лекият път за постигането на това заложено развитие, за което е дадена и кризата в момента, за да се обединим в отговор на сполетяващите ни несгоди и беди в личностен и обществен план. Изисква се прилагането на тези усилия да става чрез участие в група, общество от хора с близка духовна нагласа. Затова виждаме, колко много сдружения, съобщности се формират сега. Виртуалното пространство също спомага за осъществяването на съединяването между хора с най-различен статус и от най-различни крайща на света, но близки по своята същност, носители на качествата на различните енергийни системи и органи на Единния Световен Човек, който частичка по частичка изграждаме всички заедно, поправяйки своето вродено желание за “не”-присъединяване – в присъединяване, по пътя на непрекъснатото участие в “Играта за Приемане на Другия”. Най-печелившото участие е, като “анулираш” себе си. Звучи нестандартно за правилата във всички досегашни състезания, но има мъдрост: “Можеш да получиш, само ако дадеш”, а даваш само, като се снижаваш – пред човек, пред наука, пред природа и най-трудното – пред себе си! В групата от участници с близка до твоята духовност, възвеличаваш другите, принизяваш себе си и получаваш от нея. Идва момент, когато даваш на групата своите знания, умения, емоции, поддръжка – тогава другите приемат, а ти си даващият. И с тези непрекъснати “досадни упражнения”, постепенно и неочаквано за себе си, се достига до момент, когато се изпълваш с радост и удовлетворение от това да даваш и дори не търсиш получаването, стигнал до качеството на отдаващ и разбрал значението на милосърдието – свойствата на оживяващата нас Сила. Приличайки на Нея – тя ще ни влияе според “Закона за подобието” и ставаме част от Нея, отработвайки всичките свойства, които Тя притежава. Така всеки в своята група или в своето семейство ще получава “коректива за Егото си”, което се противи на налагащата ни се обединеност, за да преодолее Настоящето. И по-добре е да изберем този път на развитие, защото времето изтича и трябва да се компенсира с драматични, жестоки промени, довеждащи насилствено до сдобиването от човека на така  необходимите качества на оживяващата човека Сила. автор: Емилия Наумова         Коментари