Приказка за трите мобилни прасенца

[caption id="attachment_10477" align="alignleft" width="300" caption="Интернет връзката цъкала ли цъкала"][/caption] Нека ти разкажа..(въпреки, че не съм Хорхе Букай) един осъвременен вариант на приказката за трите прасенца. Имало едно време 3 малки прасенца. Те били много находчиви и всяко от тях притежавало малък семеен бизнес.  Първото имало честта да носи нескромното име MUTEl.  Мютел било заможно прасенце и притежавало всички акции на компания, носеща неговото име. Компания  MUTEl била мобилен оператор, известен в повечето среди под мотото “мълчиш  и си плащаш(измълчаното)“.  Второто прасенце имало сходна на брат си съдба. То притежавало всички акции на друг мобилен оператор – „gloBULGE“. Логично, второто прасенце се казвало Глобалдж (на галено ГлобАЛЧ), а компанията му била основен конкурент на MUTEl. Вторият мобилен оператор бил известен сред потребители си със своите изненадващи бонуси – временно увеличение към месечната такса. Въпреки че сигурно се досещате каква е житейската история на третото прасенце, нека ви подскажа. Сестричката на двете прасенца се казвала Вива. Нейната компания носела звучното име “vivaCOMA”и била известна под мотото „да живеят изпадналите в безсъзнание клиенти“. Състоянието на бизнесите на трите прасенца било цветущо. За кратко време те натрупали такова огромно състояние, че вместо върху матраци (по съвет на принцесата с граховото зърно) спели върху небостъргачи от пари. Естествено за натрупването на такъв голям капитал били нужни иновативни мозъци. Идеите се сипели като водопад – завишение на такси, търсене на непрестанни вратички в закона, съмнителни сривове в системите на операторите… Тъй като това е съвременен вариант на приказката, а времената, в които живеем са нелеки, трябва да знаете, че в историята се набутаха купища големи и зли вълци. Вълците естествено били клиенти на мобилните оператори и непрестанно правели опити да духнат под опашката на компаниите. Вълците сън не ги ловял (а и как да те лови като си нямаш небостъргач), заради безбройните им пъклени планове за стачки и протести. Те поискали да могат да се отскубнат от робството на прасенцата – като могат да прекратят договорите си с компаниите по всяко време. Селото се вдигнало на бунт и единодушно взело решение за промяна в закона. Договорите да могат да се прекратяват по всяко време и на всяко място. Компаниите – нямало къде да идат – съгласили се. След година обаче станало ясно, че прекратяване е възможно – след като изтече определен срок и след като се изсекат определен брой (дузина) дървета. Подобни малки историйки били нормални за ежедневието на прасенцата и за вълчия живот. В този разказ обаче ще акцентираме върху конкретна история, чието развитие засега се намира в застой. В началото на приказката споменах, че бизнесът на Мютел, ГлобАЛЧ и Вива бил семеен. Сега ще ви обясня къде се намирала връзката между очеИЗвадните конкуренти. Градът бил населяван от множество по-млади и неопитни прасенца. От години тяхното професионално развитие било свързано с продажба на мобилни устройства. Годините се нижели, а телефоните еволюирали. В селото бил прокаран интернет без жици (защото вечно някой ги претапял, за да се издължи на мобилните оператори). Дошли времена, в които станало немислимо да имаш телефон, който да не може да сърфира (или да плажува) в интернет. По-малките прасенца, собственици на магазини за мобилни устройства, имали далечна роднинска връзка с Мютел, Вива и Глобалдж. Един ден всички прасенца в града свикали свинско събрание и взели общо тайно решение. На следващия ден един голям лош вълк решил да си купи нов телефон. Продали му го без карта, защото Вълчан бил заможен (нему не трябвали отстъпки и абонаментни договори). Вълчан бил много зарадван от покупката и побързал да сложи свинкартата си в придобивката.  3 дни гладувал, не пиел и не се веселил, защото нямал пукната пара да се усмихне, но бил горд притежател на „свинокия екстри“. На четвъртия ден му звъннали от MUTEl  и му казали, че сметката му е 300 лева. Вълчан изпаднал в паника. Решил, че този път ще срине из основи сградата на мобилния оператор. Когато изискал от обслужващия го персонал обяснение за грандиозната сума, му отговорили, че телефонът му е сърфирал нон-стоп в интернет през изминалите три денонощия. Вълчан се облещил, но нямало какво да се прави, грешката си била негова. Станал пълноправен член на клуба“ MUTEl длъжник“ – в него колкото по-голяма сметка натрупаш, толкова повече точки събираш и си толкова по-напред в листата на „длъжник на хилядолетието“. В следващите дни из всички краища на селото пропищели излъгани вълци – кой с малка, кой с гигантска сума. Никой не смеел да сподели с останалите за сполетялото го бедствие, защото не искал другите да го окичат с титлата „лапнишаран на селото“ (вълците от това село не били привърженици на обяда с риба). Сигурно очаквате края на историята да бъде поучителен или поне щастлив. Не познавам Хитър Петър. Ако искате да научите края на историята изпратете SMS на кратък номер 666 с текст „искам аз да съм следващият“. Ако не искате, ваша си работа, погледнете през прозореца и ако някъде зърнете небостъргач, направете си изводите. автор: Пламена Джигова Всеки от вас може да стане автор в рубриката на читателите "Хайд парк". Достатъчно е историята ви да бъде интересна и да не съдържа обидни елементи   Коментари