Децата искат да са като възрастните

Ако искаме те да са по различени от това, което са – първо ние, родителите трябва да се променим! С първите дни от живота на детето, се опитваме да го научим на изкуството наречено “Общуване”. Искаме децата да се забавляват и организираме тържества и рождени дни. Загрижени сме за това, как да увеличим свободното им време и влагаме средства за образователни игри и наръчници. Доволни сме, когато другите възрастни оценяват интелекта и доброто поведение на нашето дете. Но забравяме, че всеки ден, докато са на училище, децата ни трябва да преминават важния “изпит по оцеляването" сред връстниците си. Възрастните винаги са готови да проявяват снисходителност към децата си, да им прощават, да ги съжаляват. А във взаимоотношенията си с другите деца, те трябва да се бият “с огън и меч" за правата си: да изискват и да отстъпват, да нападат и да се бранят, да свикват с враждебността на връстниците си. И независимо от това, колко усилия полагаме за създаването на “оазиса на щастие” и благоденствие за децата ни, истинският им живот се случва извън дома. Там, в големия свят, детето незабавно трябва да се научи да играе “според правилата”. То вижда, че успехът и благополучието се постигат чрез лъжата, интригите и физическата сила. Но тези правила са написани от самите нас. Без дори да забелязваме, приучаваме децата към употребата на двоен стандарт. Почти всички родители мислят по начина: “Готов съм да направя всичко, за да може детето ми да е добре и не само да е добре, но да е по-добре от другите." С този начин на мислене “да съм по-добре от другите", децата несъзнателно, а после напълно съзнателно, се приспособяват към “правилата на тази игра”. Светът е разделен на “нас" и  на “тях" и ако “те" застанат на пътя на нашите интереси, то “те" незабавно се превръщат в “престъпници". Престъпват “нашия закон". Трагичните последствия от този мироглед наблюдаваме в ежедневния ни живот. Независимо от своята социална, национална, религиозна или друга принадлежност към определена група, всеки човек се стреми към уважаване на жизненоважните му интереси. Това е възможно, ако всеки, без изключение, следва правилото “не прави на другите това, което не харесваш да правят на теб". Придържайки се към това, животът ще се промени към по-добро и ще преминем по-лесно прехода: От “Поколението АЗ” към “Поколението Ние”. Игрите трябва да учат децата, че за да победиш е необходимо да си заедно с другите.   През 80-те години Дъглас Купланд популяризира термина “Поколението Х", наричайки по този начин новото поколение. Това се превърща в гореща тема и покрай това понятие се оформя поп-културата, опитваща се да разшифрова уникалните качества на новото поколение. Днес живеем във времето на “Поколението Аз", занимаващо се предимно със себе си и се чувстваме отчуждени един от друг, самотни, изолирани. Необходимо е да постигнем “Поколението Ние”, в което да чувстваме обединеност, сигурност и взаимосвързаност. Това ще постигнем чрез нов вид обучаване. Може да не ви се вярва, но един от основните начини за тази промяна са детските игри! Същността на игрите, които децата от “Поколението Аз”, играят е да печелиш като бъдеш най-бързият, най умният или просто “по-добър от всички". За да преминат от това поколение към “Поколението Ние”, родителите, възпитателите и учителите трябва да насърчават децата да играят игри, в които победител е този, който най-добре се свързва с другите и ги обединява. По този начин, още от ранната детска възраст, децата ще научават ползата от единството с другите и ще развият своя светоглед в хармония с природата, където всичко, изначално, е хармонично взаимосвързано. Игрите ще показват на децата, че да бъдеш най-добрият, да печелиш и да побеждаваш, може да става само, ако побеждават всички, а без това единство всички губят. Това ще помогне на децата да постигнат вътрешната трансформация от “Аз” към “Ние” и те ще успяват, заедно с всички други. Подобни игри и образователни системи, прилагани в детските заведения и в училищата биха могли да изградят един нов манталитет на взаимосвързаност, необходим за 21-ви век. Времето, в което глобализацията нараства заедно с егоизма и прави прехода от “Мироглед Аз" към “Мироглед Ние" задължителен. Чрез игри, позволяващи този преход, децата и родителите, ще научат основната истина, че успехът е пълноценен единствено, заедно с другите, а не поотделно. автор: Емилия Наумова   Коментари