[/caption]
Галя Христозова е професор доктрор на педагогическите науки, зам.-ректор и преподавател в Бургаския свободен университет. Има три специализации в Германия в Аахен по специалност „Социални дейности”, „Подготовка на педагози” завършва в университета в Бон, а в Хепенхайм специализира „Формиране на компетенции”. Освен това има и специализация в Одензе, Дания по „Образователни стратегии”.
Професор Христозова с готовност разясни някои от последните езикови промени, които БАН публикува в навия правописен речник.
В какво се състоят промените в правописа на българскя език, които преди броени дни обяви БАН? Има ли между тях радикални промени, които биха объркали студенти, преподаватели, ученици и всички пишещи българи?
През миналата седмица се появи официален правописен речник на българския език, който е издаден от БАН. Единствено академията прави тези промени и само изданията на БАН отразяват всички правила и всички новости. Този правописен речник се появява десет години след предходния. Драстични промени, които да касаят коренна разлика между новия и предишния няма. В няколко направления са промените. Доста по-голям е броят на думите, които са включени в новото издание. В старото издание имаше 65 000 думи, докато в новия речник са включени 90 000 думи. Разликата е значителна.
Откъде са се появили толкова много нови думи за десет години?
Дори и повече са се появили. Това са думи, които са от сферата на информационните технологии, които за първи път намират място в правописен речник. Това са чужди думи като „кльомба”, „айфон”, „айпад” , „лаптоп”, „смартфон”, „уебсайт”...те навлизат в езика заедно с новите технологии. Употребяват се и след като са думи, които отразяват някакви модерни събития, няма начин да не ги използваме. По-добре да бъдат в речника, за да знаем как се пишат тези думи.
В самото начало на речника има описание на всички важни основни правила. Има общо 136 правила, които трябва да се спазват. Разликата с предходния е, че в този речник много по-разбираемо са описани тези правила. Повече е насочен към хората, които наистина искат да научат правописа и пунктоацията. Без много сложни лингвистични описания са дадени коректни и ясни примери. Тази първоначална част, която преди време се смяташе, че се ползва едва ли не само от специалистите в българския език, сега може да бъде прочетена от всеки човек и да бъде разбрана. За първи път, например при членуването с пълен и кратък член, в речник се появява информация, че думата, която се членува, ако се замени с местоимението „той”, се членува с пълен член, а ако се замени с местоимението „него” заедно с предлози или без предлози, се членува с кратък член. Това е едно правило, което всички знаят, но за първи път се появява официално в писан тескт, което е много полезно. Добре е, че обясненията в речника следват речевата практика и практиката на неформалната методика, която обяснява някои от явленията по-лесно.
Авторите на новото издание казаха, че по всяка вероятност това ще бъде последният хартиен вариант на правописния речник. Идеята е да бъде максимално ползван. Не може човек да върви с такъв обемист речник. Ако този речник съществува в електронен вариант, много по-лесно човек може да бъде правописно грамотен, защото когато интелигентният човек се съмнява в прапописа на някоя дума, най-логично е да отвори правописния речник и да проучи. Затова може да бъде като файл в телефон, компютър, в Гугъл.
И сега има електронни варианти на правописни речници, но само получаваш информация дали думата е написана вярно или грешно. Този целият вариант го няма.
Има ли и други промени, на които се струва да се отдели по-сериозно внимание?
Интересни неща са свързани с правописа на някои думи. В българския език се смята, че от правописна гледна точка най-трудните думи за писане са онези, които се изписват разделно, полуслято и слято. В предходния правописен речник най-много ппомени имаше точно при тях. Сега има определена демократичност по отношение на тези думи. В повечето случаи има варианти, когато думата може да бъде написана разделно или слято и двата случая са дублети и са еднакво верни.
Може ли да посочите примери?
Например думата бизнес среда. В речника е написана слято, но на тази дума има звездичка. Звездички върху сложните думи означава, че те имат и друг вариант на изписване и имат дублет. Може да бъде написана бизнессреда и бизнес среда. Това се случва с думи, които по принцип съществуват като самостоятелни. Бизнескомуникации може да се срещне като бизнес и като комуникации, значи може да бъде написана слято или разделно. Бизнесдама по същия начин.
Има някои неща, които за мен са много интересни. Подчинени са на речевата практика. Някои от тях приемам, други не. В предходните речници имаше една единствена правилна форма по отношение на думата декан, но може би под влияние на речевата практика се появи дублет.
Думата масло имаше дублет, сега остава само формата масло / ударение върху втората сричка/.
Появиха се ударения на думи, които досега бяха само с едно ударение, а сега има промени. /Вино и село вече имат ударения върху втората сричка/ Речникът го позволява ,но за източните говори звучи по по-различен начин.
Едно от интересните неща е по отношение на използването на различни абревиатури и съчетания. Ако трябва да напиша електронна книжарница, трябва да напиша е-книжарница. За мен лично е странно, че трябва напиша BG паспорт, БГ с латиница, а паспорт с български букви.
В една от телевизионните прояви на авторите на речника стана дума за това и се каза, че може да бъде написано БГ и BG, но в самия речник аз виждам един вариант и той само на латиница.
Преди време се включих в една група във Фейсбук „Да съхраним кирилицата”. С огромно желание се включих, за да бъда максимално полезна и какво беше огромното ми учудване, когато видях, че повече от 50% от хората в групата пишеха с латински букви.
Мисля ,че речникът може да бъде полезен за много хора, защото ученето на правопис и спазването на праописни норми е свързана с ползването на речници. Един правописен речник, при условие че се появява веднъж на десет години, е една инвестиция за всеки ученик, студент, родител, за всеки, който се смята грамотен.
И още нещо, което ми направи впечатление. В предходния речник имаше единствено форма колега, нямаше женски род. Помежду си ако трябваше да се обърнем към дама или говорехме за дама, трябваше да кажем „колегата Иванова”. Между другото така си говорехме само филолозите. Сега се приема и дублетна форма колежка. Приема се, че след като има наставка „ка” за женски род при артистка, машинистка и т.н , може да се приеме и за колежка.
Що се отнася до някои неща, свързани с появата или с отпадането на думи...между другото появи се речник на 5000 чужди дууми в българския език. Има думи, които отпадат от употреба, например „що годе” или пък неаргументирано им се променя правописа. Например думата айран досега се изписваше само като айран, както е в турския език. Или и думата байрак. А сега се предлага в новия речник само айрян, което е в ущърб на правилата на съответния език, откъдето идва тази дума.
Специално внимание се обръща на писането на думи с отрицателната частица не. Правилата са много и една част се пишат заедно. Необикновен се пише заедно с частицата, но глаголите се пишат отделно. Грешки се допускат при писане на отрицателната частица не с модални глаголи „мога”, „знам”, „трябва”. Писането им става отделно, т.е не знам, не мога, не трябва.
Редакторите, които ползваме на компютъра си не знаят това правило добре. В това отношение прапописните редактори не могат да ни бъдат полезни.
Смятате ли, че промените ще бъдат лесно възприети и приложени в практиката?
Имам часове по езикова култура и преподавам съобразно новата форма. В училище стана въпрос, че учебниците ще бъдат променени от следващата учебна година, защото за тази е късно вече. Промените ще бъдат въведени през следващата учебна година. Колкото повече се говори и се обяснява, при условие че няма сериозни промени, толкова по-полезно би било това. Проф. Владко Мурдаров и целият екип, които създаде речника, обясняваха неуморно и всичко може да се намери в интернет. Който се интересува само от новото, може да намери материали.
За мен този вариант на новия речник е добър, защото все повече се подчинява на речевите потребности на хората и ги подпомага.
Коментари
23 сеп. 2012
2012-09-23
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Проф. Галя Христозова: Следващият правописен речник вероятно ще бъде електронен, а не хартиен
[caption id="attachment_9722" align="alignleft" width="300" caption="Проф. Христозова /вляво/ смята, че новите правописни промени следват речевите практики"]
[/caption]
Галя Христозова е професор доктрор на педагогическите науки, зам.-ректор и преподавател в Бургаския свободен университет. Има три специализации в Германия в Аахен по специалност „Социални дейности”, „Подготовка на педагози” завършва в университета в Бон, а в Хепенхайм специализира „Формиране на компетенции”. Освен това има и специализация в Одензе, Дания по „Образователни стратегии”.
Професор Христозова с готовност разясни някои от последните езикови промени, които БАН публикува в навия правописен речник.
В какво се състоят промените в правописа на българскя език, които преди броени дни обяви БАН? Има ли между тях радикални промени, които биха объркали студенти, преподаватели, ученици и всички пишещи българи?
През миналата седмица се появи официален правописен речник на българския език, който е издаден от БАН. Единствено академията прави тези промени и само изданията на БАН отразяват всички правила и всички новости. Този правописен речник се появява десет години след предходния. Драстични промени, които да касаят коренна разлика между новия и предишния няма. В няколко направления са промените. Доста по-голям е броят на думите, които са включени в новото издание. В старото издание имаше 65 000 думи, докато в новия речник са включени 90 000 думи. Разликата е значителна.
Откъде са се появили толкова много нови думи за десет години?
Дори и повече са се появили. Това са думи, които са от сферата на информационните технологии, които за първи път намират място в правописен речник. Това са чужди думи като „кльомба”, „айфон”, „айпад” , „лаптоп”, „смартфон”, „уебсайт”...те навлизат в езика заедно с новите технологии. Употребяват се и след като са думи, които отразяват някакви модерни събития, няма начин да не ги използваме. По-добре да бъдат в речника, за да знаем как се пишат тези думи.
В самото начало на речника има описание на всички важни основни правила. Има общо 136 правила, които трябва да се спазват. Разликата с предходния е, че в този речник много по-разбираемо са описани тези правила. Повече е насочен към хората, които наистина искат да научат правописа и пунктоацията. Без много сложни лингвистични описания са дадени коректни и ясни примери. Тази първоначална част, която преди време се смяташе, че се ползва едва ли не само от специалистите в българския език, сега може да бъде прочетена от всеки човек и да бъде разбрана. За първи път, например при членуването с пълен и кратък член, в речник се появява информация, че думата, която се членува, ако се замени с местоимението „той”, се членува с пълен член, а ако се замени с местоимението „него” заедно с предлози или без предлози, се членува с кратък член. Това е едно правило, което всички знаят, но за първи път се появява официално в писан тескт, което е много полезно. Добре е, че обясненията в речника следват речевата практика и практиката на неформалната методика, която обяснява някои от явленията по-лесно.
Авторите на новото издание казаха, че по всяка вероятност това ще бъде последният хартиен вариант на правописния речник. Идеята е да бъде максимално ползван. Не може човек да върви с такъв обемист речник. Ако този речник съществува в електронен вариант, много по-лесно човек може да бъде правописно грамотен, защото когато интелигентният човек се съмнява в прапописа на някоя дума, най-логично е да отвори правописния речник и да проучи. Затова може да бъде като файл в телефон, компютър, в Гугъл.
И сега има електронни варианти на правописни речници, но само получаваш информация дали думата е написана вярно или грешно. Този целият вариант го няма.
Има ли и други промени, на които се струва да се отдели по-сериозно внимание?
Интересни неща са свързани с правописа на някои думи. В българския език се смята, че от правописна гледна точка най-трудните думи за писане са онези, които се изписват разделно, полуслято и слято. В предходния правописен речник най-много ппомени имаше точно при тях. Сега има определена демократичност по отношение на тези думи. В повечето случаи има варианти, когато думата може да бъде написана разделно или слято и двата случая са дублети и са еднакво верни.
Може ли да посочите примери?
Например думата бизнес среда. В речника е написана слято, но на тази дума има звездичка. Звездички върху сложните думи означава, че те имат и друг вариант на изписване и имат дублет. Може да бъде написана бизнессреда и бизнес среда. Това се случва с думи, които по принцип съществуват като самостоятелни. Бизнескомуникации може да се срещне като бизнес и като комуникации, значи може да бъде написана слято или разделно. Бизнесдама по същия начин.
Има някои неща, които за мен са много интересни. Подчинени са на речевата практика. Някои от тях приемам, други не. В предходните речници имаше една единствена правилна форма по отношение на думата декан, но може би под влияние на речевата практика се появи дублет.
Думата масло имаше дублет, сега остава само формата масло / ударение върху втората сричка/.
Появиха се ударения на думи, които досега бяха само с едно ударение, а сега има промени. /Вино и село вече имат ударения върху втората сричка/ Речникът го позволява ,но за източните говори звучи по по-различен начин.
Едно от интересните неща е по отношение на използването на различни абревиатури и съчетания. Ако трябва да напиша електронна книжарница, трябва да напиша е-книжарница. За мен лично е странно, че трябва напиша BG паспорт, БГ с латиница, а паспорт с български букви.
В една от телевизионните прояви на авторите на речника стана дума за това и се каза, че може да бъде написано БГ и BG, но в самия речник аз виждам един вариант и той само на латиница.
Преди време се включих в една група във Фейсбук „Да съхраним кирилицата”. С огромно желание се включих, за да бъда максимално полезна и какво беше огромното ми учудване, когато видях, че повече от 50% от хората в групата пишеха с латински букви.
Мисля ,че речникът може да бъде полезен за много хора, защото ученето на правопис и спазването на праописни норми е свързана с ползването на речници. Един правописен речник, при условие че се появява веднъж на десет години, е една инвестиция за всеки ученик, студент, родител, за всеки, който се смята грамотен.
И още нещо, което ми направи впечатление. В предходния речник имаше единствено форма колега, нямаше женски род. Помежду си ако трябваше да се обърнем към дама или говорехме за дама, трябваше да кажем „колегата Иванова”. Между другото така си говорехме само филолозите. Сега се приема и дублетна форма колежка. Приема се, че след като има наставка „ка” за женски род при артистка, машинистка и т.н , може да се приеме и за колежка.
Що се отнася до някои неща, свързани с появата или с отпадането на думи...между другото появи се речник на 5000 чужди дууми в българския език. Има думи, които отпадат от употреба, например „що годе” или пък неаргументирано им се променя правописа. Например думата айран досега се изписваше само като айран, както е в турския език. Или и думата байрак. А сега се предлага в новия речник само айрян, което е в ущърб на правилата на съответния език, откъдето идва тази дума.
Специално внимание се обръща на писането на думи с отрицателната частица не. Правилата са много и една част се пишат заедно. Необикновен се пише заедно с частицата, но глаголите се пишат отделно. Грешки се допускат при писане на отрицателната частица не с модални глаголи „мога”, „знам”, „трябва”. Писането им става отделно, т.е не знам, не мога, не трябва.
Редакторите, които ползваме на компютъра си не знаят това правило добре. В това отношение прапописните редактори не могат да ни бъдат полезни.
Смятате ли, че промените ще бъдат лесно възприети и приложени в практиката?
Имам часове по езикова култура и преподавам съобразно новата форма. В училище стана въпрос, че учебниците ще бъдат променени от следващата учебна година, защото за тази е късно вече. Промените ще бъдат въведени през следващата учебна година. Колкото повече се говори и се обяснява, при условие че няма сериозни промени, толкова по-полезно би било това. Проф. Владко Мурдаров и целият екип, които създаде речника, обясняваха неуморно и всичко може да се намери в интернет. Който се интересува само от новото, може да намери материали.
За мен този вариант на новия речник е добър, защото все повече се подчинява на речевите потребности на хората и ги подпомага.
Коментари
[/caption]
Галя Христозова е професор доктрор на педагогическите науки, зам.-ректор и преподавател в Бургаския свободен университет. Има три специализации в Германия в Аахен по специалност „Социални дейности”, „Подготовка на педагози” завършва в университета в Бон, а в Хепенхайм специализира „Формиране на компетенции”. Освен това има и специализация в Одензе, Дания по „Образователни стратегии”.
Професор Христозова с готовност разясни някои от последните езикови промени, които БАН публикува в навия правописен речник.
В какво се състоят промените в правописа на българскя език, които преди броени дни обяви БАН? Има ли между тях радикални промени, които биха объркали студенти, преподаватели, ученици и всички пишещи българи?
През миналата седмица се появи официален правописен речник на българския език, който е издаден от БАН. Единствено академията прави тези промени и само изданията на БАН отразяват всички правила и всички новости. Този правописен речник се появява десет години след предходния. Драстични промени, които да касаят коренна разлика между новия и предишния няма. В няколко направления са промените. Доста по-голям е броят на думите, които са включени в новото издание. В старото издание имаше 65 000 думи, докато в новия речник са включени 90 000 думи. Разликата е значителна.
Откъде са се появили толкова много нови думи за десет години?
Дори и повече са се появили. Това са думи, които са от сферата на информационните технологии, които за първи път намират място в правописен речник. Това са чужди думи като „кльомба”, „айфон”, „айпад” , „лаптоп”, „смартфон”, „уебсайт”...те навлизат в езика заедно с новите технологии. Употребяват се и след като са думи, които отразяват някакви модерни събития, няма начин да не ги използваме. По-добре да бъдат в речника, за да знаем как се пишат тези думи.
В самото начало на речника има описание на всички важни основни правила. Има общо 136 правила, които трябва да се спазват. Разликата с предходния е, че в този речник много по-разбираемо са описани тези правила. Повече е насочен към хората, които наистина искат да научат правописа и пунктоацията. Без много сложни лингвистични описания са дадени коректни и ясни примери. Тази първоначална част, която преди време се смяташе, че се ползва едва ли не само от специалистите в българския език, сега може да бъде прочетена от всеки човек и да бъде разбрана. За първи път, например при членуването с пълен и кратък член, в речник се появява информация, че думата, която се членува, ако се замени с местоимението „той”, се членува с пълен член, а ако се замени с местоимението „него” заедно с предлози или без предлози, се членува с кратък член. Това е едно правило, което всички знаят, но за първи път се появява официално в писан тескт, което е много полезно. Добре е, че обясненията в речника следват речевата практика и практиката на неформалната методика, която обяснява някои от явленията по-лесно.
Авторите на новото издание казаха, че по всяка вероятност това ще бъде последният хартиен вариант на правописния речник. Идеята е да бъде максимално ползван. Не може човек да върви с такъв обемист речник. Ако този речник съществува в електронен вариант, много по-лесно човек може да бъде правописно грамотен, защото когато интелигентният човек се съмнява в прапописа на някоя дума, най-логично е да отвори правописния речник и да проучи. Затова може да бъде като файл в телефон, компютър, в Гугъл.
И сега има електронни варианти на правописни речници, но само получаваш информация дали думата е написана вярно или грешно. Този целият вариант го няма.
Има ли и други промени, на които се струва да се отдели по-сериозно внимание?
Интересни неща са свързани с правописа на някои думи. В българския език се смята, че от правописна гледна точка най-трудните думи за писане са онези, които се изписват разделно, полуслято и слято. В предходния правописен речник най-много ппомени имаше точно при тях. Сега има определена демократичност по отношение на тези думи. В повечето случаи има варианти, когато думата може да бъде написана разделно или слято и двата случая са дублети и са еднакво верни.
Може ли да посочите примери?
Например думата бизнес среда. В речника е написана слято, но на тази дума има звездичка. Звездички върху сложните думи означава, че те имат и друг вариант на изписване и имат дублет. Може да бъде написана бизнессреда и бизнес среда. Това се случва с думи, които по принцип съществуват като самостоятелни. Бизнескомуникации може да се срещне като бизнес и като комуникации, значи може да бъде написана слято или разделно. Бизнесдама по същия начин.
Има някои неща, които за мен са много интересни. Подчинени са на речевата практика. Някои от тях приемам, други не. В предходните речници имаше една единствена правилна форма по отношение на думата декан, но може би под влияние на речевата практика се появи дублет.
Думата масло имаше дублет, сега остава само формата масло / ударение върху втората сричка/.
Появиха се ударения на думи, които досега бяха само с едно ударение, а сега има промени. /Вино и село вече имат ударения върху втората сричка/ Речникът го позволява ,но за източните говори звучи по по-различен начин.
Едно от интересните неща е по отношение на използването на различни абревиатури и съчетания. Ако трябва да напиша електронна книжарница, трябва да напиша е-книжарница. За мен лично е странно, че трябва напиша BG паспорт, БГ с латиница, а паспорт с български букви.
В една от телевизионните прояви на авторите на речника стана дума за това и се каза, че може да бъде написано БГ и BG, но в самия речник аз виждам един вариант и той само на латиница.
Преди време се включих в една група във Фейсбук „Да съхраним кирилицата”. С огромно желание се включих, за да бъда максимално полезна и какво беше огромното ми учудване, когато видях, че повече от 50% от хората в групата пишеха с латински букви.
Мисля ,че речникът може да бъде полезен за много хора, защото ученето на правопис и спазването на праописни норми е свързана с ползването на речници. Един правописен речник, при условие че се появява веднъж на десет години, е една инвестиция за всеки ученик, студент, родител, за всеки, който се смята грамотен.
И още нещо, което ми направи впечатление. В предходния речник имаше единствено форма колега, нямаше женски род. Помежду си ако трябваше да се обърнем към дама или говорехме за дама, трябваше да кажем „колегата Иванова”. Между другото така си говорехме само филолозите. Сега се приема и дублетна форма колежка. Приема се, че след като има наставка „ка” за женски род при артистка, машинистка и т.н , може да се приеме и за колежка.
Що се отнася до някои неща, свързани с появата или с отпадането на думи...между другото появи се речник на 5000 чужди дууми в българския език. Има думи, които отпадат от употреба, например „що годе” или пък неаргументирано им се променя правописа. Например думата айран досега се изписваше само като айран, както е в турския език. Или и думата байрак. А сега се предлага в новия речник само айрян, което е в ущърб на правилата на съответния език, откъдето идва тази дума.
Специално внимание се обръща на писането на думи с отрицателната частица не. Правилата са много и една част се пишат заедно. Необикновен се пише заедно с частицата, но глаголите се пишат отделно. Грешки се допускат при писане на отрицателната частица не с модални глаголи „мога”, „знам”, „трябва”. Писането им става отделно, т.е не знам, не мога, не трябва.
Редакторите, които ползваме на компютъра си не знаят това правило добре. В това отношение прапописните редактори не могат да ни бъдат полезни.
Смятате ли, че промените ще бъдат лесно възприети и приложени в практиката?
Имам часове по езикова култура и преподавам съобразно новата форма. В училище стана въпрос, че учебниците ще бъдат променени от следващата учебна година, защото за тази е късно вече. Промените ще бъдат въведени през следващата учебна година. Колкото повече се говори и се обяснява, при условие че няма сериозни промени, толкова по-полезно би било това. Проф. Владко Мурдаров и целият екип, които създаде речника, обясняваха неуморно и всичко може да се намери в интернет. Който се интересува само от новото, може да намери материали.
За мен този вариант на новия речник е добър, защото все повече се подчинява на речевите потребности на хората и ги подпомага.
Коментари