22 сеп. 2012 2012-09-22 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

„Еразъм” –програмата за обмен на студенти, която променя живота на младите хора

[caption id="attachment_9683" align="alignleft" width="300" caption="Боряна е първият български студент, който е избран за "Еразъм посланик""][/caption] Боряна Клинкова е първият български студент в  двайсетипетгодишната  история на програмата за културен обмен „Еразъм”, който е избран от Европейската комисия за „Еразъм посланик” на студентите от България. Боряна е родом от Бургас, възпитаник е на БСУ и през 2002 год. завършва приложна лингвистика. Вече дванайсет години е част от програмата „Еразъм” и работи в международния отдел на университета „Ерланген” в Нюрнберг Германия. Усмихнатата „посланичка” на българските студенти с удоволствие се съгласи да разкаже на читателите на „Бургаски репортер” подробности за програмата, която променя съдби и среща млади хора от цял свят, за да ги обогати с впечатления и знания. Боряна, с какво програмата „Еразъм” е ценна за българските студенти и за колегите им в Европа? Програмата „Еразъм” е една от най-важните, най-известните и най-хубавите програми на ЕС за младежи и за студенти. Дава им възможност да прекарат един или два семестъра в чужбина в някой университет, т.е не им се налага да отидат в чужбина за цяла степен, за бакалавър или за магистър. Решили са да следват в България, но имат възможност да опознаят чужда страна или чужд университет... Ако някой немски студент учи медицина в Германия, ще може ли да учи един семестър в България? Точно така. Тази програма има за цел да извършва обмен. Обмен на знания, на култура, на езици. Целта е да отидеш, да се обогатиш с тях и да се върнеш със знания в собствената си страна, като по този начин подобриш качеството на образованието в собствения си университет като разкажеш какво си преживял в обучението. Когато отидохте преди 11 години в германския университет по тази програма как ви посрещнаха колегите ви там? От БСУ бяхме първите студенти. Аз и още едно момче, но българските студенти имаше в Германия, макар че не бяха по „Еразъм”. Беше им много интересно, разпитваха ни, бъркаха ни много с Румъния. Разпитваха ни най-вече за традиции, за празници, за храната ни...правехме си кулинарни дуели и всеки трябваше да сготви нещо от собствената си държава. Всъщност интересното беше, че тогава нямаше много студенти от една страна, бяхме от различни места. Имаше от Португалия, от Индия, от Пакистан, от най –различни страни, много пъстра група. Когато се получат прекалено много студенти от една страна, те остават заедно, някакси не смеят да се запознаят с другите, а така е хубаво като се смесиш с чуждестранните студенти и с немските студенти. Разпитват от къде си, как е в университета ти и питат много за образователната система в съответната страна, защото са много различни. Какво постигнахте вие лично в тази програма „Еразъм”? В началото не познавах в детайли програмата. Знаех, че е програма за обмен за Германия и си казах „Там съм”. Действително, колкото и клиширано да звучи, програмата напълно промени живота ми. Ако не бях участвала, не че щеше да ми е лош животът, но съвсем друг щеше да бъде. Чрез тази програма отидох в Германия.Запознах се с нови хора, там ми предложиха след това да остана и да работя като студентски помощник в международния отдел. Предложиха ми стипендия, естествено аз приех, защо друг такъв шанс не знаех дали мога да получа. Там завърших втора специалност. През цялото следване аз работих като студентски  помощник  и така се запознавах с международните дейности, с какво се занимава университетът с обмен на студенти, обмен на преподаватели и ми стана интересно и реших, че с това искам да се занимавам в бъдеще. И сега 12 години по-късно аз работя като „Еразъм” координатор и изпращам по 1000 студенти всяка година в чужбина от Германия. Вие в кой курс заминахте в Германия? Във втори или в трети бях... А имахте ли достатъчно натрупани знания от България? Знанията от тук много ми помогнаха. Бях езиково много добре подготвена. Все пак следвах немски език. Някой път това е бариера, която пречи да се интегрираш. Езикът е ключов, за да свикнеш. Бекграунд имах от тази гледна точка, но от това колко бях пораснала, нямах никакъв, защото бях на 21 години и се оказа, че съм доста неподготвена. Тук в Бургас си живеех в у дома, бях си свикнала с родители, познати, с приятели, навсякъде имаше на кой да се обадя за помощ, а в чужбина изведнъж оставаш сам и трябва да се справяш. Така обаче се чувстваш все по-горд от малките успехи и започваш да се осмеляваш да опитваш и да правиш разни неща. А какво ви казват немските студенти, които изпращате в България? Приема ли ги средата тук, има ли враждебно отношение към тях? За съжаление нямам студенти, които да са отишли в България, защото ги плаши езикът. Интерес има към страната, но няма достатъчно езикова подготовка в Германия по български език и затова не се осмеляват да заминат. Изпращаме ги в Румъния, в Полша в други страни. Те винаги се връщат толкова променени, че не мога да ги позная. Толкова са пораснали всичките. Толкова са различни, защото когато ти се обогати мирогледът, ставаш съвсем друг човек. Бихте ли казала на българските студенти защо за тях е важно да се стремят към участие в програмата „Еразъм”? Първото, което всеки ще се сети, е това, че ще се подобрят езиковите качества. Но това далеч не е всичко, не е най-важно. Най-важни са контактите, да завържеш контакти с хора от различни  страни.  Някак в България все още няма толкова много чужденци или ако има, са от съседните страни, а ние не ги приемаме за чужди. А когато свикнеш да комуникираш с хора от различни култури, с всякакви цветове на кожата, със забрадки, в началото се вижда, че не сме свикнали, но свикваш с това. Научаваш се да ги приемаш такива, каквито са и това е най-важното. Всякакви предразсъдъци, които има човек, просто се разбиват на пух и прах и много по-отворени се връщат хората към чужденците, към непознатото, много по-любознателни и завързват контакти, които в бъдеще ще им бъдат много полезни.     Коментари