Михаил Чванов: В рода Аксакови има много мистика, гордост и родолюбие

[caption id="attachment_8459" align="alignleft" width="225" caption="Михаил Чванов"][/caption] Михаил Андреевич Чванов е прозаик, публицист, общественик. Директор на музея С.Т.Аксаков в Уфа, Башкирия. Един от учредителите и ръководителите на Аксаковия фонд. Той е и вицепрезидент на Международния фонд за славянска писменост и култура. -Г-н Чванов, моля разкажете ни за фамилията Аксакови. Вие най-добре ще направите това. В България за този известен род се знае малко. -Семейство Аксакови произхожда от Башкордистан, но това което тя е направила има огромно значение в цяла Русия. Родът Аксакови олицетворява крепкостта на руското патриархално семейство. Началото на този род тъне в древността, във времето на Рюрик. Преди всичко семейство Аксакови е известно със Сергей Тимофеевич Аксаков, за когото в България изобщо нищо не знаят, защото в страната ви знаят за неговия син Иван Аксаков. Лично мен ме удивлява следния факт - например великата приказка „Аленький цветочек” до сега не е преведена на български. Тя има преводи на английски, на френски, на китайски, на арабски и на множество други езици. Тази приказка най-добре изразява идеологията на Аксакови, че злото може да бъде победено само и единствено с добро. Затова тази приказка е толкова широко разпространена по целия свят. В Русия най-известен от фамилията е именно  Сергей Тимофеевич Аксаков. Те са били голямо семейство, от 11 човека. Но най-известни са тримата сина на Сергей Аксаков  Константин, Иван и Григорий. Константин е бил поет и философ, той умира рано, но той е един от хората които формират руския национален идеал. Григорий е бил чиновник, един от най-добрите при руския губернатор. Иван Аксаков е бил поет, публицист, общественик. Именно той е болеел за цялото славянство. Той е подтиквал руското дворянство да помагат на българите и на събрите по време на руско-турската война. Затова от рода Аксакови в България най-известен е именно Иван Аксаков. Намерени са документи за това каква е била конкретната помощ на Иван Аксаков за България и българското опълчение. 25 000 винтовки за българите са били закупени в резултат на неговите познанства и връзки с богати руски родове от дворянството. Униформи са били закупени с пари предоставени от него, затова и те са се наричали аксаковки. Затова неговото име във времената на руско-турската война в България е било свято. Веднага искам да кажа, че така би трябвало да бъде и в Сърбия, но там за него въобще нищо не се знае, а и да се знае нищо не се споменава. Още тогава преди повече от век Аксаков и негови приятели пишат на събрите писмо, в което се казва: „Вие ще получите вашата свобода, но вас ще ви погуби гордостта!” Така и става. Иван Аксаков е дълбоко разочарован от тях, първенците на Сърбия странят от него, защото казвали: „Ние сме европейци, а тук е дошъл някакъв звяр, който да ни учи как да живеем.”   -Кое е най-интересното в тази фамилия? -Може би наистина в това семейство има нещо мистично. Аксак това е турска фамилия и тя събира в себе си славянската и турската кръв. Това е евроазийската връзка в Русия. Сега много се философства по тази тема, има много симпозиуми и други форуми по нея. А нещата са много прости, според мен – свързването на славянската и турската кръв. Съпругата на Сергей Тимофеевич Аксаков е полутуркиня. Тя попада в Русия по време на една от войните, но тя не е обикновена жена, тя произхожда от емирския род, за който се смята, че  са преки потомци на пророка Мохамед. През годините в Русия е имало 6 експедиции, които са търсили следите именно за тази жена. Тя, разбира се приема християнството. Може би Всевищния е разсъдил и решил Иван Аксаков, в чиито вени тече турска кръв да се бие с турците.   -Моля, разкажете ни за Руския Аксаковски фонд, който оглавявате. -В Башкирия има много националности – чуваши, башкири, татари… много. Всички си имат своите ценности и своя живот и никой на никого не пречи – Слава Богу!  Аксаковския фонд е ненационален, в такъв смисъл че не е съотнесен към нито една култура. По принцип е руски фонда, но в неговия попечителски съвет има трима различни по вероизповедание духовни водачи. В страшните 90-те години на миналия век, и това не е само мое мнение фондът изиграва важна роля в междуетническото и религиозното съгласие. Фондът е неправителствена организация, той не се финансира от държавата, той не зависи от никого. Неговите средства се събират единствено от волни дарения. Затова неговото съществуване не е просто, напротив – сложно е. -Фондът ли организира Аксаковите четения и чествания? -Разбира се. Тази година фондът става на 20 години, юбилей. През 1991 година се навършиха 200 години от рождението на Сергей Тимофеевич Аксаков. Страната беше в разруха. В Москва събитията бяха много драматични и ако там забравиха за Аксаков, то в Башкордистан годишнината беше отбелязана подобаващо. Възстанови се домът където е минало детството му, реставрирахме църквата където е кръстен Иван Аксаков. По това време се събрахме писатели и предприемачи и създадохме Фонда на Аксаков. Първоначално задачата му беше да възстанови Аксаковите места в Башкирия, за да не се забравя тази славна фамилия. Малкият празник на Аксакови стана международен. Дойде монахиня от Сърбия и цяла делегация писатели от арабския свят. Аксаковите празници се провеждат от 23 до 25 септември. Празника се провежда в Уфа, в село Надеждино където е роден Сергей Тимофеевич Аксаков, във всички училища на Башкирия се провежда Аксаковски урок. В Русия има всерусийска литературна премия Аксаков, в Уфа имаме Аксаковска студенска премия. Имаме също в Уфа Аксаковска гимназия, която сътрудничи с едноименната гимназия Аксаков в Пазарджик. Още с нещо бих искал да се похваля от името на фонда. Ако в предходни години Аксаковските празници се провеждаха само в Башкирия то през настоящата година те ще се проведат още в Самарска област, в Оренбурска област. Трябва да се отбележи, че това отново не са инициативи на правителствата, а просто представители на тези области дойдоха и казаха: „И ние искаме да направим такъв празник.” Това е една народна инициатива. Фонда е един от учредителите на българо-башкирската общност. Председател на тази организация е Ярослав Шредер. Той е известен строител и меценат. През септември тази общност ще организира Аксакови празници в България. Все още не мога да кажа кога точно ще бъдат празниците като дати, но те първо ще се проведат в България, после в Башкирия след това в Самарска и Оренбурска области. -Има ли в Уфа много български студенти? -В момента не са толкова много – 20-25 човека, но тези които учат при нас контактуват много активно с фонда, знаят много и се интересуват от историята на рода Аксакови. Ще се отклоня малко, за да ви разкажа една много мила история. Преди години може би през 90-те години бях в Пазарджик. Съобщиха за моето гостуване по местната телевизия. Една вечер в моя хотел нахлуват двама млади – младеж и девойка и почти насила ме изкараха с настояването да прекарам вечерта с тях и да им гостувам. Ето каква е тяхната история. И двамата са от Пазарджик но са учили в различни училища, а живеели на съседни улици, но не се познавали. И двамата отиват да учат в Уфа, запознават се и се оженват там. -Все пак кой е най-интересният член на фамилията Аксакови? -Всеки персонаж от тази фамилия е интересен по своему и е значима личност. Сергей Тимофеевич Аксаков, Иван Сергеевич Аксаков, двамата други братя, за които споменах. Внучката Олга, която е посветила книга на своя дядо Сергей Аксаков. Тя по своему е значима, тя е съхранила и архива на Фьодор Тютчев. Иван Аксаков и бил женен за дъщерята на Тютчев, великия руски поет. Тя е построила първата лечебница за туберкулозно болни в Башкирия. Но за болшевиките тя е била помешчица и в гражданската война тя умира от глад. Когато идват червените искат да я разстрелят, но селяните се застъпват за нея и казват „Тя е добра с нас, тя много ни помага” и тя остава жива. След това идват белите, същото се повтаря и тя оцелявайки от куршумите, умира от глад. Коментари