Събота. 14.00 часа. Спортна зала „Лукойл“ Бургас.
В залата на няколко позиции са разположени маси за...тенис на маса.
Край тях и върху тях се водят люти спортни битки. Пот, шум, адреналин и онова типично почукване, което се получава, когато летящото като мълния топче се чукне в масата и отскочи.
Обичайна атмосфера за един турнир с вече над десетгодишна история, организиран вече над десет години от "Спортен клуб на глухите и ветераните - Бургас"
Иначе казано. Турнир за тенисисти ветерани.
За протокола. Днес трима от участниците се състезаваха във възрастовата група 80+ !!!!
80+??? Вместо да стоят на дивана пред телевизора, те са тръгнали посред лято по пътищата, за да пристигнат в Бургас и да премерят сили.
Но това е нищо, защото един от състезателите, родом от Момчилград, ми сподели с усмивка, че онзи ден се върнал от първенство в Рим, където в категорията 90+ имало 15 жени и 15 мъже.
Ветерани ли?
Forever Young...,както пееха от ALPHAVILLE някога.
Събота. 14.00 часа. Спортна зала „Лукойл“ Бургас.
До масите и край масите, навсякъде се виждат потни, уморени, напрегнати, но щастливи играчи с блеснали очи. Те вече са изиграли своя мач или се готвят за следващия. Някои са спечелили, други са загубили, но са тук.
Наколенките, накитниците, ластичните бинтове, протекторите по телата им се виждат отдалеч. Контузии, болки, стискане на зъби и никакво разколебаване. Няма отказване. Мач след мач. Отново до масата. Това се вижда.
Какво не се вижда ли?
Не се виждат крила по раменете им, но се усеща, че тези състезатели са буквално окрилени.
Като част от общинската спортна комисия отидох да ги уважа. Домакините ме помолиха да кажа няколко думи за приветствие към участниците в турнира.
Изправих се пред тях и ...стана тихо.
Странен е онзи момент, когато шумът на спортната надпревара изведнъж утихне.
Погледнах ги. Погледнаха ме. Спогледахме се.
Първо им казах, че тук се чувствам на мястото си, защото повечето от тях и аз имаме еднакъв цвят на косите, а и сме кажи речи набори.
Казах им, че отказвам да ги нарека ветерани, а ще ги нарека пораснали момчета.
Казах им, че примерът, който дават на младите състезатели, е изключително вдъхновяващ.
Пример за това, че когато един играч има несломима вяра, може да постигне всичко, колкото и трудно да е, на колкото и години да е.
Че когато един състезател има безгранична енергия, може да постигне всичко, колкото и трудно е и на колкото и години да е.
И че когато един състезател е изпълнен с огромна любов към някакъв спорт, то тогава нищо и никой не могат да го спрат да се състезава и да печели битки...
Нито годините, нито болката, нито недоверието, нито ...препоръките на съпругите и близките „Абе, я се откажи на тия години“.
Накрая им казах, че им пожелавам много успехи, за които да си спомнят и разказват в ...ъъъ....в кръчмата...туй де, където се събират да си разказват и споделят.
Ако не друго, поне ги разсмях.
Момчета, беше чест за мен да наградя победители във възрастовите групи 60+ и 70+
Да сте живи и здрави в годините пред вас и не се отказвайте, за да продължите да давате пример със своята вяра, надежда и любов към спорта.
Ха, че то време за прогноза стаало.
Днес ще е горещо, задушно, влажно и облачно. Максималните температури ще надхвърлят тридесет.
Една студена диня оправя нещата, да знаете.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
