Докато вчера се търкалях из улиците на Бургас с фамилния лимузин Мосю Рьоне / Рено, бе, Рено/, чух в утринния блок на радио „Витоша“ да казват как румънският национален отбор по футбол оставил благодарствено писмо в съблекалнята си след отпадането на осминафинала...Е, писмото е от отбора, но е от името на всички в отбора.
Точно в момента, в който би трябвало да бъдат гневни, разочаровани, сърдити и зли заради загубата, която ги изхвърля, те правят нещо съвсем различно.
Мъй, мъй Свънта Мария!!!
Румънските играчи и ръководството на отбора изпълват писмото си с благодарност към организаторите, към домакините, към УЕФА заради това, че са получили възможност да бъдат част от голямото шоу, наречено ЕВРО 2024.
Така е се получило, че в този момент националният отбор на Румъния по футбол е изиграл ролята на най-добрия посланик на своята страна.
Това е хубаво, нали.
Но ме порази днес още нещо.
В някакво клипче гледах как румънският национален отбор по футбол си тръгва от хотела към автобуса, който ще ги откара до летището, как всички играчи и треньорският щаб застават пред хотела, обръщат се към своите немски домакини и започват да им ръкопляскат.
А старши треньорът Еди Йорданоску минава от човек на човек, поздравява и благодари на всеки служител за вниманието, за гостоприемството, за грижите, за доброто отношение.
Прегръща управителката на хотела и казва „Ще се върна пак при вас за почивка“...
Това е хубаво, нали...
Ще кажете, че това е ресирано, че някой ПР го е измислил, че ...
Каквото и да се каже, нищо не променя факта, че някой е сторил малък жест, малка добрина.
Мисля си, че най-хубавото на малките жестове е това, че те са лесно постижими. Вярвам, че и други национални отбори, които участват в ЕВРО 2024 ще ги последват и ще ги надхвърлят.
Защото както има „Заразно зло“ с главен герой Мила Йовович, така може да има „Заразно“ добро с главен герой всеки един от нас. Нещо като „Предай нататък“, нали.
Тази сутрин прехвърлих ТВ каналите. Сърдити люде обясняваха колко е безнадеждно и безсмислено в Отечество любезно и съветите им към всеки един от нас общо взето биха могли да бъдат сведени до два:
„Надежда тука всяка оставете“ и „Вървете, се гръмнете“
Не ангажирам никого с моето клето и безумно мнение, но осъзнавам, че имаме отчайващ дефицит от хубави примери и отчайващо голяма нужда от хубави и вдъхновящи примери.
И ако ги няма или ако не ги виждаме и чуваме, ако никой не ни ги показва, тогава какво?
Ако няма хубави примери, тогава всеки един от нас може сам да ги създаде, а?
Ето, на...аз пуснах прахосмука Мюлер /такава му е марката/ в спалнята. После ще го пусна в коридора, после в стаята на сина...ъъъ...това не знам дали е хубаво, ама жена ми нареди да го направя.
Ха, че то време за прогноза станало, бре...
Днес ще е горещо, потно, слънчево и облачно.
Грабвайте бирите!!!-някой си изкряска.
Типичен юлски ден. А по морето максималните градуси ще са около 30. Може да има и превалявания.
Подходящ за плаж, за почивка, за работа и за добрини. И за хубави примери.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
