„За брат до море, за либе пряз море“...казваше кака Гинка от „Под игото“ по повод на Радините вълнения на Рада Госпожина, свързани с Бойчо Огнянов.
Моля? Не е казвала това ли? Добре, де...все някой го е казал.
Но я изкажете вашия протест срещу неправилния цитат в лицето на онзи момък, който тази сутрин при изгрев слънце увековечаваше в петстотин или шестстотин кадъра любимата си , докато тя в балетна пачка и с палци заемаше изящни позиции на брега на морето на фона на изгряващото слънце.
При това не какъв да е изгрев, а първоюлски. Демек Джулай морнинг -ски.
Ей, какъв кадър. Слънце, море, небе и изящна девойка балерина. Интересна композиция, безспорно. Ще обере лайковете.
„За либе пряз море...“ ама за брат не. Не вярвате ли вие, елате ни на гости.
Би ли снимал в 5.35 часа сутринта този момък брат си, докато същият прави някакви движения на брега на морето насред изгрева? Тц, нанайци. Ама, за любимата през море ще хукне. Ще снима не, ами и ще гледа възхитено и възторжено. Евентуално...след двадесетина години брак може да изкаже плахо възражение, че е ранен час за снимки. Но млъкни сърце...
Поздрави и за онази достолепна госпожа, която издаваше кратки наставления на внучката си или на младото момиче до нея как най-добре да я снима със серия от снимки. Може би панорамни снимки или пък видеоклипче за някой рийл? Все едно. Важното е, че възрастната дама издаваше кратки заповеди, пардон препоръки на младото момиче, а то слушаше.
Поздрави за всички, които бяха намерили причина да бъдат на брега на морето на първия юли насред изгрева на слънцето. За да бъдат с някого, заради някого или заради каквото и да е. За да спат на палатка на плажа. Да спят без палатка на плажа. Да не спят цяла вечер, та до зори, но на плажа. Да го живеят този живот на един дъх с мирис на море.
Но като говорим за послушание, нима аз не изпълних желанието на дъщерята, която пожела да посрещне изгрева на плажа с приятелки. Изпълних го, къде ще ходя. Заведох ги трите госпожици на плажа и точка.
И какво мислите направих аз, докато целокупното човечество запаметяваше изгрева в снимки и видео клипове, рийлз както се казва?
Ами, бягах. Бягах край морето от 5.20 часа сутринта и гурлите ми падаха по пясъка и по крайбрежната алея.
За протокола. По това време бягащите бяхме само аз и още един изтрещялник като мен.
После се появиха и други. Изтрещялници? Не, бе...бегачи.
Та, така. Всички отнесохме по парченце от изгрева със себе си. И малко пясък в маратонките.
Хубаво усещане е.
Бог, Съдбата и Животът ни поднасят един красив изгрев като начало на деня. Все едно ни връчват проучвателен мандат за деня. И на нас ни остава само да го превърнем в прекрасен ден за личната си история.
Моят първи юли започна с изгрев, с кафе и с попара. Разбира се, не с попара с вино, а със сирене, масло и захар.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е горещо. Задушно. Потно. Жадно. Но лятно и хубаво.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
