В смътните ми спомени, по-скоро кошмари, от уроците по физика е останала информация, че според Третия закон на Исак Нютон „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“.
Исак Нютон??? Кой е тоя, бе??? Да не е някой джендър или соросоид – ще ревне величаво някой войнствен нашенец с татуировка на Христо Ботев, с кръст на врата, с неплатени данъци и с патриотично осигуряване на минимална работна заплата.
Добре, де...да зарежем Нютон и да се вслушаме в нашенското „Каквото почукало, такова се обадило“. А може би „Каквото си надробиш, такова ще сърбаш“
Предсрочните избори приключиха.
Попарата е сервирана на всеки. Включително и на победителите.
Видно е. След утрешния ден на изборите има само един победен. Всички анализатори това говорят. Само един е загубил. Сринал се е. Бил е наказан.
Един победен и всички останали са победители.
Победителите превзеха на щурм крепостта на победените, унищожиха всичко и ...ъъъ, оказа се, че всичко е напълно разрушено и трябва да се изгражда отново.
Вече се чува, че победените са виновни за разрухата, ама...трябва да се строи, да му се не види.
И някакви оцъклени наемници вече обясняват, че победеният е длъжен да подкрепи победителя.
Мисля си за един конкретен победител, който предизвика предсрочните избори. Той си правеше едни сметки, но „Сметките му излязоха без кръчмар“.
Защото сега когато утихнаха топовните салюти в чест на победата му, се оказа, че трябва да я раздели с един едър млад мъж със завиден политически апетит. И с още един въздълъг свъсен господин, който отправя намусени послания от дивана си.
Покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си.
В тази троица от победители приятелството го няма. Те са съдружници по неволя, на фона на магнитни бури.
Троица или Шведска тройка? Не знам.
Ей, големият победител, ако си заложник, само мигни.
Всъщност, не мигай. Няма смисъл. Ти си заложник на собствената си мания за величие и си неспасяем.
Какво за победените...?
За тях няма попара. Само горчивата чаша, която трябва да изпият до дъно.
В момента те са като отломки нищожни, но урокът е пред очите им.
Урокът след утрешния ден е ясен. Посланието е ясно.
С какъвто се събереш, такъв ставаш.
Затова...никога повече и за нищо на света заедно с онази троица от победители. Всички знаят как са победили. И те знаят как са победили. Ооо, те ли не знаят.
Затова, победените, нека седнем на брега на реката. Да зараснат дълбоките рани. Да поемем глътка въздух. И ще видим някой ден как победителите плуват по реката в едно особено състояние.
Защото не е далече денят, когато тримцата ще се хванат гуша за гуша. Все пак манията за величие не се дели на три. И всеки един от тях тримата се стреми накрая да остане само един.
Така е било, така и ще бъде. Винаги е така.
Тик, так, тик, так...
Обратното броене започна.
40 -годишното лутане на робите изтича. Започна през 1989 година.
А реката тече ли тече.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е горещо, задушно и влажно.
Максималните температури ще са...
Ами, лято е. Какви да са.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
