То, пък някой ще пита точно мен.
Но все пак, да си представим, че на вратата се звъни и срещу мен се изтъпанва някой от всичките онези важни социолози, които от телевизорите нравоучително обясняват какво искат хората в резултат на допитване, поръчано от Едикойси и осъществено чрез 1000 души от цялата страна.
Демек допитване до представителна извадка.
И така...звъни се на входната врата, по-точно чука се, защото у нас звънецът не работи барем от шест седем години, отварям аз по размъкнат домашен панталон, провиснала тениска и с извинение..стари кожени мокасини / не нося пантофи/, а срещу мен коскоджамити представител на социологическа аганция ме пита „ какъв министър-председател искате“
Кой, аз ли??? – блещя се аз, а социологът ласкаво ми отвръща „Да, вие“
Ъъъ...правя аз една логична логическа пауза, а мозъкът ми превърта на празни обороти, каквото е нормалното му състояние.
Ъъъ...набирам се по мисловния баир, връз чийто връх е разположено нещо като мъгляв премиерски образ и почвам да редя характеристики на МОЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
Задължително да излъчва сила и увереност в трудни моменти, но и спокойствие.
Да не изчезва за два три дни от публичното пространство в тежки ситуации.
Да не сменя мнението си и позициите си през ден.
Да не хока и навиква хората като стадо овце, а да се отнася с тях като с човеци
Когато се допуска някаква грешка от правителството, да казва повече „аз“ и по-малко „те“
Да поема отговорност
Да признава своите грешки, а не да обвинява други партии за тях
Да уважава институциите, а не да ги превръща в помощни колела
Да не се крие от неудобни въпроси в Народното събрание
Да знае чужди езици, но да говори правилен български език
Да не лъже
Да се държи като равен с равен с европейските и световни лидери, а не да им се усмихва угоднически, което означава, че е препоръчително да знае чужди езици
Това за езиците вече го казахте – сприхаво пояснява социологът.
Пардон, моят министър -председател е задължително да има семейство и да приема българите като едно голямо семейство, а не като избиратели, които да насъсква едни срещу други – добавям аз.
Да обяснява на хората какво прави, защо го прави и да поема отговорност за направеното и за ненаправеното
Е, и това с отговорността вече го казахте – напомня нервно социолъгът.
Да посочи като в бизнес-план списък с пет, десет или петнадесет цели пред правителството, да работи по тях, да отчита свършеното и несвършеното.
Да уважава съседните на България държави и да работи за сближаване с тях
Да протяга ръка към българите в чужбина
Да протяга ръка към българите в България
Момент, господине...прекъсва ме социологът- то, това вашето на нищо не прилича. Вие министър-председател ли описвате или светец, нека не се правим на луди, моля ви се...само ми губите времето. Направо рушите стабилността в държавата. Ако всичките хиляда интервююирани от представителната извадка говорят такива глупости като вас, къде ще му се види краят. Достатъчно, не ми се слушат идиотщини. Загубихте ми времето само...
Казва това и се фръцва, пък хуква към следващия гражданин, който ще пита „какъв министър-председател искате“
Връщам се, влизам в кухнята, където ще правя мусака, пускам водата в мивката, за да измия картофите и от чешмата изтича някакъв винаги готов, най-добър, най-подготвен, най-знаещ и най-най-най вечен кандидат за министър-председател, пък започва да ми обяснява, че като него няма друг тъй прекрасен на света.
Разкарай се, бе!!! – удрям го с дървената лъжица аз.
Предизбората кампания е в разгара си.
Социолозите вещаят победа с 90% преднина на Вечната Амбър на българската политика, но най-плашещият въпрос за всички тях и за Вечната Амбър е „Какъв искате да бъде вашият премиер“.
Че то къде ще му излезе краят, ако почнете да искате? Каквото, такова.
Само един е изборът според социолозите, не разбрахте ли?
Ха, дотук ли стигнахте??? И таз хубава.
То, май, време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево и приемливо топло. Има няма 25 градуса. На морската вода около 18 градуса.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари