В Страната на чудесата от много години земя и небо, звяр и природа вече са приели еврото.
Но не еврото от еврозоната в ЕС.
Тц. Не искат и да го чуят разните му копейки, ДДС патриоти, търговци с влияние и притежатели на придобити от сива икономика бели левчета за черни дни. Срещу еврото вияят, трият, сеят огън и жупел.
Не искат и да чуят, не искат да приемат еврото, защото в сърцето и душата си са приели Еврото. Петьо Еврото, обаче.
А между еврото и Петьо Еврото разликата е от земята до небето. Два свята ,единият излишен.
Поне в Мила Родино, Ти Си Земен Рай еврото е в немилост, а в Петьо Еврото са хлябът и ножът.
Така е било, така и ще бъде.
Иначе се среща и евро. На пачки върху едно нощно шкафче. Ама било фалшиво. Шкафчето ли? Не, не. Еврото върху шкафчето. Не му било мястото там. Някой гад бил го сложил. Или някаква мила госпожа.
По обменния курс на Петьо Еврото всичко в Отечество Любезно, Как Хубаво Си Ти, се купува и продава. Или поне се договаря. В един клуб за джуджета. Или в друг клуб за магистрати великани.
А който не се продаде, разбира що ще рече да би мирно седяло, не би чудо видяло. Тогава цялата строгост на Закона се стоварва върху главата му. Защото Законът е врата в полето, а по полето пасат виртуални крави и се сее жито, а се жъне печалба. Ако няма печалба, се протестира срещу "тая държава", за да покрие загубите.
Иначе членовете от клубовете по интереси са на всеки километър и така до края на света.
Е, не са по-целия свят, а конкретно само в една страна, където перчемът им се вее, ризата им се белее, а сабля кърши опоненти и сабля ги свива на венец.
Тук човек за човека е ...гад и тогава Нотариуса да ти е на помощ.
И погледът мрачен, умът не види, добра или зла Ротация насреща иде.
А „трима папи“ галят по главата спасителя, докато яде торта „Сахер“ пред една важна камина.
Ха, че то време за прогноза станало, бре!!!
Днес ще е облачно, хладно и тъжно. Да пролетта има още много време. До ротацията не много. До приемането на еврото никой не знае колко остава, но до приключване на модела "Петьо Еврото" съвсем никой не знае колко остава.
автор: Красимир Калудов
Коментари
